Докато премиерът Борисов се прегръща с фрау Меркел и егото

Докато министър председателят Борисов се прегръща с фрау Меркел и егото му е на седмото небе, стотици хиляди българи търкат лотарийни билетчета, като изоглавени и се надяват птичето да кацне на рамото им. Разговарям се с една от продавачките от веригата „Лафка“, благосъстоятелност на дебеловратия, всеяден и безочлив олигарх Делян Пеевски. Тя ми споделя, че на нейния павилион не е изплащана облага по-голяма от 200 лева, само че хората не престават да купуват билети. Що за обезверен и лаком мозък би трябвало да си, с цел да се надяваш, че ще спечелиш лесни пари? Българинът е подобен мозък, той отвикна да работи при социализма и в този момент му е мъчно при капитализма. Иска висока заплата, само че прегръдките на премиера Борисов с фрау Меркел и другите босове на Европа не носят по-добри приходи за българите. Има потупване по рамото, обещания, ругаене, отново потупване по рамото, обещания и по този начин до безспир. Българите знаят, че егото на Борисов няма да ги нахрани, то храни единствено него и са обезверени. Търкат билетчета, който може отива да работи в чужбина, който не може, работи за 400-500 евро и си наляга парцалите. Има такива, които работят за 500-600 лв. и също си налягат парцалите. Тъпа история, овъртолена като обаян кръг, като примка към шията на българите, които са пъклен търпеливи по природа. Тоягата над която ги кара да скачат Борисов се подвига все по-високо, само че те не престават да скачат, като цялостни простаци. Вдигат им цени, налози, осигуровки – няма проблем, мечката може да скача и по-нависоко. Това волско самообладание е почтено за жалост, то е линия останала от османското господство.  Българите търпят, а Борисов и пуделите му богатеят от публични поръчки, kомисионни и високи заплати. Бойко, както галено го назовават прислужниците му може да прави всичко с българите. Мачка ги като тесто, образува ги по собствен облик и сходство, флиртува с тях, манипилура ги, в случай че желае може да ги събере на една поляна и да ги накара да танцуват казачок. И те ще заиграят, тъй като виждат в него бащицата.

Във Варна през зимата е депресиращо да вървиш по улиците. Виждаш една черна навалица, на места се мярка някое сиво яке. Умислени, огрухани физиономии на небогати хора, които се борят да оцелеят. Няма усмивки, обезсърчение и беднотия са просмукали лицата на хората. Вървя по един разрушен тротоар, корените на дърветата са създали плочките, като начупен шоколад и си мисля можеше ли да избегнем този „феномен“ Кирил Йорданов да не е кмет. Можеше, само че в случай че бяхме румънци, сърби, германци, а не българи с овчо самообладание. Стъпвам на една плочка, тя се измества и крачолът ми става вир вода. Псувам Кирил Йорданов, само че изгода няма, той си гледа живота в София и не му пука за нищо. Пред мен майка с количка се пробва да премине по нащърбения тротоар, само че й е мъчно. За похлупак някакъв глупак е запречил тротоара с колата си и тя не може да мине. Заобикаля колата и количката й пропада в дупка на улицата. И майките с дребни деца са търпеливи, като овце. Ако не бяха българки, до момента 1000 пъти да са създали митинг пред общината, с цел да изискат по-високи санкции за идиотите, които стопират по тротоарите. Във Варна общинска полиция не глобява и не се занимава с идиотите. Въобще полицията във Варна е цялостна тъга. Често виждам в дребна уличка спряла патрулна кола, под някоя сянка и двама служители на реда стоят добродушно вътре и пият кафе. Нищо не вършат, лентяите, нищо. За 2 години два пъти видях патрулите „Сигма“, единия път минаха като башибузуци през Ларгото с моторите си. А другояче служителите на реда непрекъснато плачат за по-високи заплати. Лятото не си мръднаха пръста да озаптят наглите пишелмета с пистови мотори, които тормозиха варненци. Варненци също си мълчаха, като овце. За 140 години свободен живот, излязоха веднъж да стачкуват – когато им усилиха
сметките за ток. И това беше.

Станимира Колева

/следва продължение/