Докато Еврозоната започва бавно да излиза от дълбините на пандемичната

Докато Еврозоната стартира постепенно да излиза от дълбините на пандемичната криза, Европейската централна банка е изправена пред предизвикването да реализира баланс сред поддръжката за задлъжнелите държавни управления и запазването на кредиторите на своя страна, написа.

Насърчени от огромната стратегия за пазаруване на облигации на ЕЦБ и свръх ниски лихвени проценти, националните държавни управления поеха куп нови заеми, с цел да овладеят икономическите вреди от пандемията. В резултат на това съотношението на държавния дълг към брутният вътрешен продукт(БВП) в Еврозоната доближи 102%.

Тъй като икономическото възобновяване в Еврозоната изостава от това в Съединените щати или Азия, страните от района на единната валута няма в скоро време да се спасят от дълга посредством бърз напредък или скок на цените.

Въпреки това шефът на немската централна банка (Бундесбанк) Йенс Вайдман даде ясно да се разбере, че чака паричната политика на ЕЦБ да се възстановява при възобновяване на инфлацията.

Това значи, че президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард и нейните сътрудници ще би трябвало да реализират сложен баланс сред обезпечаване на лесни заеми за задлъжнелите кредитополучатели като Италия без в същото време с това да изгубят поддръжката на страните кредитори.

„ Смятам, че ЕЦБ е в капан “, разяснява Фридрих Хейнеман от института за стопански проучвания ZEW.

„ Някои мощно задлъжнели страни не могат да се оправят с натоварването сами. Големият проблем в тази ситуация е италианският дълг “, разяснява той, като добави, че коефициентът на дълга на Италия по отношение на Брутният вътрешен продукт е достигнал 154%.

В изявление за Ройтерс от предходната година, основният икономист на Европейската централна банка Филип Лейн отхвърля концепцията, че опциите за смяна в политиката на финансовата институция са лимитирани. Той съобщи, че е убеден, че банката може да приключи програмата си за пазаруване на облигации, когато инфлация го разреши.

Малко евентуално е обаче това да се случи скоро.

Японският метод

ЕЦБ купува държавни облигации от шест години в опит да генерира задоволително интензивност, с цел да реализира задачата си за инфлация от малко под 2%. Към този миг обаче няма сигнали за устойчиво завръщане на по-високите равнища на инфлация на континента.

Това се дължи както на последствията от пандемията, която унищожи милиони работни места, по този начин и на структурни фактори, които лимитират растежа на цените, в това число застаряващото население, софтуерния напредък и конкурентоспособността на международните продуктови пазари.

Дори инфлацията да доближи 2%, Лагард може да застане на позицията, че ЕЦБ може да разреши на инфлацията да напредне още повече, имайки поради обстоятелството, че през последното десетилетие тя бе надалеч под целевата стойност.

Този мотив, заимстван от Федералният запас на Съединени американски щати, е част от настоящият разбор на политиката на ЕЦБ.

Той може да даде на Лагард опрощение да остави лихвите ниски и даже да продължи програмата за изкупване на облигации, следвайки образеца на Японската централна банка.

„ Това е японският метод за справяне с казуса. “, споделя Филип Ворндран, пълководец в компанията за ръководство на фондове Flossbach von Storch. „ Една страна може да поддържа нулева рента постоянно, стига хората да не изгубят доверие в парите “, прибавя той.

Изкупуване на облигации

Досега ЕЦБ е закупила държавен дълг на стойност 3 трлн. евро, като финансовата институция е поела уговорката да продължи да продължи тази си активност, до момента в който на завърши рецесията с ковид.

Засега Лагард не е изправена пред проблеми от вида на тези, с които трябваше да се оправи нейният предходник, и по-конкретно продължителният правосъден спор с немски скептици по отношение на законността на покупките на облигации, който бе позволен предишния май.

Европейският съюз най-сетне реализира прогрес във фискалната политика, откакто контракти издаването на общ дълг, с който да бъде финансиран възстановителния фонд в размер на 750 милиарда евро. Това дава опция на ЕЦБ да купува повече облигации и понижава натиска върху някои от по-слабите в стопански аспект членове на блока.

По-рано някогашният финансов министър на Италия Роберто Гуалтиери се ангажира с връщането на коефициентът на дълга на Италия по отношение на Брутният вътрешен продукт на равнищата от предходната година до 2030 година Назначаването на някогашният шеф на ЕЦБ Марио Драги за министър председател на Италия също дава вяра на вложителите, че южната страна ще предприеме нужните промени, с цел да подтиква растежа си.

Все още е рано да се каже дали възходящата планина от задължения в Еврозоната ще се трансформира в тематика на полемика по време на идните през септември парламентарни избори в Германия, само че към този момент източници от ръководещия Християндемократически съюз споделят, че няма да засягат политиката на ЕЦБ.

Кристин Лагард обаче би трябвало да свърши още много работа, с цел да може да убеди всички в правотата на политиката на ЕЦБ.

Освен Вайдман и другите ястреби от Управителния съвет на ЕЦБ, ниските лихви нервират и спестовниците, които страдат от ниска възвращаемост на вложенията с закрепен приход и скок на цените на парцелите.

По подигравка на ориста, повишените цени на активите вършат стягането на политиката на ЕЦБ още по-трудно, защото то би провокирало съществено разтърсване на пазарите.

Този фактор и негласната нужда да бъдат подкрепяни държавните управления в оправянето с задълженията, известна като „ фискална доминация “, значи, че ЕЦБ няма различен избор, с изключение на да държи паричните кранчета отворени в обозримото бъдеще.