Притча за блажения град
Докато бях млад, научих, че има град, в който всички живеят съгласно Писанията.
И аз си споделих: “Ще намеря този град и неговата берекет ”.
Този град беше надалеч и аз се запасих с доста хранителни запаси за пътешествието. След четиридесет дни път аз видях града и на четиридесет и първия ден влязох в него.
Но що да видя! Всеки, който срещах по улиците, беше единствено с едно око и с една ръка. Аз бях учуден от гледката и си споделих на разум: “Наистина ли всички в този заветен град имат единствено по едно око и една ръка? ”
Тогава забелязах, че те също бяха изумени и се чудеха доста на двете ми очи и двете ми ръце. И до момента в който те си шепнеха между тях, аз пристъпих към тях и попитах: “Това ли е в действителност блаженият град, където всеки живее съгласно Писанията? ”
Те споделиха: “Да, това е ”.
“Но какво – споделих аз – ви е сполетяло, и къде са ви десните очи и ръце? ”
Тогава цялото хорско голям брой се раздвижи и сподели: “Ела и виж ”.
И ме заведоха в храма, който беше в центъра на града. Там аз видях купища очи и ръце, струпани на пода, и извиках: “Господи! Кой нечовечен поробител ви е сторил това? ”
Тогава огромно негодувание се надигна измежду народа. И един от техните старейшини излезе напред и рече: “Ние сами сме си го сторили. Господ ни е направил завоеватели на злото, което е в самите нас ”.
И той ме заведе пред един висок олтар, и всички ни последваха. И ми сподели надпис над олтара, който гласеше:
“И в случай че дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; тъй като по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.
И в случай че дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; тъй като по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената ”.
И тогава аз разбрах. Обърнах се към народа и извиках: “Няма ли измежду вас мъж или жена с две очи и две ръце? ”
И те ми дадоха отговор: “Не, нито един. Всички сме такива като се изключи тези, които са прекомерно млади, с цел да четат Писанията и да схващат заповедите ”.
И когато излязох от храма, аз незабавно напуснах блажения град; тъй като не бях чак толкоз млад, че да не мога да чета и да разбирам Писанията.
Халил Джубран
