Нощното небе става все по-ярко с годините
Докато хората в градовете спят на изкуствена светлина, която обкръжава градските центрове, звездобройците усещат хладината на нощното небе и виждат по какъв начин всички негови съзвездия са размазани в неразбираемо леке от същите тези градски светлини.
Това е тревожна наклонност, която се следи от десетилетия. През 1973 година астрономът Кърт Ригел предизвестява, че изкуственото осветяване бързо трансформира гледката ни към нощното небе. Оттогава насам научихме, че светлинното замърсяване от разрастващите се градски региони също вреди на екосистемите и популациите на насекомите, предава „ Science ”.
Ново изследване демонстрира, че нощното небе става все по-ярко в международен мащаб и доста по-бързо, в сравнение с посочваха спътниците до момента. С други думи, най-тъмните звезди в нощното небе бързо изчезват, тъй като изкуствената светлина осветява нощното небе.
Въз основа на наблюденията на повече от 50 000 жители от целия свят, които съпоставят гледката си на звездите с карти на звездното небе, показващи разнообразни равнища на светлинно замърсяване , физикът Кристофър Киба от Германския проучвателен център за геонауки GFZ и сътрудниците му откриват, че нощното небе е станало по-ярко с към 7 до 10 % всяка година от 2011 до 2022 година
Това е еднакво на удвояване на яркостта на нощното небе за по-малко от осем години или повече от четирикратно нарастване за 18 години. Изследователите пресмятат, че дете, родено под нощно небе с 250 забележими звезди, ще вижда по-малко от 100 звезди в същия сектор, до момента в който приключи учебно заведение.
Те подозират, че тази неотдавнашна наклонност към по-ярко нощно небе се дължи частично на инсталирането на модерни светодиоди (LED), които излъчват повече светлина при дадена мощ, в сравнение с крушките с нажежаема жичка.
Сателитите, които мерят световното небесно зарево, постоянно са " слепи " за синята светлина, която създават светодиодите, защото не могат да засекат талази с дължина под 500 nm. Тези по-къси дължини на вълните се разсейват по-лесно в атмосферата, в сравнение с по-дългите, като основават голяма мъгла, която пречи на нощното небе да потъмнее изцяло.
" Видимостта на звездите се утежнява бързо, макар (или може би поради) въвеждането на светодиоди в приложенията за външно осветяване ", пишат откривателите в оповестения си документ.
Гражданските учени в Северна Америка регистрират най-голямо нарастване на яркостта на небето - приблизително 10,4 % годишно; нощното небе над Европа се осветява с по-бавни темпове - към 6,5 % годишно.
Въпреки че това е груба междинна стойност, в останалата част на света светлинното замърсяване усилва яркостта на звездното небе със 7,7 % всяка година.
Това се разминава с оценките от сателитните измервания на световното небесно зарево, които са открили, че яркостта на нощното небе се усилва с 2,2 % всяка година сред 2012 и 2016 година, спрямо годишен ритъм на изсветляване от 1,6 % през предходните 25 години.
В допълнение към това, което знаем за мощния искра на изкуствената светлина, изследването разкрива какъв брой бързо хората са трансформирали визията си за звездното небе.
" Гледайки фотосите и видеоклиповете на Международната галактическа станция на нощното полукълбо на Земята, хората нормално са изумени единствено от " хубостта " на градските светлини, като че ли те са лампички на коледна елха. Те не възприемат, че това са изображения на замърсяване ", пишат Фабио Фалчи и Салвадор Бара, двама физици и бранители на тъмното небе в Университета в Сантяго де Компостела, Испания, в вероятност на новото проучване.
" Това е все едно да се възхищавате на хубостта на цветовете на дъгата, които бензинът основава във водата, и да не признавате, че това е химическо замърсяване. "
За да се влошат още повече нещата, хилядите спътници, изведени в ниска околоземна орбита през последните няколко години, също затъмняват опцията на астрономите да учат космоса.
Учените са преместили обсерваториите си надалеч от границите на градовете, само че тези лъскави спътници отразяват слънчевите лъчи в зрителните зони на оптичните телескопи и излъчват радиовълни на същите честоти, които употребяват радиотелескопите.
Фалчи и Бара оферират и няколко тактики за надзор на светлинното замърсяване , сходно на насоките за качеството на въздуха, които ограничиха замърсяването на въздуха. Пълното ограничение на производството на външно осветяване биха могли да добавят други старания за опазване на тъмното небе на избрани места, където изкуствената светлина към момента не е уязвила небесната мрачевина. /БГНЕС
Това е тревожна наклонност, която се следи от десетилетия. През 1973 година астрономът Кърт Ригел предизвестява, че изкуственото осветяване бързо трансформира гледката ни към нощното небе. Оттогава насам научихме, че светлинното замърсяване от разрастващите се градски региони също вреди на екосистемите и популациите на насекомите, предава „ Science ”.
Ново изследване демонстрира, че нощното небе става все по-ярко в международен мащаб и доста по-бързо, в сравнение с посочваха спътниците до момента. С други думи, най-тъмните звезди в нощното небе бързо изчезват, тъй като изкуствената светлина осветява нощното небе.
Въз основа на наблюденията на повече от 50 000 жители от целия свят, които съпоставят гледката си на звездите с карти на звездното небе, показващи разнообразни равнища на светлинно замърсяване , физикът Кристофър Киба от Германския проучвателен център за геонауки GFZ и сътрудниците му откриват, че нощното небе е станало по-ярко с към 7 до 10 % всяка година от 2011 до 2022 година
Това е еднакво на удвояване на яркостта на нощното небе за по-малко от осем години или повече от четирикратно нарастване за 18 години. Изследователите пресмятат, че дете, родено под нощно небе с 250 забележими звезди, ще вижда по-малко от 100 звезди в същия сектор, до момента в който приключи учебно заведение.
Те подозират, че тази неотдавнашна наклонност към по-ярко нощно небе се дължи частично на инсталирането на модерни светодиоди (LED), които излъчват повече светлина при дадена мощ, в сравнение с крушките с нажежаема жичка.
Сателитите, които мерят световното небесно зарево, постоянно са " слепи " за синята светлина, която създават светодиодите, защото не могат да засекат талази с дължина под 500 nm. Тези по-къси дължини на вълните се разсейват по-лесно в атмосферата, в сравнение с по-дългите, като основават голяма мъгла, която пречи на нощното небе да потъмнее изцяло.
" Видимостта на звездите се утежнява бързо, макар (или може би поради) въвеждането на светодиоди в приложенията за външно осветяване ", пишат откривателите в оповестения си документ.
Гражданските учени в Северна Америка регистрират най-голямо нарастване на яркостта на небето - приблизително 10,4 % годишно; нощното небе над Европа се осветява с по-бавни темпове - към 6,5 % годишно.
Въпреки че това е груба междинна стойност, в останалата част на света светлинното замърсяване усилва яркостта на звездното небе със 7,7 % всяка година.
Това се разминава с оценките от сателитните измервания на световното небесно зарево, които са открили, че яркостта на нощното небе се усилва с 2,2 % всяка година сред 2012 и 2016 година, спрямо годишен ритъм на изсветляване от 1,6 % през предходните 25 години.
В допълнение към това, което знаем за мощния искра на изкуствената светлина, изследването разкрива какъв брой бързо хората са трансформирали визията си за звездното небе.
" Гледайки фотосите и видеоклиповете на Международната галактическа станция на нощното полукълбо на Земята, хората нормално са изумени единствено от " хубостта " на градските светлини, като че ли те са лампички на коледна елха. Те не възприемат, че това са изображения на замърсяване ", пишат Фабио Фалчи и Салвадор Бара, двама физици и бранители на тъмното небе в Университета в Сантяго де Компостела, Испания, в вероятност на новото проучване.
" Това е все едно да се възхищавате на хубостта на цветовете на дъгата, които бензинът основава във водата, и да не признавате, че това е химическо замърсяване. "
За да се влошат още повече нещата, хилядите спътници, изведени в ниска околоземна орбита през последните няколко години, също затъмняват опцията на астрономите да учат космоса.
Учените са преместили обсерваториите си надалеч от границите на градовете, само че тези лъскави спътници отразяват слънчевите лъчи в зрителните зони на оптичните телескопи и излъчват радиовълни на същите честоти, които употребяват радиотелескопите.
Фалчи и Бара оферират и няколко тактики за надзор на светлинното замърсяване , сходно на насоките за качеството на въздуха, които ограничиха замърсяването на въздуха. Пълното ограничение на производството на външно осветяване биха могли да добавят други старания за опазване на тъмното небе на избрани места, където изкуствената светлина към момента не е уязвила небесната мрачевина. /БГНЕС
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ