В плен на емоциите
Докато покупката на нова дреха е в положение да ни изстреля за минути в небесата и да се сбогуваме с неприятното си въодушевление и мрачни мисли, спречкването с обичан човек, или мъмренето на шефа може да ни вкара в меланхолия, и да ни накара да роним безутешно сълзи, заключавайки какъв брой безмислен е животът ни... Странно е по какъв начин в един и същи ден можем да изпитваме подобен спорен коктейл от страсти, че най-после да се усещаме изцяло изтощени от прекарванията си... Общоприет факт е, че дамите са по-склонни към нараснала емоционалност, заложена им от природата, с цел да усещат по кое време с децата им нещо не е наред, и да се грижат за прочувствения климат у дома, като по този метод поддържат сплотеността на фамилията. Занимаващите се с изкуство също имат нараснала сензитивност, която им оказва помощ да творят и да основават творбите си, само че не и без да заплатят цена за това. Така страстите се трансформират в подарък и в задължение по едно и също време...
Мъдрите хора ни учат, че сами по себе си събитията и събитията са неутрални и ние сме тези, които им придаваме позитивен или негативен заряд, според от оценката, която им даваме, от страстите, които влагаме в тях и от метода, по който душeвността ни реагира на протичащото се. И до момента в който едни дами като че ли са надарени с " лъвски сърца " и могат да се оправят и при най-трагичните условия, резервират самообладание и са непоколебими в решенията си, други се оставят страстите да ги управляват напълно, да ги заливат и владеят, и са ту щастливи, ту нещастни. Опитите им за надзор постоянно са несполучливи, тъй като прочувствените прекарвания взимат превес и владеят личността им. И защото светът надалеч не е приказно място, прочувственото блуждаене може да се трансформира в сериозен проблем, в случай че сме привикнали да вършим покруса от всяка тягост. Въпреки че значително нещата зависят от личните ни настройки, не постоянно сме в положение сами да се оправим с страстите си.
Ако човек е мощно прочувствен, той може да се въздейства от безусловно всичко, което го заобикаля - от времето, от настроенията на близките, от разположението на планетите в Слънчевата система, от всяка панорама, на която стане очевидец, даже и тя да не го визира директно и да изживява всичко по този начин, като че ли е настъпил огромен прелом. На такива хора постоянно им споделят, че вършат от мухата слон. Но за тях тя си е слон, в техните показа мащабите й са големи. Те не просто " драматизират ", а в действителност живеят и вземат участие във въпросната драма. Съветите да не се " впрягат " и да мислят позитивно, са изцяло неефективни и безполезни за сензитивните натури, които постоянно врят и кипят във вихъра на личната си емоционалност.
Какво да вършим тогава?
На първо място да осъзнаем разликата сред " страст " и " възприятие " - за разлика от възприятията, които са устойчиви във времето, страстите са моментни положения и реакции към нещо или към някого. И до момента в който възприятията построяват личността ни, страстите могат да я разрушат, и да ни създадат подвластни от тях. Ако към този момент сме се завъртяли в омагьосания им кръг или имаме вродена податливост да им придаваме повече от нужното значение, ще ни е нужно средство, с което да си възвърнем нужния баланс.
Най-лесният и въздържан способ, до който прибягваме, когато не знаем по какъв начин да направляваме страстите си, е като ги притъпим с медикаменти. Понякога това, което изпитваме, ни е толкоз отвратително, че сме подготвени да го " приспим " с " вълшебно " хапче - гълташ и забравяш... в дадени моменти и при избрани условия това фактически е належащо (след консултация със експерт!), само че по този начин или другояче отлагането на страстта и нейното угнетяване просто измества нещата във времето, само че те остават все по този начин нерешени и е въпрос на време да излязат още веднъж на дневен ред. Не са за подценяване и страничните резултати, както и фактът, че около отрицателните страсти можете да се лишите и от хубавите прекарвания, или да станете прекомерно равнодушни към всички и всичко.
В дълготраен проект за по-успешен способ за справяне с прочувствената неустойчивост се счита психотерапията, само че с цел да се решиш и на тази крачка, би трябвало да си задоволително дозрял за концепцията, да си признал, че имаш проблем, с който не си в положение да се оправиш самичък и да пребориш онази част от себе си, която ти споделя, че е прекомерно рисково да разкриеш душата си пред напълно чужд.
Тогава нормално избираме да потърсим разтуха в околните и приятелите си, само че не е гаранция, че и те ще ни схванат и ще ни оказват помощ, колкото и да желаят. Дори да сме се решили на сходна крачка, това значи продължителна работа, време и средства, с цел да се случи смяната, а когато страдаме, сме нетърпеливи и търсим бързи и лесни решения, които ще ни дадат по този начин мечтаното успокоение.
Ако нито един обичаен вид не ви се е сторил подобаващ, избирате тежкия път да се борите с страстите си сами... е, съвсем сами! С ваши си способи. Те могат да включват разнообразни техники за релаксация, мотивация, положително мислене и т. н. духовни практики. За някои хора е задоволително да прочетат избрани книги, с цел да открият отговорите и да трансформират светогледа си. Но при други думите са слаби и нямат нужния резултат. Продължава:
В плен на страстите - II
Мъдрите хора ни учат, че сами по себе си събитията и събитията са неутрални и ние сме тези, които им придаваме позитивен или негативен заряд, според от оценката, която им даваме, от страстите, които влагаме в тях и от метода, по който душeвността ни реагира на протичащото се. И до момента в който едни дами като че ли са надарени с " лъвски сърца " и могат да се оправят и при най-трагичните условия, резервират самообладание и са непоколебими в решенията си, други се оставят страстите да ги управляват напълно, да ги заливат и владеят, и са ту щастливи, ту нещастни. Опитите им за надзор постоянно са несполучливи, тъй като прочувствените прекарвания взимат превес и владеят личността им. И защото светът надалеч не е приказно място, прочувственото блуждаене може да се трансформира в сериозен проблем, в случай че сме привикнали да вършим покруса от всяка тягост. Въпреки че значително нещата зависят от личните ни настройки, не постоянно сме в положение сами да се оправим с страстите си.
Ако човек е мощно прочувствен, той може да се въздейства от безусловно всичко, което го заобикаля - от времето, от настроенията на близките, от разположението на планетите в Слънчевата система, от всяка панорама, на която стане очевидец, даже и тя да не го визира директно и да изживява всичко по този начин, като че ли е настъпил огромен прелом. На такива хора постоянно им споделят, че вършат от мухата слон. Но за тях тя си е слон, в техните показа мащабите й са големи. Те не просто " драматизират ", а в действителност живеят и вземат участие във въпросната драма. Съветите да не се " впрягат " и да мислят позитивно, са изцяло неефективни и безполезни за сензитивните натури, които постоянно врят и кипят във вихъра на личната си емоционалност.
Какво да вършим тогава?
На първо място да осъзнаем разликата сред " страст " и " възприятие " - за разлика от възприятията, които са устойчиви във времето, страстите са моментни положения и реакции към нещо или към някого. И до момента в който възприятията построяват личността ни, страстите могат да я разрушат, и да ни създадат подвластни от тях. Ако към този момент сме се завъртяли в омагьосания им кръг или имаме вродена податливост да им придаваме повече от нужното значение, ще ни е нужно средство, с което да си възвърнем нужния баланс.
Най-лесният и въздържан способ, до който прибягваме, когато не знаем по какъв начин да направляваме страстите си, е като ги притъпим с медикаменти. Понякога това, което изпитваме, ни е толкоз отвратително, че сме подготвени да го " приспим " с " вълшебно " хапче - гълташ и забравяш... в дадени моменти и при избрани условия това фактически е належащо (след консултация със експерт!), само че по този начин или другояче отлагането на страстта и нейното угнетяване просто измества нещата във времето, само че те остават все по този начин нерешени и е въпрос на време да излязат още веднъж на дневен ред. Не са за подценяване и страничните резултати, както и фактът, че около отрицателните страсти можете да се лишите и от хубавите прекарвания, или да станете прекомерно равнодушни към всички и всичко.
В дълготраен проект за по-успешен способ за справяне с прочувствената неустойчивост се счита психотерапията, само че с цел да се решиш и на тази крачка, би трябвало да си задоволително дозрял за концепцията, да си признал, че имаш проблем, с който не си в положение да се оправиш самичък и да пребориш онази част от себе си, която ти споделя, че е прекомерно рисково да разкриеш душата си пред напълно чужд.
Тогава нормално избираме да потърсим разтуха в околните и приятелите си, само че не е гаранция, че и те ще ни схванат и ще ни оказват помощ, колкото и да желаят. Дори да сме се решили на сходна крачка, това значи продължителна работа, време и средства, с цел да се случи смяната, а когато страдаме, сме нетърпеливи и търсим бързи и лесни решения, които ще ни дадат по този начин мечтаното успокоение.
Ако нито един обичаен вид не ви се е сторил подобаващ, избирате тежкия път да се борите с страстите си сами... е, съвсем сами! С ваши си способи. Те могат да включват разнообразни техники за релаксация, мотивация, положително мислене и т. н. духовни практики. За някои хора е задоволително да прочетат избрани книги, с цел да открият отговорите и да трансформират светогледа си. Но при други думите са слаби и нямат нужния резултат. Продължава:
В плен на страстите - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ