Докато Европа прави своите първи стъпки към барока през XVI

Докато Европа прави своите първи стъпки към барока през XVI век, Япония продължава самоуверено своята традиция и самураите владеят страната на изгряващото слънце с един необикновен авторитет. Никой не може да каже с акуратност какъв брой пъти катаните са вадени от ножниците и по какъв начин се е променяла политиката на страната, само че архивите ще ни срещнат с някои особени герои. Един подобен е Дате Масамуне. Титулуват го за стопанин на самураите и един от най-хубавите пълководци на Япония. Като доста други свои сътрудници, той избира катаната като средство за решение на всички евентуални проблеми. Типично за японската история, Дате влиза в първата си борба на 15 години и в никакъв случай не губи дуел. Познава се доста елементарно на бойното поле, едното му око е покрито с ръкохватка от самурайски меч.

Роден е през 1566 година в северните елементи на Япония. Потомък е на именитият клан Дате и израства в богато семейство, към което всички имат голямо благоговение. Трябва да разберем, че в този интервал, Япония уважавала единствено хората, които могат да подпишат думите с катаната си, затова семейството на Масамуне е била известна с кървавото си сладкодумство. Бъдещият самурай губи окото си на 12-годишна възраст и една година по-късно се дами. На 14 години печели своята първа борба и това слага тона на целия му живот. В идващите 3 години Масамуне осакатява противниковия клан и изпраща някои от крайниците на враговете си, с цел да припомня за себе си. На 17-годишна възраст неговия татко е спокоен, че може да даде клана в сигурни ръце.

Дате има правото да командва полева войска от самураи и да продължава да уголемява славата и достойнството на фамилията си – задача, която дефинира целия му живот. Това има и добра страна. Япония през 1583 година му разрешава освен да бъде военачалник, само че и да има публично няколко съпруги, семейство и равнодушие, до момента в който обаче пролива кръвта на съперника. За средностатистическия японец в този интервал е доста обективна договорка. Масамуне е прочут с това, че в никакъв случай не взима пленници, неговата първа задача е да ги осакати, откакто не са почтени да умрат от меча му, като армията опитомява същата концепция. Осъзнавайки това, неговите съперници единствено се подготвяли за борба на живот и гибел, което затруднявало задачата му, само че Дате въобще не желал да има лесни опоненти- единствено сложната борба носила приятност. А такива постоянно имало, в историята този интервал се назовава „ Времето на воюващите провинции “ и до момента в който има шогун и император, тяхната роля е на практика да стоят и да мълчат, до момента в който самураите сами разпределят силите.

В тяхна отбрана, самите кланове също не ги въвличали в връзките и дежурно заплащали своите налози. По този метод нито една висша власт не се намесвала в заграбването на земи. Има единствено една разлика сред Дате и неговите съперници – този самурай имал за цел да завоюва територия с допустимо минимум жертви, а това изисквало тактика и наблюдения. Битката можела да се завоюва с надалеч по-малко старания и при вярното разпределение на силите, съперникът самичък ще наведе глава. Преди да размаха своята катана, първо се пробва да подходи дипломатично, в случай че това не помогне, минава на саботажи, а по-късно и на подкупи. За да получи допустимо най-точната информация, той нарушава японския кодекс и наема нинджи, които да играят ролята на шпиони. Нинджите – известни като съвършените наемници на Япония – извършват всичко с огромно наслаждение. Дате разполагал с много богата каса и плащал двойно и тройно за информацията.

С нея можел да блъфира, изключително откакто познавал опциите на враждуващите кланове. Винаги напомнял на съперниците си, че на финалът ще бъдат победени, само че те могат да изберат дали да се предадат в точния момент или да ревизират какъв брой тъкмо нападателен може да е младият военачалник. И до момента в който е повече от татко за своите самураи, Масамуне е безмилостен към предателите си, както демонстрират архивите по отношение на спора с клана Ашина. Въпросните заплатили прескъпо на един от доближените му за осъществяването на изменничество. Дате схванал това, само че преди да успее да го накаже, същият към този момент се намирал в замъка на Ашина – бил признат като другар, само че това скоро нямало да остане безнаказано. Дате събрал цялата си войска и тръгнал към територията на Ашина, като по пътя ликвидирал всеки един представител. В самия палат, самураите му съумяват да изколят към 800 души, в това число и предателя. Междувременно останалите оживели от Ашина решили, че могат да възпламенят сами своите замъци и да избягат, единствено и единствено да не се срещнат с Дате.

Развивайки своята дребна империя, владетелят почнал да излиза от рамките на дребен районен клан. Продължавал да подчинява село след село, до момента в който не стига до идващия по-голям съперник – Хатакеяма. Те имат основателна причина да не са щастливи от експанзията на Дате. Година по-рано, той е изпратил толкоз доста нинджи, че в последици двореца им бил изгорял. Някои биха го нарекли неприятен шанс, други – доста добре заплатени нинджи с картбланш да вършат каквото си изберат, с цел да отслабят съперника.

Докато Масамуне се намира към момента надалеч от тяхната територия, нинджите явно са изпреварили събитията и са дали малко повече време на Хатакеяма Йошитсуго – водачът. След като нямал нужната войска, с цел да се изправи в пряк конфликт, Хатакеяма взема решение да отвлече бащата на своя съперник и да го държи като откуп и гаранция, че няма да бъде атакуван. Разбирайки новините, че бащата на Масамуне е похитен, цялото самурайско войнство стартира гонене, като задачата е да не разрешат на Йошитсуго да стигне до своята територия. При една засада, съперникът се редуцира до няколко души и самият Йошитсуго, дружно със своя пленник, употребен във въпросния миг като жив щит. Помолен е неведнъж да се съобщи, само че нито един естествен човек не би направил това, макар обещанията, че няма да бъде засегнат – в този миг Дате към този момент имал свалата на човек, който не съблюдава обещанията си. В конфликтната обстановка, Дате приканва всички бойци с аркебузи, само че към момента се колебае да даде заповед за пукотевица.

Архивите описват, че разрешението е било обещано от неговия татко, само че стрелците чакат господаря си, Хатакеяма прерязва гърлото на заложника си, хуква да бяга и за негово още по-голямо благополучие, нито един мерник не е прецизен, с цел да го смъкна. Въпреки преследването, съумява да избяга и да изчезна за известно време. Очаквано, гневът на Масамуне клана се изразил в идната епична борба. Този път самураят изпратил покана за чиста среща на бойното поле, където се постарал да не остави един съперник на крайници. Излиза на бойното поле със 7000 самурая, до момента в който неговият съперник събира към 30 000. Според информацията, загубите в борбата за Хитоторибаши е 380 убити от армията на Дате и към 963 от съперника – останалите бягат. Когато сражението завършило, кланът Дате се насочил към единствената здрава цитадела. Всичко е изгорено до земята, а фамилията на Хатакеяма е измъчвано и убивано по един от най-жестоките способи.

Няколко седмици главата на килъра стояла на портите на двореца Масамуне, като никой не посмявал да я пипа. Не е несъмнено какво се е случило с нея, само че има легенда, че диво животно я отнася, тъй като почнала да ухае много прелестно. Самураят решил да остави меча за миг и да скърби за татко си, само че истината била, че нинджите не спирали да употребяват двореца му като спирка за осъществяване на поръчки. Те съумели да уредят среща с някои от най-важните командири на Ашина, като са оговорени в открита борба да предадат своя стопанин. Историята се повтаря за следващ път.

Последната войска на Сатаке Йошинобу  наброява 16 000 души, които желали доста да отмъстят за изгубения замък Курокава. Проблемът е, че Дате дошъл с войска от 23 000 боеца – множеството ветерани, а и Сатаке не подозирал, че самичък влиза в клопката. Срещата се случва покрай река Нипаши и след към 1800 посечени самурая, останалите стартират да скачат в реката, вместо да се изправят против съперника си. Победител в тази борба остава по този начин нареченият „ Едноок змей “.

Масамуне губи окото си в ранна възраст, когато се разболява от дребна шарка. Разпространяване на болестта е безмилостно и един ден окото му изпаднало от очната ябълка. Без съмнение, младежът взел катаната на татко си и го отрязал. До края на живота си, този самурай съумява да превземе 1/3 от северните територии на Япония. Избира за столица Сендай – по това време е даже по-развита от Токио. Избраната територия също не е инцидентна, там има златни мини и е повече от комфортна за правенето на пристанища, като някои от тях се употребяват и до през днешния ден. Добиваното златото най-често се употребява за покупка на оръжия, патрони и друга военна техника, с която да си подсигурява сигурност.

Част от него на бронята на Дате и ще открием, че той е един от дребното бойци със златни полумесеци на каската си, с цел да бъде по-лесно разпознат в борбата. При основаването на своята ризница, той категорично наредил да е една от най-тежките и да остане непробиваема за патрони. И несъмнено се справяла при изстрелите от аркебуза. Каква е цената за постигането на толкоз сериозен авторитет?

Дате не разрешавал на никого да смъкна гарда или да не усъвършенства уменията си в пердах. При обсадата на замъка Осака, забелязал, че събраните селяни на първа линия не се биели толкоз буйно, колкото се изисквало. Точно затова наредил на стрелците да снижат мерника си и да стрелят по тях, до момента в който не стартират да демонстрират мотивация за победа. Въпреки кръвожадната си душа, този  самурай схваща, че времето постоянно побеждава. Воденето на борби е изтощително и когато на вратата чука Тойотоми – владетелят на 2/3 от южните елементи на Япония – единственото умно решение е да се употребява дипломация.

Двамата се схващат, че в случай че Тойотоми не пристигна с войска и остави владенията на Дате, няма да имат никакви проблеми. Вместо нови кръвопролития, Тойотоми става шогун, а Дате – васал. Неговата задача е да поведе армии за нашествието в Корея през 90-те години на XV век. Справя се забележително добре с тази задача и след гибелта на Тойотоми, за шогун се издига Токугава Иеясу. Сценарият се повтаря, само че този път боецът е свикан, с цел да изкове най-голямата победа в японската история – борбата при Секигахара. В това стълкновение се срещат Източната и Западната войска на Япония. Макар и западът да разполага с към 120 000 боеца, при воденето на борбата съумяват да разпрострат към 81 890 души, до момента в който силите на Дате, дружно с още доста други кланове, наброява числена стойност от 88 888 души. Западът губи, като дава сред 8 и 32 хиляди жертви и към 23 хиляди души дезертират.

Загубите на Източната войска са сред 4 и 10 хиляди души. Самураят се прибира вкъщи като победител, само че с изключение на с някои от своите велики победи, той проправя път на влияние и в Европа. Легендата споделя, че подарява чифт самурайски мечове на папата. Около 1613 година е приел католицизма, откакто мисионери съумяват да излекуват някои от съпругите му. През същата година идва още една брилянтна концепция – да се изградят търговски пътища с Европа. Изпраща японски благородници в Европа, дружно с писмо до папата. След това неговите хора пътуват до Акапулко, пресичат Атлантическия океан, съумяват да вземат още един транспортен съд и да се върнат още веднъж в Япония.

Писмото на самурая до папата

Минават през Мадрид, срещат се с крал Филип III и по-късно са на посещаване в Рим, с цел да срещнат папа Пол V. Цялото странствуване лишава към 7 години, само че японците се прибират и носят със себе си позволение от Католическата черква да стартират задача в земите на самурая. Има единствено един минус, актуалният шогун е забранил разпространението на християнството няколко години по-рано. Легендата за един от най-съвършените японски самураи доближава своето умозаключение през 1636 година Дате умира на 69-годишна възраст. Редица историци считат, че с неговата гибел завършва и интервала на войни, като след него идва време за интервал на мир, който ще продължи към 200 години.

Закупеният транспортен съд от японските самураи при завръщането им в страната.