Докъде ще доведе спорът за намаляване на ДДС за ресторанти

Докъде ще докара разногласието за понижаване на Данък добавена стойност за заведения за хранене и хотели сред премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов? Това е най-обсъжданата и гореща политическа тематика дружно с хипотезата, че може да се стигне до оставки в кабинета.
Кризата се задълбочава към този момент от седмица, а изходът не се вижда на хоризонта, откакто през днешния ден въпросът стана още по-заплетен.
Финансовият министър Владислав Горанов излезе с позиция от ведомството си, с която ясно се опълчва на диференцираното Данък добавена стойност, препоръчано от премиера и утвърдено от съдружните сътрудници от "Обединени патриоти ". Нещо повече - развива апокалиптични сюжети до какво ще докара това, в случай че бъде признато от Народното събрание - внезапен скок на други налози за бизнеса.
Повече от ясно е, че това е вероятност, която не е мечтана от нито едно държавно управление на прага на парламентарни избори.
Горанов обаче не дава различен вид за закърпване на бюджета следващата година и това го сблъсква челно с премиера Бойко Борисов, който ясно сподели, че няма да пести ефектни ходове в помощ на бизнеса след рецесията с ковид. Министър-председателят самичък призна, че среща сериозен отпор от страна освен на Владислав Горанов, само че и на други специалисти в държавното управление, само че все пак ще удържи на обещанието си.
Днес обаче на съвещание на финансовата комисия в Народното събрание отпор му оказа и различен доста основен фактор - шефката Менда Стоянова, която е и основен фактор в ГЕРБ. И тя, и Горанов не пристигнаха на комисията, а отсъствието им бе ненапълно подкрепено от Йордан Цонев от Движение за права и свободи, колкото и да е необичайно това. И той като специалист не скри, че смяна на Данък добавена стойност без необятен спор и добре премислени ремонти е рисково за бизнеса, защото би трябвало да има предвидимост.
Така изходите от рецесията стават съвсем невъзможни без съществено решение. Всъщност те са три - оставка на Горанов и Менда Стоянова, отдръпване на законопроекта в този му вид и отваряне на необятен спор в бъдеще по тематиката за понижаване на Данък добавена стойност за някои браншове. Или - приемане на законопроекта с цената на примирие от страна на Горанов.
Според политически фактори е допустимо отпорът на Горанов и Стоянова да е точно с втората цел - да се опълчват, с цел да може министър председателят Борисов да се измъкне с този претекст от небрежно даденото си и безогледно заричане към ресторантьорите.
Според други обаче е евентуално министър председателят неслучайно да е подхванал тази крачка, знаейки, че Горанов няма да се съгласи с нея и ще е заставен да подаде оставка. Финансовият министър постоянно е подчертавал точно този най-съществен за него принцип в държавния бюджет - да няма диференцирано Данък добавена стойност. Така че, предлагайки това, Борисов авансово е можел да допусна по какъв начин ще реагира министърът. И може да е употребил проблема като комфортен мотив Горанов да подаде елегантно оставката си с претекста за кардинално противоречие с политиката на кабинета, а не поради свадите, в които се опита да го замеси Васил Божков и поради които опозицията изиска оставката му.