85 години от рождението на кралицата на българското кино Невена Коканова
" Докато имам разум в главата и се усещам здрава, смисълът на моя живот ще бъде театърът. Киното е различен свят, в който би могъл да съществуваш или не, там работят други правила и закони на използването на един създател. За мен театърът е всичко и той осмисля живота ми ", споделя Невена Коканова (1938-2000) в изявление за 21-ия брой на списание " Паралели " през 1991 година.
Днес се навършват 85 години от рождението на именитата българска актрисата. Тя е родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Кариерата ѝ започва през 1957 година, когато изиграва роля във кино лентата " Години за обич " и влиза в трупата на Ямболския трагичен спектакъл.
През годините Коканова се превъплъщава в десетки функции, като пресъздава едни от най-запомнящите се женски облици в българското кино. Сред тях са Ирина от екранизацията на романа " Тютюн " (1962), Лиза от " Крадецът на праскови " (1964), Неда от " Отклонение " (1967), Герда от " С мирис на бадеми " (1967), Тинка от " Момчето си отива " (1972) и други
Театралните функции на актрисата са свързани със сцените на Драматичен спектакъл " Рачо Стоянов " в Габрово, Драматичен спектакъл " Сава Огнянов " в Русе, Сатиричен спектакъл " Алеко Константинов " и столичния Театър 199.
Невена Коканова се омъжва за известния български режисьор Любомир Шарланджиев (1931-1979). Има щерка – Теодора.
През месец септември тази година списание ЛИК, изданието на Българската телеграфна организация (БТА), издаде тематичен брой, отдаден на двете звезди на българското кино и спектакъл Невена Коканова и Стефан Данаилов. Припомняме някои от акцентите в него, отдадени на именитата актриса.
За началото на актьорския път
" В контакта със феновете си аз се чувствам жива ", споделя Невена Коканова на 31 март 1993 година пред журналистката Катя Петкова в предаване от рубриката " Звездите са тук " на Българското национално радио. Думите на актрисата " оживяват " на страниците на списание ЛИК с помощта на файл, възложен на изданието от Златния фонд на БНР.
По време на диалога Коканова споделя за началото на актьорския си път. " Бях прекомерно млада, преди малко приключила гимназия, когато стъпих на сцена за първи път, и в този момент преглеждам това време от дистанцията на толкоз години, в действителност единствено с трогване. Какво съм осъзнавала? Нищо, евентуално. Само че съм имала повод да ходя по някакъв път, по който вървя и през днешния ден ", споделя актрисата.
" Аз и до ден сегашен съм уверена в своите качества, храня положителни очаквания постоянно, към всяка роля, към която приближавам. Но постоянно подозрението ме съпровожда от едната страна и евентуално това ме прави по-будна ", добавя тя.
В Кан през 1963 година
През месец май 1963 година Българска телеграфна агенция изпраща специфичен сътрудник за 16-ото издание на Международния кинофестивал в Кан. Откриваме негови изявления в бюлетините от " Международна информация ", които наблюдават развиването на фестивала и българската делегация, която взе участие в него.
Фестивалът започва на 9 май и е с дълготрайност две седмици. В него вземат участие 32 страни с 28 игрални и 25 късометражни кино лентата. България се включва с кино лентата " Тютюн " и късометражния филм " Букет звезди ", режисура на Радка Бъчварова по сюжет на Анжел Вагенщайн.
" Прожекцията на българския филм " Тютюн " на Международния кинофестивал в Кан преди малко е приключила късно нощес, когато един от световноизвестните писатели на модерна Франция, членът на Френската академия Андре Мороа, спря при изхода на залата изпълнителката на основната роля Невена Коканова, стисна ѝ сърдечно ръката и съобщи: " Присъствах на една забавна прожекция. Намирам кино лентата за добър и приветствам красивата артистка за огромните ѝ достижения ", написа кореспондентът на Българска телеграфна агенция на 14 май. Той добавя, че именитият публицист, който е член на журито, пожелава да се фотографира за спомен дружно с Коканова, която му е направила мощно усещане. " Това беше първата високо авторитетна оценка за " Тютюн ", с който българското киноизкуство се показа на тазгодишния фестивал в Кан ", написа още в информацията на Българска телеграфна агенция от събитието.
За времето в сатиричния спектакъл
" Много желая да кажа на моите фенове за какво останах толкоз време в Сатиричния спектакъл ", споделя Невена Коканова пред списание " Паралели " през 1991 година.
" Навремето, когато Боян Дановски ме предложения на тази сцена, не стори това на вятъра и аз разбрах какъв брой умен е бил. Той познаваше моя очебийно трагичен жанр и като добър възпитател си разреши да разчупи гения ми и да извлече от него някои и други неща от моето амплоа. Тук аз се доизграждах в една атмосфера на бездънен професионализъм, тъй като нашата генерация помни какъв беше тогава Сатиричният спектакъл. Успявах да усетя тънкостите и стилистиката, с които би трябвало да служа си на тази сцена ", споделя актрисата. " А това беше в плюс за мен. Сега съм уверена, че във всяка роля мога да вложа привкуса на пъстрота свят, тъй като той не е единствено покруса, нито пък единствено комедия ", добавя тя.
Последно довиждане
На 3 юни 2000 година в 13:50 часа в Правителствена болница умря актрисата Невена Коканова, оповестяват от болничното заведение и допълват, че тя е страдала от нелечимо хронично заболяване.
На 5 юни Невена Коканова е изпратена с продължителни овации като след театър след опелото в църквата " Свети Седмочисленици ". Около 3000 души се покланят пред паметта на огромната дама на българското кино и спектакъл в Сатиричния спектакъл.
Споменът в Иглика
Село Иглика, Габровско, е наричано още " каменното село " поради типа на къщите и дуварите им, построени от камък. Старинният тип на постройките е непокътнат и до през днешния ден. В началото на 80-те години на предишния век точно този исторически образ на селото очарова известната актриса и тя си купува къща тук.
Споменът за Невена Коканова – за трудолюбието ѝ, за топлото ѝ и приятелско отношение, за радостния манталитет и за хубостта ѝ, към момента се пази от познатите и приятелите ѝ в Иглика.
Благодарение на връзката на актрисата с мястото селото се трансформира и в фон на два кино лентата с нейно присъединяване – " Вечери в Антимовския хан " и " Вампир ". Днес читалището в Иглика носи името на Невена Коканова и съхранява книгите от персоналната ѝ библиотека, дарени от щерка ѝ Теодора. По стените на читалището са окачени и скици, рисувани от самата Невена, предоставени от нейния добър другар, археолога Дикран Балабанян.
След гибелта на актрисата Балабанян провежда празнувания в нейна памет в Иглика, където през лятото кани близки, другари и сътрудници на Коканова. Сега настоятелството на читалището е поело организацията, само че традицията продължава. И тази година – на 26 август, селото се оживи от загатна за именитата актриса. За да я почетат, в Иглика дойдоха нейни другари, съседи и сътрудници. Сред гостите бяха режисьорът Павел Павлов, артистът Васил Банов, журналистът Георги Тошев и актрисата Мария Статулова. На честването участва и екип на списание ЛИК.
" Чета и чувам какъв брой велика актриса е била Невена. Искам да ви кажа, че не е правилно. Тя не беше велика. Тя беше единствената божествена актриса. И нито една римска императрица не заслужава тази купа колкото нея ", споделя Дикран Балабанян, представен на страниците на списание ЛИК.
Днес се навършват 85 години от рождението на именитата българска актрисата. Тя е родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Кариерата ѝ започва през 1957 година, когато изиграва роля във кино лентата " Години за обич " и влиза в трупата на Ямболския трагичен спектакъл.
През годините Коканова се превъплъщава в десетки функции, като пресъздава едни от най-запомнящите се женски облици в българското кино. Сред тях са Ирина от екранизацията на романа " Тютюн " (1962), Лиза от " Крадецът на праскови " (1964), Неда от " Отклонение " (1967), Герда от " С мирис на бадеми " (1967), Тинка от " Момчето си отива " (1972) и други
Театралните функции на актрисата са свързани със сцените на Драматичен спектакъл " Рачо Стоянов " в Габрово, Драматичен спектакъл " Сава Огнянов " в Русе, Сатиричен спектакъл " Алеко Константинов " и столичния Театър 199.
Невена Коканова се омъжва за известния български режисьор Любомир Шарланджиев (1931-1979). Има щерка – Теодора.
През месец септември тази година списание ЛИК, изданието на Българската телеграфна организация (БТА), издаде тематичен брой, отдаден на двете звезди на българското кино и спектакъл Невена Коканова и Стефан Данаилов. Припомняме някои от акцентите в него, отдадени на именитата актриса.
За началото на актьорския път
" В контакта със феновете си аз се чувствам жива ", споделя Невена Коканова на 31 март 1993 година пред журналистката Катя Петкова в предаване от рубриката " Звездите са тук " на Българското национално радио. Думите на актрисата " оживяват " на страниците на списание ЛИК с помощта на файл, възложен на изданието от Златния фонд на БНР.
По време на диалога Коканова споделя за началото на актьорския си път. " Бях прекомерно млада, преди малко приключила гимназия, когато стъпих на сцена за първи път, и в този момент преглеждам това време от дистанцията на толкоз години, в действителност единствено с трогване. Какво съм осъзнавала? Нищо, евентуално. Само че съм имала повод да ходя по някакъв път, по който вървя и през днешния ден ", споделя актрисата.
" Аз и до ден сегашен съм уверена в своите качества, храня положителни очаквания постоянно, към всяка роля, към която приближавам. Но постоянно подозрението ме съпровожда от едната страна и евентуално това ме прави по-будна ", добавя тя.
В Кан през 1963 година
През месец май 1963 година Българска телеграфна агенция изпраща специфичен сътрудник за 16-ото издание на Международния кинофестивал в Кан. Откриваме негови изявления в бюлетините от " Международна информация ", които наблюдават развиването на фестивала и българската делегация, която взе участие в него.
Фестивалът започва на 9 май и е с дълготрайност две седмици. В него вземат участие 32 страни с 28 игрални и 25 късометражни кино лентата. България се включва с кино лентата " Тютюн " и късометражния филм " Букет звезди ", режисура на Радка Бъчварова по сюжет на Анжел Вагенщайн.
" Прожекцията на българския филм " Тютюн " на Международния кинофестивал в Кан преди малко е приключила късно нощес, когато един от световноизвестните писатели на модерна Франция, членът на Френската академия Андре Мороа, спря при изхода на залата изпълнителката на основната роля Невена Коканова, стисна ѝ сърдечно ръката и съобщи: " Присъствах на една забавна прожекция. Намирам кино лентата за добър и приветствам красивата артистка за огромните ѝ достижения ", написа кореспондентът на Българска телеграфна агенция на 14 май. Той добавя, че именитият публицист, който е член на журито, пожелава да се фотографира за спомен дружно с Коканова, която му е направила мощно усещане. " Това беше първата високо авторитетна оценка за " Тютюн ", с който българското киноизкуство се показа на тазгодишния фестивал в Кан ", написа още в информацията на Българска телеграфна агенция от събитието.
За времето в сатиричния спектакъл
" Много желая да кажа на моите фенове за какво останах толкоз време в Сатиричния спектакъл ", споделя Невена Коканова пред списание " Паралели " през 1991 година.
" Навремето, когато Боян Дановски ме предложения на тази сцена, не стори това на вятъра и аз разбрах какъв брой умен е бил. Той познаваше моя очебийно трагичен жанр и като добър възпитател си разреши да разчупи гения ми и да извлече от него някои и други неща от моето амплоа. Тук аз се доизграждах в една атмосфера на бездънен професионализъм, тъй като нашата генерация помни какъв беше тогава Сатиричният спектакъл. Успявах да усетя тънкостите и стилистиката, с които би трябвало да служа си на тази сцена ", споделя актрисата. " А това беше в плюс за мен. Сега съм уверена, че във всяка роля мога да вложа привкуса на пъстрота свят, тъй като той не е единствено покруса, нито пък единствено комедия ", добавя тя.
Последно довиждане
На 3 юни 2000 година в 13:50 часа в Правителствена болница умря актрисата Невена Коканова, оповестяват от болничното заведение и допълват, че тя е страдала от нелечимо хронично заболяване.
На 5 юни Невена Коканова е изпратена с продължителни овации като след театър след опелото в църквата " Свети Седмочисленици ". Около 3000 души се покланят пред паметта на огромната дама на българското кино и спектакъл в Сатиричния спектакъл.
Споменът в Иглика
Село Иглика, Габровско, е наричано още " каменното село " поради типа на къщите и дуварите им, построени от камък. Старинният тип на постройките е непокътнат и до през днешния ден. В началото на 80-те години на предишния век точно този исторически образ на селото очарова известната актриса и тя си купува къща тук.
Споменът за Невена Коканова – за трудолюбието ѝ, за топлото ѝ и приятелско отношение, за радостния манталитет и за хубостта ѝ, към момента се пази от познатите и приятелите ѝ в Иглика.
Благодарение на връзката на актрисата с мястото селото се трансформира и в фон на два кино лентата с нейно присъединяване – " Вечери в Антимовския хан " и " Вампир ". Днес читалището в Иглика носи името на Невена Коканова и съхранява книгите от персоналната ѝ библиотека, дарени от щерка ѝ Теодора. По стените на читалището са окачени и скици, рисувани от самата Невена, предоставени от нейния добър другар, археолога Дикран Балабанян.
След гибелта на актрисата Балабанян провежда празнувания в нейна памет в Иглика, където през лятото кани близки, другари и сътрудници на Коканова. Сега настоятелството на читалището е поело организацията, само че традицията продължава. И тази година – на 26 август, селото се оживи от загатна за именитата актриса. За да я почетат, в Иглика дойдоха нейни другари, съседи и сътрудници. Сред гостите бяха режисьорът Павел Павлов, артистът Васил Банов, журналистът Георги Тошев и актрисата Мария Статулова. На честването участва и екип на списание ЛИК.
" Чета и чувам какъв брой велика актриса е била Невена. Искам да ви кажа, че не е правилно. Тя не беше велика. Тя беше единствената божествена актриса. И нито една римска императрица не заслужава тази купа колкото нея ", споделя Дикран Балабанян, представен на страниците на списание ЛИК.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ