Почетохме Бураго, забравихме Душо
Докато политици и общественици се редяха на опашка, с цел да положат венци пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина, на лобното място на Душо Хаджидеков и посечените 123 почтени българи в местността Остромила през вчерашния ден имаше единствено едно-единствено цвете.
Паметният камък е елементарен за разкриване. Намира на новото кръгово кръстовище сред улиците " Димитър Талев ", " Остромила " и " Беломорска ". Да стигнеш до него обаче, се оказва много мъчно начинание. Първата отбрана, която е сложена на мястото, е защитна пътна мантинела. Градостроителите изобщо не са се съобразили с паметта на видния възрожденец и са сложили металната структура на сантиметри от паметния камък.
Пътека до мястото няма, а малцината, които бяха поискали да отдадат респект на Душо, са принудени да газят в калта. Мястото се оказва рисково, тъй като през кръговото непрекъснато летят джигити. Паметният знак напълно скоро ще загуби борбата с времето, както и самият Душо. Камъкът е обхванат от бръшляна, който пълзи по него.
Самият Душо Хаджидеков, като герой за свободата на българската черква, по никакъв начин не се е нравил на мощните на деня в Пловдив. Находчивият в търговията чирпанлия станал бодил в очите на гърците. Мълвата за активността на революционните комитети на Левски, с който Душо постоянно се срещал, дала добър мотив на гръцките първенци да показват Душо пред турската власт за рисков въстаник. Така огромният донор и покровител, който построи четири учебни заведения за Пловдив, до момента в който живееше чартърен в пристройката на църквата " Света Петка ", бил хванат от турската полиция и хвърлен в пандиза „ Таш-капия”. В тоя мокър затвор прекарал като истински страдалец цели две години.
Още по-мъченически бил краят на живота му. Рано сутринта на 16 януари 1878 година - деня, в който бил освободен Пловдив, Душо бил изваден от килията. Изнемощял и блед, само че с религия в правата българска идея, дружно със 123-ма клети българи крачели обругани, блъскани и шибани с камшици към лобното място. И там до воденицата в Остромила в крайнините на настоящия " Кючук Париж " били насечени на парчета.
В месеците на войната преди този момент стотици хора са избесени по улиците на града, други са пратени на изгнание, а пандизите били претъпкани.
тагове капитан бураго душо хаджидеков незабравим знак давност
Паметният камък е елементарен за разкриване. Намира на новото кръгово кръстовище сред улиците " Димитър Талев ", " Остромила " и " Беломорска ". Да стигнеш до него обаче, се оказва много мъчно начинание. Първата отбрана, която е сложена на мястото, е защитна пътна мантинела. Градостроителите изобщо не са се съобразили с паметта на видния възрожденец и са сложили металната структура на сантиметри от паметния камък.
Пътека до мястото няма, а малцината, които бяха поискали да отдадат респект на Душо, са принудени да газят в калта. Мястото се оказва рисково, тъй като през кръговото непрекъснато летят джигити. Паметният знак напълно скоро ще загуби борбата с времето, както и самият Душо. Камъкът е обхванат от бръшляна, който пълзи по него.
Самият Душо Хаджидеков, като герой за свободата на българската черква, по никакъв начин не се е нравил на мощните на деня в Пловдив. Находчивият в търговията чирпанлия станал бодил в очите на гърците. Мълвата за активността на революционните комитети на Левски, с който Душо постоянно се срещал, дала добър мотив на гръцките първенци да показват Душо пред турската власт за рисков въстаник. Така огромният донор и покровител, който построи четири учебни заведения за Пловдив, до момента в който живееше чартърен в пристройката на църквата " Света Петка ", бил хванат от турската полиция и хвърлен в пандиза „ Таш-капия”. В тоя мокър затвор прекарал като истински страдалец цели две години.
Още по-мъченически бил краят на живота му. Рано сутринта на 16 януари 1878 година - деня, в който бил освободен Пловдив, Душо бил изваден от килията. Изнемощял и блед, само че с религия в правата българска идея, дружно със 123-ма клети българи крачели обругани, блъскани и шибани с камшици към лобното място. И там до воденицата в Остромила в крайнините на настоящия " Кючук Париж " били насечени на парчета.
В месеците на войната преди този момент стотици хора са избесени по улиците на града, други са пратени на изгнание, а пандизите били претъпкани.
тагове капитан бураго душо хаджидеков незабравим знак давност
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ