Работна ръка от чужбина: Решава ли проблема с дефицита, или увеличава разходите на работодателите
Страната ни няма потребност от импорт на хора за работа. Въпреки утрояването на вноса на служащи от трети страни, т.е. отвън Европейски Съюз, след 2021 година, дефицитът на пазара на труда нараства с над 25 %. Това сочи изследване на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП).
Според оповестените данни от изследването България разполага с вътрешен запас от над 1 милион неактивни лица, като 85 хиляди от тях декларират предпочитание да работят. Страната е на последните места в Европейски Съюз по вложения в капитал и роботизация, което демонстрира, че рецесията е и резултат от недостиг на капитал и технологии.
Авторът на отчета „ Защо България няма потребност от импорт на работна ръка " Георги Вулджев уточни, че макар големия импорт на работна ръка, дефицитът става все по-голям. За последните 3-4 години имаме повишаване с 4 пъти, само че казусът остава неуреден. Според данните на Национален статистически институт в секторите, в които се внасят най-вече служащи от чужбина, имаме спад в коефициента на претовареност. Не е резултат от намаляването на популацията. Вносът на служащи не взема решение казуса със застаряването. Имаме голям запас от хора, които не са на пазара на труда, даже не се записват като безработни. Защо не се прави повече за интеграция на пазара на труда? Мнозина споделят, че имат предпочитание, само че са обезкуражени - търсили са дълго време работа, само че не са намерили приемливи условия, означи той.
По думите му допустимите квоти за чужденци са до 40% от личния състав.
Има оферти да се олекоти интервалът за по-дългосрочно престояване и той да е до 3 години. Приспособихме се към импорт на евтина работна ръка, изясни Вулджев.
Председателят на Общото заседание на АИКБ Васил Велев счита, че вносът отчасти взема решение казуса с недостиг на работна ръка.
Затова той би трябвало да бъде повишен и интензивен. Инвестиции не се вършат, когато няма хора, а без вложения не можем да продължим икономическия си напредък. Чуждите служащи обаче излизат по-скъпо от българските заплаща им се настаняването, както и двупосочен билет, което оскъпява с към 25%. Няма български шеф, който да избра чужденец пред българин, в случай че има такава алтернатива. От 200 до 250 000 служащи не доближават съгласно годишните данни. Ние сме в икономическа рецесия, имаме спад на индустриалното произвеждане от 33 месеца. Трудовата миграция у нас е най-вече сезонна. С единно позволение са 13 000 души - за една година, заключи Велев.
Според оповестените данни от изследването България разполага с вътрешен запас от над 1 милион неактивни лица, като 85 хиляди от тях декларират предпочитание да работят. Страната е на последните места в Европейски Съюз по вложения в капитал и роботизация, което демонстрира, че рецесията е и резултат от недостиг на капитал и технологии.
Авторът на отчета „ Защо България няма потребност от импорт на работна ръка " Георги Вулджев уточни, че макар големия импорт на работна ръка, дефицитът става все по-голям. За последните 3-4 години имаме повишаване с 4 пъти, само че казусът остава неуреден. Според данните на Национален статистически институт в секторите, в които се внасят най-вече служащи от чужбина, имаме спад в коефициента на претовареност. Не е резултат от намаляването на популацията. Вносът на служащи не взема решение казуса със застаряването. Имаме голям запас от хора, които не са на пазара на труда, даже не се записват като безработни. Защо не се прави повече за интеграция на пазара на труда? Мнозина споделят, че имат предпочитание, само че са обезкуражени - търсили са дълго време работа, само че не са намерили приемливи условия, означи той.
По думите му допустимите квоти за чужденци са до 40% от личния състав.
Има оферти да се олекоти интервалът за по-дългосрочно престояване и той да е до 3 години. Приспособихме се към импорт на евтина работна ръка, изясни Вулджев.
Председателят на Общото заседание на АИКБ Васил Велев счита, че вносът отчасти взема решение казуса с недостиг на работна ръка.
Затова той би трябвало да бъде повишен и интензивен. Инвестиции не се вършат, когато няма хора, а без вложения не можем да продължим икономическия си напредък. Чуждите служащи обаче излизат по-скъпо от българските заплаща им се настаняването, както и двупосочен билет, което оскъпява с към 25%. Няма български шеф, който да избра чужденец пред българин, в случай че има такава алтернатива. От 200 до 250 000 служащи не доближават съгласно годишните данни. Ние сме в икономическа рецесия, имаме спад на индустриалното произвеждане от 33 месеца. Трудовата миграция у нас е най-вече сезонна. С единно позволение са 13 000 души - за една година, заключи Велев.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ