Доживяхме да няма наплив за сладката професия, а ветераните в

...
Доживяхме да няма наплив за сладката професия, а ветераните в
Коментари Харесай

Залезът на митничарите

Доживяхме да няма напор за сладката специалност, а ветераните в нея да заделят десятък от рушветите за юристи

" Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми би трябвало доста: единствено две години, две годинки единствено да ме оставят шеф или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене... " Ей това е фантазията на средностатистическия шмекер у нас от времето на Алеко, та до наши дни. И внезапно този идеал на генерации българи, оживял и преди и след Девети септември, а и в бурните години на прехода, е на път да се срине с гръм и тропот.

Новината, че напорът за митничари внезапно секнал в последните месеци звучи като анекдот.

Но е повече от достоверна, тъй като идва от съвещание на държавното управление.
Явно номерът с бързото замогване посредством сладката митничарска работа нещо стартира да дава съществени недостатъци.
Може би тъй като ограниченията се стегнаха, а измъкването на рушвети от преминаващите границата става все по-трудно.

Само преди ден две смени митничари заедно с шефовете им бяха задържани на Граничен контролно-пропусквателен пункт " Кулата ".

И това не е единственият случай през последните месеци. По-скоро към този момент стана хронично събитие щом стане дума за митничари, нормално за гарнитура да има и белезници. Нищо общо с положителното остаряло време, когато тарикатите в униформи бяха неуловими, а в " митничарските села " грееха вили за милиони.

Митничарската работа към този момент е една от най-рисковите. Изобщо не е за хора със слаби сърца и хлабави нерви. Така де, трудиш се, събираш евро по евро подкуп, и внезапно - вместо да се радваш на разточителен и прелестен живот, търкаш някой арестантски нар. Как мераклиите за митничари към този момент със свещ да ги търсиш се разисква и на последното съвещание на държавното управление, излиза наяве от стенограмата.
" Не можем да попълним бройките ", оплаква се министър председателят, който в действителност би трябвало да е удовлетворен, че огромната атака против рушветите дава подобен очевиден резултат.

Същата драма с незаети щатове е и при катаджиите, където епохата на " палките хранилки " също май отива в историята.

" Сиреч, колкото повече в битката с контрабандата сме сполучливи, толкоз най-търсени преди години специалности, които се уреждаха с връзки, в този момент не могат да съберат претенденти ", обобщава обстановката министър председателят.

Да се окайват митничарите обаче още е рано. А и рецесията и компликациите вършат хората още по-изобретателни. Ветераните митничари към момента не са хвърлили кърпата. Доказателство за това е неписаното предписание на рушветчийската задруга от Кулата всеки да заделя десятък от подкупите за фонд " арест ". С тези бели пари за черни дни хванатите в издънка митничари считат да наемат юристи, както и да заплащат наложените им парични гаранции.

Колкото е по-солиден фондът " арест ", толкоз е по-вероятно изправените на следващия ден пред съда чиновници да се завърнат на бял кон на работните си места. До идната шумна акция, когато отново ги спипат. Десятъкът от подкупа като застраховка обаче евентуално ще бъде оценен като ноу-хау и от други незаконни групи в служби и институции, където текат подкупи. Нищо чудно скоро да чуем и за скришен профсъюз на катаджии рушветчии. Стига и техният вземане-даване да не олекне след напора за повече камери и цялостен надзор.

Иван Петров, standartnews

Източник: cross.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР