Кризата в Косово: План за вот на недоверие срещу Курти, предупреждения от Гренел
Докато рецесията в Северно Косово продължава, интернационалната общественост излага настояванията си на Прищина, а косовският министър председател отхвърля да има такива, пратеникът на някогашния американски президент афишира " тежки последици ", в случай че Курти не отстъпи. Той го разгласи в същия ден, в който „ Albanian Post “ разгласява текст, в който, базирайки се на свои източници, импровизирано разгласи въвеждането на наказания за Прищина, в случай че Курти не " отговори позитивно " до петък.
Бившият специфичен делегат на Доналд Тръмп за разговора сред Белград и Прищина Ричард Гренел съобщи през днешния ден, че Албин Курти " не схваща какво се случва с Косово ".
" Международната общественост му даде период до петък, с цел да извърши отговорностите, които страната му е поела по-рано ", сподели Гренел, представен от „ КоССев “.
От друга страна, той разгласи " тежки последици ", в случай че Курти не го направи.
„ Моите другари в Косово би трябвало да се приготвят за съществени последици, в случай че Курти не се подчини “, сподели Гренел.
Бившият делегат на американския президент сподели още, че е схванал какви ще са следствията и че те " не са красиви ".
В реакцията си Гренел в действителност разяснява изказванията на Албин Курти по отношение на настояванията на интернационалните представители за разрешаване на рецесията в Северно Косово.
„ Няма да решим нищо с напън или наказания. Ние сме най-демократичната и напреднала страна на Западните Балкани. Отношенията ни със Съединени американски щати и Европейски Съюз са отлични. Пратениците са тук поради връзките ни със Сърбия “, сподели Курти.
Съобщението на Гренел последва визитата на пратениците на Съединени американски щати и Европейски Съюз в Белград и Прищина, които, за разрешаване на рецесията в Северно Косово, желаеха от Курти незабавно да деескалира рецесията в Севера и по-късно да продължи с използването на Охридския контракт, т.е. образуването на ОСО.
Деескалацията допуска евакуиране на полицейските сили от общинските здания в Звечан, Лепосавич и Зубин Поток, тъй че кметовете да продължат да извършват своя, както те показват, „ административен “ мандат от различни места и да свикат локални избори с обезпечено присъединяване на Сръбската листа.
Ескобар и Лайчак напуснаха района без позитивен отговор от косовския министър председател, който продължава да обуславя изтеглянето на специфичните елементи от Северно Косово, както и свикването на нови избори.
Ескобар и Лайчак имаха и молба към сръбския президент, който молят да способства за незабавната деескалация на рецесията, само че и да убеди сърбите в Косово да се върнат в институциите, т.е. да вземат участие в изборите без предпоставки.
Ескобар отхвърли някои медийни известия, че е даден период на косовските управляващи да изпълнят настояванията. Той обаче акцентира, че той и Лайчак би трябвало да подадат отчети до началството си до петък дали е осъществен прогрес по въпроса.
Лидерът на Алианса за бъдещето на Косово Рамуш Харадинай изрази мнение пред медиите, че дейностите на държавното управление на Косово би трябвало да се осъществят в периода, избран от западните сътрудници. Той сподели, че опозицията разполага с нужния брой, с цел да инициира избор на съмнение против държавното управление на Косово, съобщи „ Перископи “.
„ Инициативата е вярното решение, това е народна власт и това би било потребно за целия политически набор, в това число и за болшинството във властта. Опозицията разполага с нужния брой, с цел да инициира предлагането ”, сподели Харадинай.
Експертът по политически процеси Артън Демхасаж сподели за Радио Свободна Европа, че не е изключена опцията при срещата на Лайчак и Ескобар с представители на опозиционните партии да е обсъждан избор на съмнение против Курти. Той счита, че сходна концепция е в сходство и с изказването на посланика на Съединени американски щати за Западните Балкани Габриел Ескобар, който сподели на 6 юни, че не поддържа субект, който " няма инстинкт за съдействие ", визирайки министър-председателя.
За да бъде иницииран вотът на съмнение към държавното управление, са нужни гласовете на 40 депутати от Народното събрание на Косово. За приемането на сходно предложение са нужни минимум 61 гласа на депутати от общия брой 120 депутати. В момента ръководещото придвижване „ Самоопределение “ има 57 депутати. Заедно трите опозиционни партии имат 42 депутати, което е задоволителен брой за внасяне на избор на съмнение към изпълнителната власт.
Лидерът на AAK Рамуш Харадинай съобщи, че има и депутати, които са част от парламентарното болшинство и отвън него, които могат да гласоподават избор на съмнение към държавното управление.
Заместник-председателят на LDK Вльора Читаку обаче сподели, че в реалност опозиционните партии дружно имат към 40 гласа и не би трябвало в този момент да се концентрират върху " дребни политически тактики ". Тя съобщи, че министър председателят Курти би трябвало да обмисли и координира идващите стъпки със западните сътрудници.
„ LDK ще употребява всички политически и парламентарни принадлежности, с цел да попречи на министър-председателя да унищожи евроатлантическото бъдеще на Косово “, споделя тя, без да прецизира дали LDK ще поддържа възможен избор на съмнение против държавното управление.
Американският емисар Габриел Ескобар съобщи, че крайният период за приемане на отговор от премиера Курти по отношение на настояванията на западните сътрудници не значи ултиматум за държавното управление на Косово, само че това е крайният период, когато той би трябвало да рапортува на Белия дом по отношение на резултатите от визитата в Косово и Сърбия. Същия ден европейският емисар Мирослав Лайчак ще рапортува на ръководителя на дипломацията на Европейски Съюз Жозеп Борел.
Въпреки това, по време на престоя си в Белград на 7 септември Ескобар сподели, че обстановката в северно Косово би трябвало неотложно да се успокои и че не желае да чака до юли за нови избори. Той повтори, че образуването на Общността на общините със сръбско болшинство е „ законово условие “ за държавното управление на Косово и че „ в случай че Косово желае да продължи напред с интеграцията си, то би трябвало да я образува “.
„ Въпросът е дали това ще се случи с това държавно управление или със идващото държавно управление “, сподели Ескобар.
Косово и Сърбия реализираха съглашение за асоцииране още през 2013 година в границите на разговора за нормализиране на връзките с посредничеството на Европейски Съюз. Но макар непрекъснатите апели на интернационалната общественост да го приложи, Косово поредно отхвърля с претекста, че необятните пълномощия на ОСО биха заплашили вътрешната функционалност на страната. /БГНЕС
