Изгубените съкровища на майката природа
Докато доста от нас мечтаят да посетят Гранд Каньон, да изследват Големия бариерен риф или да видят Северното зарево, има някои невероятни гледки, които за жалост в никакъв случай няма да могат да влязат в нашите описи с стремежи. От морски арки, които са били съборени от разбиващи се талази, до ледници, изчезнали заради изменението на климата, ето някои от зашеметяващите естествени чудеса, които в този момент са заличени вечно.
Розови и бели тераси, езерото Ротомахана, Нова Зеландия
Те са били ситуирани на брега на езерото Ротомахана, в северната част на Северния остров на Нова Зеландия. Розовата и Белите тераси са формирани от кипящи гейзери, които изпращат геотермална вода, бълваща по брега на езерото. При изстудяване на водата се образувалиотличителните слоести басейни, придобиващи розовия си цвят от съществуването на сулфиди.
И въпреки всичко естествената атракция, която в миналото е била считана за осмото знамение на света, е била унищожена от изригването на планината Таравера през 1886 година
Долината Хеч Хетчи, Национален парк Йосемити, Калифорния, Съединени американски щати
Красотата на долината Хеч Хетчи е била сравнявана с тази на близката котловина Йосемити. П-образната котловина със стръмни страни е била издълбана в продължение на хилядолетия от реки и ледници, корозивни гранитната канара на планините Сиера Невада. Дължи името си на думата Miwok „ hetchetci “, употребена за разказване на семената от треви, които в миналото са били в обилие на дъното на долината – дружно с обилие от дървета и растения.
В наши дни обаче дъното на долината е заровено под 131 м дълбока вода. През 1913 година Конгресът утвърждава проектите за преобразяване на долината в контейнер, който ще доставя вода и водноелектрическа сила на Сан Франциско.
Дървото на Тенере, Тенере, пустинята Сахара, Нигер
Дървото на Тенере в средата на пустинята Сахара в миналото е било наричано най-самотното дърво на Земята. Акацията се е намирала на 402 км от най-близкото дърво и датира от времето, когато Нигер е бил доста по-зелен и по-влажен. Дървото се е трансформирало в нещо като ориентир за пътуващите из района.
Но през 1973 година дървото е ударено от камион и пада на земята. Виновникът по този начин и не е открит, само че мнозина допускат, че е бил пийнал водач. Като мемориал на негово място е издигната скулптура, а истинското дърво сега се съхранява в Националния музей на Нигер.
Лондон Бридж, Виктория, Австралия
Кръстен на английския мост, който доста прилича по форма, скалната групировка на Лондонския мост в миналото е украсявала югозападния бряг на Виктория около Големия океански път на Австралия. Но макар че са били нужни стотици години на ерозия, с цел да се образува арката, тя падна за една нощ - вечерта на 15 март 1990 година Двама туристи са минали по нея единствено минути преди този момент – за благополучие никой не е потърпевш, когато е паднала. Днес парчето канара, което в миналото го е свързвало със сушата, е отпаднало, само че по-малка арка към момента стои.
Дванадесет апостоли, Виктория, Австралия
Тези отличителни морски купчини по крайбрежието на Виктория, Австралия, получават прозвището през 60-те години на предишния век, когато са кръстени на 12-те апостоли в Библията, макар че по това време е имало единствено девет от тях. Те са изсечени от скалата посредством развой на ерозия, почнал преди към 10-20 милиона години, в началото създавайки пещери в скалната стена, които се трансформират в арки, а по-късно в морски купчини.
Разбиващите се талази, които ги откъсват от скалата са виновни за тяхното сриване. През 2005 година една от купчините се разпадна, по-късно пада и друга. Днес има общо седем, макар че едната се намира по-далеч от морето и не се вижда толкоз елементарно.
Ел Дедо де Диос, Агаете, Гран Канария, Испания
Разположен директно до брега на Агаете на остров Гран Канария, El Dedo de Dios – или „ Божият пръст “ на британски – в миналото е бил вретеновиден базалтов дирек, кръстен поради формата си като пръст. Парчето канара, предизвикателство за гравитацията, служи като ентусиазъм за художниците и забележителност в локалния регион.
Но през 2005 година тропическа стихия удари Канарските острови и чупи горната част на стълба. Днес останалата част е преименувана на Roque Partido, което значи счупена канара.
Ледник Чакалтая, Боливия
Смята се, че преди да изчезне, ледникът Чакалтая е съществувал от 18 000 години. Разположен покрай Ла Пас, в миналото е бил дом на известен ски курорт - който на шеметните 5 421 м надморска височина е бил най-високият в света. Учените за първи път стартират да мерят ледника през 90-те години на предишния век и предвиждат, че той ще изчезне през 2015 година
Но поради изменението на климата ледникът изчезва съвсем изцяло до 2009 година Смята се, че температурата в района се е повишила с 0,5°C сред 1976 и 2006 година, което форсира процеса. Днес всичко, което е останало, е злокобен зарязан ски курорт, който всяка година се посещава от шепа туристи.
Ледник Okjökull, Исландия
Преди към век ледникът Okjökull в западна Исландия покрива 16 квадратни километра и е с дебелина повече от 49 метра. Разположен на върха на вулкана Ок, се смяташе, че ледникът е съществувал от към 700 години и е бил следен от близко от исландската метеорологична работа в продължение на няколко десетилетия. Според глациолога Одур Сигурдсон снегът се е топил по-бързо, в сравнение с е могъл да се натрупа.
През 2014 година ледникът беше публично разгласен за мъртъв, което може да звучи като необичайно изложение за буца лед. Но ледниците нормално работят посредством струпване на сняг, което основава задоволително напън, с цел да се движат, и защото Okjökull е намалял до дебелина, която значи, че към този момент не може да се движи. В чест на него е сложена плоча и деятели за изменението на климата се събират през 2019 година, с цел да проведат заравяне.
Розови и бели тераси, езерото Ротомахана, Нова Зеландия
Те са били ситуирани на брега на езерото Ротомахана, в северната част на Северния остров на Нова Зеландия. Розовата и Белите тераси са формирани от кипящи гейзери, които изпращат геотермална вода, бълваща по брега на езерото. При изстудяване на водата се образувалиотличителните слоести басейни, придобиващи розовия си цвят от съществуването на сулфиди.
И въпреки всичко естествената атракция, която в миналото е била считана за осмото знамение на света, е била унищожена от изригването на планината Таравера през 1886 година
Долината Хеч Хетчи, Национален парк Йосемити, Калифорния, Съединени американски щати
Красотата на долината Хеч Хетчи е била сравнявана с тази на близката котловина Йосемити. П-образната котловина със стръмни страни е била издълбана в продължение на хилядолетия от реки и ледници, корозивни гранитната канара на планините Сиера Невада. Дължи името си на думата Miwok „ hetchetci “, употребена за разказване на семената от треви, които в миналото са били в обилие на дъното на долината – дружно с обилие от дървета и растения.
В наши дни обаче дъното на долината е заровено под 131 м дълбока вода. През 1913 година Конгресът утвърждава проектите за преобразяване на долината в контейнер, който ще доставя вода и водноелектрическа сила на Сан Франциско.
Дървото на Тенере, Тенере, пустинята Сахара, Нигер
Дървото на Тенере в средата на пустинята Сахара в миналото е било наричано най-самотното дърво на Земята. Акацията се е намирала на 402 км от най-близкото дърво и датира от времето, когато Нигер е бил доста по-зелен и по-влажен. Дървото се е трансформирало в нещо като ориентир за пътуващите из района.
Но през 1973 година дървото е ударено от камион и пада на земята. Виновникът по този начин и не е открит, само че мнозина допускат, че е бил пийнал водач. Като мемориал на негово място е издигната скулптура, а истинското дърво сега се съхранява в Националния музей на Нигер.
Лондон Бридж, Виктория, Австралия
Кръстен на английския мост, който доста прилича по форма, скалната групировка на Лондонския мост в миналото е украсявала югозападния бряг на Виктория около Големия океански път на Австралия. Но макар че са били нужни стотици години на ерозия, с цел да се образува арката, тя падна за една нощ - вечерта на 15 март 1990 година Двама туристи са минали по нея единствено минути преди този момент – за благополучие никой не е потърпевш, когато е паднала. Днес парчето канара, което в миналото го е свързвало със сушата, е отпаднало, само че по-малка арка към момента стои.
Дванадесет апостоли, Виктория, Австралия
Тези отличителни морски купчини по крайбрежието на Виктория, Австралия, получават прозвището през 60-те години на предишния век, когато са кръстени на 12-те апостоли в Библията, макар че по това време е имало единствено девет от тях. Те са изсечени от скалата посредством развой на ерозия, почнал преди към 10-20 милиона години, в началото създавайки пещери в скалната стена, които се трансформират в арки, а по-късно в морски купчини.
Разбиващите се талази, които ги откъсват от скалата са виновни за тяхното сриване. През 2005 година една от купчините се разпадна, по-късно пада и друга. Днес има общо седем, макар че едната се намира по-далеч от морето и не се вижда толкоз елементарно.
Ел Дедо де Диос, Агаете, Гран Канария, Испания
Разположен директно до брега на Агаете на остров Гран Канария, El Dedo de Dios – или „ Божият пръст “ на британски – в миналото е бил вретеновиден базалтов дирек, кръстен поради формата си като пръст. Парчето канара, предизвикателство за гравитацията, служи като ентусиазъм за художниците и забележителност в локалния регион.
Но през 2005 година тропическа стихия удари Канарските острови и чупи горната част на стълба. Днес останалата част е преименувана на Roque Partido, което значи счупена канара.
Ледник Чакалтая, Боливия
Смята се, че преди да изчезне, ледникът Чакалтая е съществувал от 18 000 години. Разположен покрай Ла Пас, в миналото е бил дом на известен ски курорт - който на шеметните 5 421 м надморска височина е бил най-високият в света. Учените за първи път стартират да мерят ледника през 90-те години на предишния век и предвиждат, че той ще изчезне през 2015 година
Но поради изменението на климата ледникът изчезва съвсем изцяло до 2009 година Смята се, че температурата в района се е повишила с 0,5°C сред 1976 и 2006 година, което форсира процеса. Днес всичко, което е останало, е злокобен зарязан ски курорт, който всяка година се посещава от шепа туристи.
Ледник Okjökull, Исландия
Преди към век ледникът Okjökull в западна Исландия покрива 16 квадратни километра и е с дебелина повече от 49 метра. Разположен на върха на вулкана Ок, се смяташе, че ледникът е съществувал от към 700 години и е бил следен от близко от исландската метеорологична работа в продължение на няколко десетилетия. Според глациолога Одур Сигурдсон снегът се е топил по-бързо, в сравнение с е могъл да се натрупа.
През 2014 година ледникът беше публично разгласен за мъртъв, което може да звучи като необичайно изложение за буца лед. Но ледниците нормално работят посредством струпване на сняг, което основава задоволително напън, с цел да се движат, и защото Okjökull е намалял до дебелина, която значи, че към този момент не може да се движи. В чест на него е сложена плоча и деятели за изменението на климата се събират през 2019 година, с цел да проведат заравяне.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ