Докато блеем, Слави ни пее! Шутът иска да е цар.

Докато блеем, Слави ни пее! Шутът желае да е цар. Политиците ни не костват нищо. И никой дори към този момент не желае да ги купува. Вървят гратис. Едни крачат към американското посолство, към което тече главният поток от „ мозъци “, а други се надпреварват кой да се докопа първи до съветското посолство.

Няма кой да се обърне встрани и да види по какъв начин ги псуват ядосано българите и по какъв начин ги хващат лудите, когато стане дума за втръсналите им до прекаленост мутри. Хващат ги лудите, но единствено у дома или пред другари на чашка, когато всички са склонни да станат войводи в минутите за домашна популярност и за почит пред децата.

Иначе цялото ни стадо е болно. Не единствено стадото на бай Георги Илиев от Велинград. Чумата на примирението е в главите и се популяризира с гневна скорост. Като чалга шлагер на Слави Трифонов, който, каквото и да ни измучи, народът блее в такт и му приглася. 30-годишен кеф, за наслада на кукловодите, които на драго сърце следят всеобщото опростачване и повсеместната деградация.

Прост народ – слаба и лесна за ръководство страна.

Колективно врещене и блеене. Блеехме, до момента в който по времето на Ахмед-Догановия министър председател Любен Беров се раждаха мутрите и ни застраховаха навсякъде. Блеехме в такт, до момента в който момчето на Андрей Луканов от Кръглата маса стана началник на Съюз на демократичните сили и стартира да ни приватизира като министър председател. Днес Иван Костов е цялостен визионер.

Около него припкат двама-трима номенклатурни драскачи и писатели.

И ни дава неприятни образци за порочни практики по какъв начин вместо за 250 милиона „ Булгартабак “ бил приватизиран единствено за 100 милиона. В същото време го обгръща странна амнезия по какъв начин продаде БГА „ Балкан “ за 1 (един) лев. Амнезията го мъчи и за договорката с „ Каолин “, дружество, за което белгийската компания „ Сибелко “ дава 20 милиона $, само че днешният мъдрец на либералите го опакова с подаръчна панделка за братята Иво и Александър Прокопиеви, които дружно с няколко по-дребни съдружници го „ получават “ за 7,2 милиона лв..

Стадото блееше и до момента в който Едвин Сугарев питаше Костов по какъв начин по този начин бяха приватизирани „ Електроимпекс “ от Борислав Дионисиев, „ Машиноекспорт “ от Петър Манджуков и „ Булгарлизинг “ от Димитър Тадаръков. Стадото блееше, до момента в който всякакви вълци, котараци, орлета и соколи ставаха приказно богати от държавни поръчки. Блееше, Слави му пееше, а Иво Сиромахов му разказваше тъпи смехории. Сега шутовете на прехода желаят да са царе, опазил ни Господ от цар Тошко Йорданов да вземем за пример.

Политиците ни може нищо да не костват, само че картините на огромните ни художници скачат нагоре.

Така за платно от Антон Митов (6), рисувано през 1904 година, колекционер заплати 160 000 евро, плюс още 25% такси върху тази сума. Сещате ли се какво може да се случи, в случай че на международен търг се появи произведение на Иван Вукадинов – единствения ни художник, показан във Ватиканските музеи, чиито произведения следва да влязат и в Музея на изкуството „ Метрополитън “ в Ню Йорк.

Може ли някой да каже какъв брой би стигнала картина на Владимир Димитров-Майстора или Христо Явашев-Кристо. Добре че са музикантите, художниците и спортистите, че да има зад кого да се крият политиците ни, а ние малко да измием срама от жалкото си и плахо битие на тази територия.

Колкото до Слави, дано се напъва да пее у дома, само че по опция без искания да ни ръководи, доста апелирам.

Автор: Иво Димитров, filternews

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews