Васил Петров в галерия Възраждане
На 27 януари 2026 година, вторник, от 18:00 ч., Галерия „ Възраждане “ има удоволствието да Ви предложения на формалното разкриване на галерия живопис „ Стихии “ на маестро Васил Петров!
Творбите ще могат да се прегледат онлайн в салона на галерията, както и онлайн – на уеб страницата и на Фейсбук страницата на галерията – през идващите три седмици, до 16 февруари 2026 година
Очакваме Ви!
Живописта на Васил Петров ни връхлита – като бурно море, като мирис, като ентусиазъм. Тя не пита дали си подготвен. Въвлича те. Стихията в тези картини не е тематика, а положение. Тя е по едно и също време външна и вътрешна – ураган и порив, напрежение и покой, безмълвие и умиротворяване. Тя се ражда от конфликта сред изпитание и разпределяне, сред фигура и разпад, сред това, което може да се назове, и това, което остава неразбираемо, само че упорства да бъде почувствано и изживяно.
Водата е всевластна и неукротима – вдъхваща по едно и също време удивление и боязън със своята първична хубост и мощност. Морето не е сантиментален декор, а дейна мощ, с която индивидът – посредством своите създания и знаци – влиза в разговор. Осмоъгълният формат концентрира погледа и трансформира сцената в съвсем медитативно пространство. Зрителят е замесен в центробежното придвижване на мазките, само че още веднъж и още веднъж се връща към вертикала на фара – спокоен, само че явен знак за наличие и резистентност.
Фигурата в картините е сложена в гранично положение. Телата са нежни, открити и раними, колебаещи се сред плътта и ефира. Женското наличие не е сюжет, а позив – за хубост, за обич, за смисъл в свят, който не предлага опора. Ангелът не е избавител, нито съдник, а безмълвен очевидец.
Конят е чист подтик. Взрив от придвижване. Свобода, която не търси посока. Формата му като че ли не съумява да удържи силата, която я задвижва. Боята се наслагва и изстъргва, съпротивлява се на вятъра. Няма отдалеченост сред ръката, която рисува, и възприятието, което я тласка към платното.
В света на Васил Петров живописта не е предмет. Тя е среща.
Краси Алексиева, 2026 година
Васил Петров е роден през 1961 година През 1981 година приключва Националното учебно заведение за изящни изкуства „ Илия Петров “ – София, а през 1987 година – Учителския институт. От 1990 година е член на Съюза на българските художници и на Международната фондация за пластични изкуства IAA, UNESCO. През 1997 до 2002 година е ръководител на Представителството на СБХ в Пазарджик, в интервала 2002-2004 година е ръководител на Дружеството на пазарджишките художници, а от 2004 година е ръководител на „ Алианс за напредък “ – Пазарджик.
Работи в региона на кавалетната и монументалната живопис. Носител е на високи оценки за творчеството си, включително и наградата, връчван от изложба «Възраждане» за достижения в изобразителното изкуство. Участва в голям брой интернационалните и национални представителни и групови изложения и пленери. Реализирал е над 60 независими изложения в България, Италия, Дания, Мексико, Австрия. Картини на Васил Петров са владеене на редица влиятелни обществени художествени сбирки, в това число Градска художествена изложба Банско; Градска Художествена Галерия «Никола Петров», Видин; Дворец на културата и спорта, Варна; Институт за изкуства Фортунато Деперо, Италия; Колекции Паганел, Италия. Живее и твори в Пазарджик.
Творбите ще могат да се прегледат онлайн в салона на галерията, както и онлайн – на уеб страницата и на Фейсбук страницата на галерията – през идващите три седмици, до 16 февруари 2026 година
Очакваме Ви!
Живописта на Васил Петров ни връхлита – като бурно море, като мирис, като ентусиазъм. Тя не пита дали си подготвен. Въвлича те. Стихията в тези картини не е тематика, а положение. Тя е по едно и също време външна и вътрешна – ураган и порив, напрежение и покой, безмълвие и умиротворяване. Тя се ражда от конфликта сред изпитание и разпределяне, сред фигура и разпад, сред това, което може да се назове, и това, което остава неразбираемо, само че упорства да бъде почувствано и изживяно.
Водата е всевластна и неукротима – вдъхваща по едно и също време удивление и боязън със своята първична хубост и мощност. Морето не е сантиментален декор, а дейна мощ, с която индивидът – посредством своите създания и знаци – влиза в разговор. Осмоъгълният формат концентрира погледа и трансформира сцената в съвсем медитативно пространство. Зрителят е замесен в центробежното придвижване на мазките, само че още веднъж и още веднъж се връща към вертикала на фара – спокоен, само че явен знак за наличие и резистентност.
Фигурата в картините е сложена в гранично положение. Телата са нежни, открити и раними, колебаещи се сред плътта и ефира. Женското наличие не е сюжет, а позив – за хубост, за обич, за смисъл в свят, който не предлага опора. Ангелът не е избавител, нито съдник, а безмълвен очевидец.
Конят е чист подтик. Взрив от придвижване. Свобода, която не търси посока. Формата му като че ли не съумява да удържи силата, която я задвижва. Боята се наслагва и изстъргва, съпротивлява се на вятъра. Няма отдалеченост сред ръката, която рисува, и възприятието, което я тласка към платното.
В света на Васил Петров живописта не е предмет. Тя е среща.
Краси Алексиева, 2026 година
Васил Петров е роден през 1961 година През 1981 година приключва Националното учебно заведение за изящни изкуства „ Илия Петров “ – София, а през 1987 година – Учителския институт. От 1990 година е член на Съюза на българските художници и на Международната фондация за пластични изкуства IAA, UNESCO. През 1997 до 2002 година е ръководител на Представителството на СБХ в Пазарджик, в интервала 2002-2004 година е ръководител на Дружеството на пазарджишките художници, а от 2004 година е ръководител на „ Алианс за напредък “ – Пазарджик.
Работи в региона на кавалетната и монументалната живопис. Носител е на високи оценки за творчеството си, включително и наградата, връчван от изложба «Възраждане» за достижения в изобразителното изкуство. Участва в голям брой интернационалните и национални представителни и групови изложения и пленери. Реализирал е над 60 независими изложения в България, Италия, Дания, Мексико, Австрия. Картини на Васил Петров са владеене на редица влиятелни обществени художествени сбирки, в това число Градска художествена изложба Банско; Градска Художествена Галерия «Никола Петров», Видин; Дворец на културата и спорта, Варна; Институт за изкуства Фортунато Деперо, Италия; Колекции Паганел, Италия. Живее и твори в Пазарджик.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ