Какво ще да е Интернет без лайкове?
Докато някои консуматори приветстват ограничението на опциите за лайкове, други са безапелационни, че обществените медии не могат без сходни параметри - те са „ прекарването “
Социалните платформи са в неловко състояние – те би трябвало да излекуват потребителите си от една привързаност, която сами сътвориха (снимка: CCO Public Domain)
Свикнали сме да мерим триумфа в интернет: всеки човек, всяко изявление, всяко придвижване се мери в това какъв брой лайкове има, какъв брой пъти е споделено, какъв брой пъти е препечатано, какъв брой почитатели има, какъв брой коментара са се натрупали… Днес се води спор би трябвало ли метриките да изчезнат от обществените медии. Потребителите са разграничени на две.
Всяко от въпросните дейности съставлява самостоятелна реакция. Взети дружно обаче те са придобили „ извънгабаритно “ значение. Един видеоклип в YouTube със 100 000 гледания наподобява по-ценен от различен с 10 гледания, макар че по смисъл вторият може да е доста по-стойностен. Да не приказваме, че гледанията могат да бъдат купени, много елементарно освен това.
Естествено, бизнесът търси метод да основава колкото се може повече „ ангажираност “. Затова харесва тези ограничения. Социалните медии трансфораха този блян в добър бизнес. Бутоните за харесване дори получиха типове и разновидности – палци, сърца, влюбени очички…
Метрики и радикализация
Социолозите все по-често предизвестяват, че това има странни резултати върху здравето на интернет и върху обществото като цяло. Публично измеримите индикатори – лайкове, препечатвания, споделяния – са „ една от движещите сили в радикализацията “, споделя пред Wired Уитни Филипс, откривател на операцията в медиите и доцент в Университета в Сиракуза.
Схемата работи по два метода: потребителят може да бъде радикализиран посредством консумация на наличие, а основателят може да бъде радикализиран от реакциите на потребителите към даденото наличие. Той ще стартира да приспособява държанието си към това, което провокира максимален интерес от аудиторията.
Всичко това породи необятен публичен спор би трябвало ли да продължава насърчаването на сходна наклонност посредством бутоните за харесване, публикуването на статистики и така нататък През последната година Фейсбук, Instagram (собственост на Facebook), Twitter и YouTube започнаха бавно да понижават тежестта на сходни индикатори в името на „ здравословната ангажираност на потребителите “.
Деметрикация
Тенденцията роди дума, която няма да намерим в речниците: деметрикация. Подходите, които другите обществени медии опитват, са разнообразни. Засега множеството стоят надалеч от концепцията просто да отстраняват опциите за лайкове, повдигания на палци и впрочем образни реакции.
Някои стартират с отчасти прикриване на провокиращата статистика. Например, в случай че под една обява в този момент написа, че има 4 424 485 гледания, те демонстрират 4.2М гледания.
Потребители против консуматори
И до момента в който някои консуматори приветстват ограничението на опциите за лайкове, други са безапелационни, че обществените медии не могат без сходни параметри. Мнозина консуматори упорстват, че метриките са „ основна част от прекарването “ в обществените медии.
Получава се по този начин, че платформите са в неловко състояние: те би трябвало да излекуват потребителите си от една привързаност, която сами сътвориха. Това не е елементарно.
Когато Дорси наблюдава мненията за харесванията, питайки дали самият бутон би трябвало да съществува, доста хора напряко „ изригнаха “. Някои от тях писаха гневни писма, други показаха неодобрение в персоналните си профили.
Повече внимание за наличието
Един от опитите през март бе от страна на Twitter в тестовата версия twttr. Според компанията, смяната цели да насърчи потребителите да се съсредоточат върху наличието на изявленията, а не върху това коя от тях ще събере най-вече лайкове. След недоволството на доста консуматори и след анонса, че това е „ просто тест “, компанията показа резултатите от опита: по-малко цялостна ангажираност.
„ Чухме от доста хора, че в действителност им липсват тези благоприятни условия за реакция. Но също по този начин сме чували от хора да откриват, че „ в действителност четат наличието повече “, споделя продуктовата директорка на Twitter Сара Хайдер по отношение на намаляването на опциите за харесване.
Краят на инфлуенсърите?
В максимален смут от измененията са хората, които печелят от броя на почитателите, броя на гледанията, броя на споделянията – представителите на новата специалност „ инфлуенсър “. Много от тях считат, че скриването или изгубването на статистиките и на варианти като „ лайк “ ще съсипят активността им.
Социолозите са на друго мнение. Филипс, откривателят по медийните операции, споделя, че деметрикацията, в случай че се направи вярно, може да усъвършенства онлайн прекарванията.
„ Създателите на наличие няма да имат непосреден тласък [заради бройките, които отчитат]. И това може да има евентуално забавно и непредсказуемо влияние върху хората “, споделя Филипс. Според експерта, по този начин основателите на наличие ще могат да се концентрират върху това да основават качествено наличие, вместо да гонят бройки.
Социалните платформи са в неловко състояние – те би трябвало да излекуват потребителите си от една привързаност, която сами сътвориха (снимка: CCO Public Domain)
Свикнали сме да мерим триумфа в интернет: всеки човек, всяко изявление, всяко придвижване се мери в това какъв брой лайкове има, какъв брой пъти е споделено, какъв брой пъти е препечатано, какъв брой почитатели има, какъв брой коментара са се натрупали… Днес се води спор би трябвало ли метриките да изчезнат от обществените медии. Потребителите са разграничени на две.
Всяко от въпросните дейности съставлява самостоятелна реакция. Взети дружно обаче те са придобили „ извънгабаритно “ значение. Един видеоклип в YouTube със 100 000 гледания наподобява по-ценен от различен с 10 гледания, макар че по смисъл вторият може да е доста по-стойностен. Да не приказваме, че гледанията могат да бъдат купени, много елементарно освен това.
Естествено, бизнесът търси метод да основава колкото се може повече „ ангажираност “. Затова харесва тези ограничения. Социалните медии трансфораха този блян в добър бизнес. Бутоните за харесване дори получиха типове и разновидности – палци, сърца, влюбени очички…
Метрики и радикализация
Социолозите все по-често предизвестяват, че това има странни резултати върху здравето на интернет и върху обществото като цяло. Публично измеримите индикатори – лайкове, препечатвания, споделяния – са „ една от движещите сили в радикализацията “, споделя пред Wired Уитни Филипс, откривател на операцията в медиите и доцент в Университета в Сиракуза.
Схемата работи по два метода: потребителят може да бъде радикализиран посредством консумация на наличие, а основателят може да бъде радикализиран от реакциите на потребителите към даденото наличие. Той ще стартира да приспособява държанието си към това, което провокира максимален интерес от аудиторията.
Всичко това породи необятен публичен спор би трябвало ли да продължава насърчаването на сходна наклонност посредством бутоните за харесване, публикуването на статистики и така нататък През последната година Фейсбук, Instagram (собственост на Facebook), Twitter и YouTube започнаха бавно да понижават тежестта на сходни индикатори в името на „ здравословната ангажираност на потребителите “.
Деметрикация
Тенденцията роди дума, която няма да намерим в речниците: деметрикация. Подходите, които другите обществени медии опитват, са разнообразни. Засега множеството стоят надалеч от концепцията просто да отстраняват опциите за лайкове, повдигания на палци и впрочем образни реакции.
Някои стартират с отчасти прикриване на провокиращата статистика. Например, в случай че под една обява в този момент написа, че има 4 424 485 гледания, те демонстрират 4.2М гледания.
Потребители против консуматори
И до момента в който някои консуматори приветстват ограничението на опциите за лайкове, други са безапелационни, че обществените медии не могат без сходни параметри. Мнозина консуматори упорстват, че метриките са „ основна част от прекарването “ в обществените медии.
Получава се по този начин, че платформите са в неловко състояние: те би трябвало да излекуват потребителите си от една привързаност, която сами сътвориха. Това не е елементарно.
Когато Дорси наблюдава мненията за харесванията, питайки дали самият бутон би трябвало да съществува, доста хора напряко „ изригнаха “. Някои от тях писаха гневни писма, други показаха неодобрение в персоналните си профили.
Повече внимание за наличието
Един от опитите през март бе от страна на Twitter в тестовата версия twttr. Според компанията, смяната цели да насърчи потребителите да се съсредоточат върху наличието на изявленията, а не върху това коя от тях ще събере най-вече лайкове. След недоволството на доста консуматори и след анонса, че това е „ просто тест “, компанията показа резултатите от опита: по-малко цялостна ангажираност.
„ Чухме от доста хора, че в действителност им липсват тези благоприятни условия за реакция. Но също по този начин сме чували от хора да откриват, че „ в действителност четат наличието повече “, споделя продуктовата директорка на Twitter Сара Хайдер по отношение на намаляването на опциите за харесване.
Краят на инфлуенсърите?
В максимален смут от измененията са хората, които печелят от броя на почитателите, броя на гледанията, броя на споделянията – представителите на новата специалност „ инфлуенсър “. Много от тях считат, че скриването или изгубването на статистиките и на варианти като „ лайк “ ще съсипят активността им.
Социолозите са на друго мнение. Филипс, откривателят по медийните операции, споделя, че деметрикацията, в случай че се направи вярно, може да усъвършенства онлайн прекарванията.
„ Създателите на наличие няма да имат непосреден тласък [заради бройките, които отчитат]. И това може да има евентуално забавно и непредсказуемо влияние върху хората “, споделя Филипс. Според експерта, по този начин основателите на наличие ще могат да се концентрират върху това да основават качествено наличие, вместо да гонят бройки.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ