Докато правех питката си с квас ми остана малко тесто,

Докато правех питката си с мая ми остана малко тесто, което бях заделила за украсата. Фурната към този момент бе загряла. Само преди седмица бях посетила етнографски комплекс " Старият Добрич ", където хапнахме общоизвестните гевреци.

Спомних си за тях и взех решение да опитам, дали с това тесто ще се получат, въпреки техните евентуално да са с квас. Станаха чудесни.

В етнографския комплекс пийнах и боза от бозаджийницата, доста ми хареса концепцията за сходно място, за жалост бозата бе с подсладител, нещо, което заради неупотребата му различавам незабавно, по този начин както съществуването на маргарини и изкуствени овкусители в дадена храна. Миналата седмица си направих и домашна боза, рецептата ще споделя напълно скоро тук.

Слагаме тенджера с една педя вода да заври. От тестото оформяме топчета, малко по-големи от наедрял орех. Набрашняваме пръста си и промушваме топчето, оформяме. Така действаме с цялото тесто.

В заврялата вода пускаме по 4-5 гевречета, когато изплуват над водата варим още 4 минути.

Вадим ги с решетъчна лъжица, нареждаме в тава и печем до златисто в авансово загрята на 190 градуса фурна.

Ядат се топли.