Защо са ви социални услуги, като има миша отрова
Докато група родители протестираше пред Народното събрание против имагинерната заплаха страната да стартира да им лишава децата на общо съображение по силата на закон, в който не се планува нищо сходно, и малко преди Народното събрание да реши да отсрочи непредвиждащия нищо сходно закон, Росица Маринова, майка на към този момент 5 деца от Кардам, изчезна от фамилния дом. Взела всички налични пари и отпътувала за Варна, оставяйки децата си на баба им и дядо им. Това нямаше да направи усещане на никого, в случай че два месеца преди този момент шестото дете на Росица не беше умряло, убито от промишлена отрова за мишки, поставена в стената до леглото му.
Съпругът на Росица е в пандиза, а напролет дядото е подал сигнал в " Закрила на детето ", че родителите имат усложнения при развъждането на децата. През август те дружно с майката са ориентирани за приемане на обществени услуги в Центъра за социална поддръжка в Генерал Тошево. " Взета е поради нуждата от даване на поддръжка и подпомагане на биологичното семейство, с цел да могат да извършват качествено родителските си задължения и да бъдат подкрепени ползите на децата да живеят и да бъдат отглеждани в личната си фамилна среда ", беше обяснението на Агенцията за обществено подкрепяне.
Само че в този случай
личната фамилна среда умъртви едно от децата
и вкара две от сестрите му в реанимация.
Това не значи, че обществените е трябвало да вземат децата. А че системата не съумява да си прави работата – околните са потърсили помощ от институциите, само че това, което са получили, явно не е задоволително. Центърът за социална поддръжка в Генерал Тошево разполага с няколко зле платени служащи, които дават отговор за сходни случаи – предварителна защита на занемаряване на деца, реинтеграция, предварителна защита от отпадане от учебно заведение и поддръжка на деца, жертви на принуждение. Тези хора не могат да обезпечат нужното, тъй като обществената система в България е по този начин устроена – помощ се оказва след това, а не превантивно, няма връзка сред многото институции, които би трябвало да поемат един случай, работи се безредно, чиновниците са зле квалифицирани и стимулирани, а и системата нито изисква от тях качество, нито им дава възнаграждение или образование.
Това е действителният безсърдечен проблем в областта на обществените грижи и вследствие на тоталното му неглижиране страдат хиляди уязвими и безпомощни – деца, хора с увреждания, възрастни – безшумно, като кучета и без да стачкуват. Но вместо със скотското битие на тези хора с осакатени ориси обществото се занимава с митинги против закон, който е най-малко някаква първи проблясък за решение на част от проблемите на най-онеправданите групи.
Защото натам го насочват ръководещите
Законът за обществените услуги, който е начало на промяна в обществения бранш, е отсрочен с 6 месеца, тъй като Светият синод и няколко протестиращи организации на родители считат, че концепцията му е да лишава децата от биологичните им фамилии. Социалното министерство ще употребява отсрочката, с цел да се понижи напрежението, да се провеждат полемики и да бъдат успокоени протестиращите родители. Отлагането на закона обаче е сигнал за тъкмо противоположното – страната в лицето на държавното управление на Бойко Борисов и парламентарното болшинство на ГЕРБ и така наречен патриоти нямат никакво желание да решат казуса. Напротив – те желаят да го експлоатират оптимално и да го отсрочват, а не да го приключат. Защото фиктивен проблем като непредвиждано лишаване на деца е съвършен за похищение на вниманието от надалеч по-реални и основни неща, като да вземем за пример кой е новият основен прокурор, подвластен ли е или не и от кого.
Само това – и обичайна несръчност на ръководещите по всевъзможни равнища, може да изясни, меко казано, странните реакции на кабинета и персонално на Борисов. Когато започнаха митингите против Стратегията за детето – основният обвинен нормативен документ за експорт на деца към Новрегия, не просто никой от ръководещите не излезе да успокои страховете на родителите, в противен случай – Бойко Борисов подреди тактиката да бъде оттеглена, а на тогавашния обществен министър Бисер Петков – да изяснява заран, обед и вечер,
че е оттеглена, а не че не планува да се лишават деца
по съкратена процедура. Така даже и по-трезво мислещите остават с усещането, че проблем в тактиката фактически има и тя може би в действителност има демоничен план. Протестите продължиха с нова мощ – този път родителите откриха осъществяване на тактиката в промени в други закони, в това число и в многострадалния Закон за обществените услуги. Той е признат още през февуари тази година, с цел да влезе в действие 11 месеца по-късно. 11 месеца, в които – стига да желаеха – ръководещите можеха най-малко 200 пъти да обяснят по подобаващ метод какво планува и какво не законът. Да обяснят за какво биха се вслушали в настояването на 56 неправителствени организации с дълъг опит в областта на обществените услуги закон да има, а не в митингите на няколко наставнически сдружения. Да уверят, че в закона се разписват ограничения за поддръжка на децата в фамилиите, а не за лишаване. Но вместо това ГЕРБ и Борисов кротичко изчакаха последните дни на 2019 година, с цел да отсрочат закона с нови 6 месеца, в които да... изясняват.
Единственото, което ще се случи в тези 6 месеца ще е, че никой няма да изясни нищо, най-вече гущерът още веднъж да откъсне опашката си и да падне още някоя министерска глава за наслада на публиката. После ще има нови 6 месеца. А на нуждаещите се от обществени услуги страната ще продължи да обезпечава само миша отрова.
Съпругът на Росица е в пандиза, а напролет дядото е подал сигнал в " Закрила на детето ", че родителите имат усложнения при развъждането на децата. През август те дружно с майката са ориентирани за приемане на обществени услуги в Центъра за социална поддръжка в Генерал Тошево. " Взета е поради нуждата от даване на поддръжка и подпомагане на биологичното семейство, с цел да могат да извършват качествено родителските си задължения и да бъдат подкрепени ползите на децата да живеят и да бъдат отглеждани в личната си фамилна среда ", беше обяснението на Агенцията за обществено подкрепяне.
Само че в този случай
личната фамилна среда умъртви едно от децата
и вкара две от сестрите му в реанимация.
Това не значи, че обществените е трябвало да вземат децата. А че системата не съумява да си прави работата – околните са потърсили помощ от институциите, само че това, което са получили, явно не е задоволително. Центърът за социална поддръжка в Генерал Тошево разполага с няколко зле платени служащи, които дават отговор за сходни случаи – предварителна защита на занемаряване на деца, реинтеграция, предварителна защита от отпадане от учебно заведение и поддръжка на деца, жертви на принуждение. Тези хора не могат да обезпечат нужното, тъй като обществената система в България е по този начин устроена – помощ се оказва след това, а не превантивно, няма връзка сред многото институции, които би трябвало да поемат един случай, работи се безредно, чиновниците са зле квалифицирани и стимулирани, а и системата нито изисква от тях качество, нито им дава възнаграждение или образование.
Това е действителният безсърдечен проблем в областта на обществените грижи и вследствие на тоталното му неглижиране страдат хиляди уязвими и безпомощни – деца, хора с увреждания, възрастни – безшумно, като кучета и без да стачкуват. Но вместо със скотското битие на тези хора с осакатени ориси обществото се занимава с митинги против закон, който е най-малко някаква първи проблясък за решение на част от проблемите на най-онеправданите групи.
Защото натам го насочват ръководещите
Законът за обществените услуги, който е начало на промяна в обществения бранш, е отсрочен с 6 месеца, тъй като Светият синод и няколко протестиращи организации на родители считат, че концепцията му е да лишава децата от биологичните им фамилии. Социалното министерство ще употребява отсрочката, с цел да се понижи напрежението, да се провеждат полемики и да бъдат успокоени протестиращите родители. Отлагането на закона обаче е сигнал за тъкмо противоположното – страната в лицето на държавното управление на Бойко Борисов и парламентарното болшинство на ГЕРБ и така наречен патриоти нямат никакво желание да решат казуса. Напротив – те желаят да го експлоатират оптимално и да го отсрочват, а не да го приключат. Защото фиктивен проблем като непредвиждано лишаване на деца е съвършен за похищение на вниманието от надалеч по-реални и основни неща, като да вземем за пример кой е новият основен прокурор, подвластен ли е или не и от кого.
Само това – и обичайна несръчност на ръководещите по всевъзможни равнища, може да изясни, меко казано, странните реакции на кабинета и персонално на Борисов. Когато започнаха митингите против Стратегията за детето – основният обвинен нормативен документ за експорт на деца към Новрегия, не просто никой от ръководещите не излезе да успокои страховете на родителите, в противен случай – Бойко Борисов подреди тактиката да бъде оттеглена, а на тогавашния обществен министър Бисер Петков – да изяснява заран, обед и вечер,
че е оттеглена, а не че не планува да се лишават деца
по съкратена процедура. Така даже и по-трезво мислещите остават с усещането, че проблем в тактиката фактически има и тя може би в действителност има демоничен план. Протестите продължиха с нова мощ – този път родителите откриха осъществяване на тактиката в промени в други закони, в това число и в многострадалния Закон за обществените услуги. Той е признат още през февуари тази година, с цел да влезе в действие 11 месеца по-късно. 11 месеца, в които – стига да желаеха – ръководещите можеха най-малко 200 пъти да обяснят по подобаващ метод какво планува и какво не законът. Да обяснят за какво биха се вслушали в настояването на 56 неправителствени организации с дълъг опит в областта на обществените услуги закон да има, а не в митингите на няколко наставнически сдружения. Да уверят, че в закона се разписват ограничения за поддръжка на децата в фамилиите, а не за лишаване. Но вместо това ГЕРБ и Борисов кротичко изчакаха последните дни на 2019 година, с цел да отсрочат закона с нови 6 месеца, в които да... изясняват.
Единственото, което ще се случи в тези 6 месеца ще е, че никой няма да изясни нищо, най-вече гущерът още веднъж да откъсне опашката си и да падне още някоя министерска глава за наслада на публиката. После ще има нови 6 месеца. А на нуждаещите се от обществени услуги страната ще продължи да обезпечава само миша отрова.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ