Купувачи с ниско самоучастие получават ипотечен заем, но след това осъзнават, че ще им трябват поне още 10 000 евро
Доходите на българите през последните двадесет години са по-бързи от темповете на напредък на цените на жилищата и инфлацията и в този смисъл сходни покупки стават все по-достъпни за българите. Това мнение изрази в изявление за Българска телеграфна агенция доцент доктор Драгомир Стефанов от катедра " Недвижима благосъстоятелност " в Университета за национално и международно стопанство (УНСС).
Според доцент Стефанов това ще е главният фактор цените на жилищата в България да продължат да порастват, без значение от демографските проблеми и поради засилената вътрешна миграция от по-малките градове към по-големите – главно София и Пловдив, ще продължи да има засилен интерес към покупката на жилища, което ще обуслови и запазването на темповете на напредък при цените на тези парцели.
Нашият пазар на недвижими парцели е наличен и тъй като е под знака на съвсем най-ниските лихви по ипотечното кредитиране в Европа и в света. Те са не просто ниски, те са нездравословно ниски, разяснява ученият. Според него тези ниски лихвени нива основават неверно чувство, както в получателите на заеми, по този начин и в банките за някои от купувачите, които нямат податливост да икономисват. Той посочи, че през последните години банките в страната доста са занижили критериите за разпределяне на заеми.
Те финансират безусловно всеки, който има подготвеност да си купи жилище, като самоучастието е доста ниско – под 10 %, което значи, че получателят на заема няма съвсем никакви спестени пари.
Доц. Стефанов подсети, че сходни трендове имаше и в интервала 2007 - 2009 година, като по-късно неприятните заеми стигнаха до 22 % от всички отпуснати ипотечни заеми. Ученият обаче уточни, че рецесията от 2009 - 2010 година на пазара на недвижими парцели надали ще се повтори, като се аргументира с това, че тогава тя стартира като рецесия на жилищния пазар в Съединени американски щати и се придвижи върху Европа. Сега, по думите му, такива предпоставки няма.
Доц. Стефанов посочи, че в последно време Българска народна банка дава ясни сигнали към комерсиалните банки, които поради желанието си да усилят пазарния си дял при кредитирането поради насъбраните над 120 милиарда лв. спестявания на българите при нулеви лихви, стават незадоволително деликатни при проучването на кредитоспособността на клиентите си и на практика отпускат заеми на хора, които няма опция да икономисват задоволително. Според учения, при стягане на пазара, с лека промяна в цените на парцелите и повишение на лихвите – било от приемането ни в еврозоната, или други шокови фактори, част от българите с ипотечни заеми ще изпитат усложнения.
Това обаче няма да засегне банковата система заради обстоятелството, че покупко-продажбите, които се случват с банково кредитиране, не са толкоз огромен дял, колкото в Западния свят. В същото време обаче и финансовата ни просветеност е една от най-ниските в Европа, което се трансформира в риск да вземем за пример за младежи със започваща кариера и с готовност за покупка на парцел. Хвърлят се на такива покупко-продажби, а имат събрани едвам 10 на 100 от нужния капитал, получават ипотечен заем и най-често купуват парцел на зелено или на шпакловка и замазка.
След това откриват, че с цел да стартират да населяват жилището, ще са им нужни още към 10 000-20 000 евро и теглят потребителски заеми, обрисува настройките на част от младото потомство в България ученият. Той предизвести, че има риск, в случай че сходен покупател остане да вземем за пример три месеца без работа, роди му се дете или се появи спомагателен разход, да се трансформира в евентуално рисков за банковата система.
Същевременно законът пази банките и в този смисъл рискът се трансферира върху длъжника, до момента в който не се одобри закон за частния банкрут, разяснява ученият. Той уточни, че здравословният принцип е да не се тегли заем, в случай че нямаме спестени най-малко 25 на 100 от цената на парцела, разяснява още ученият.
Според доцент Стефанов това ще е главният фактор цените на жилищата в България да продължат да порастват, без значение от демографските проблеми и поради засилената вътрешна миграция от по-малките градове към по-големите – главно София и Пловдив, ще продължи да има засилен интерес към покупката на жилища, което ще обуслови и запазването на темповете на напредък при цените на тези парцели.
Нашият пазар на недвижими парцели е наличен и тъй като е под знака на съвсем най-ниските лихви по ипотечното кредитиране в Европа и в света. Те са не просто ниски, те са нездравословно ниски, разяснява ученият. Според него тези ниски лихвени нива основават неверно чувство, както в получателите на заеми, по този начин и в банките за някои от купувачите, които нямат податливост да икономисват. Той посочи, че през последните години банките в страната доста са занижили критериите за разпределяне на заеми.
Те финансират безусловно всеки, който има подготвеност да си купи жилище, като самоучастието е доста ниско – под 10 %, което значи, че получателят на заема няма съвсем никакви спестени пари.
Доц. Стефанов подсети, че сходни трендове имаше и в интервала 2007 - 2009 година, като по-късно неприятните заеми стигнаха до 22 % от всички отпуснати ипотечни заеми. Ученият обаче уточни, че рецесията от 2009 - 2010 година на пазара на недвижими парцели надали ще се повтори, като се аргументира с това, че тогава тя стартира като рецесия на жилищния пазар в Съединени американски щати и се придвижи върху Европа. Сега, по думите му, такива предпоставки няма.
Доц. Стефанов посочи, че в последно време Българска народна банка дава ясни сигнали към комерсиалните банки, които поради желанието си да усилят пазарния си дял при кредитирането поради насъбраните над 120 милиарда лв. спестявания на българите при нулеви лихви, стават незадоволително деликатни при проучването на кредитоспособността на клиентите си и на практика отпускат заеми на хора, които няма опция да икономисват задоволително. Според учения, при стягане на пазара, с лека промяна в цените на парцелите и повишение на лихвите – било от приемането ни в еврозоната, или други шокови фактори, част от българите с ипотечни заеми ще изпитат усложнения.
Това обаче няма да засегне банковата система заради обстоятелството, че покупко-продажбите, които се случват с банково кредитиране, не са толкоз огромен дял, колкото в Западния свят. В същото време обаче и финансовата ни просветеност е една от най-ниските в Европа, което се трансформира в риск да вземем за пример за младежи със започваща кариера и с готовност за покупка на парцел. Хвърлят се на такива покупко-продажби, а имат събрани едвам 10 на 100 от нужния капитал, получават ипотечен заем и най-често купуват парцел на зелено или на шпакловка и замазка.
След това откриват, че с цел да стартират да населяват жилището, ще са им нужни още към 10 000-20 000 евро и теглят потребителски заеми, обрисува настройките на част от младото потомство в България ученият. Той предизвести, че има риск, в случай че сходен покупател остане да вземем за пример три месеца без работа, роди му се дете или се появи спомагателен разход, да се трансформира в евентуално рисков за банковата система.
Същевременно законът пази банките и в този смисъл рискът се трансферира върху длъжника, до момента в който не се одобри закон за частния банкрут, разяснява ученият. Той уточни, че здравословният принцип е да не се тегли заем, в случай че нямаме спестени най-малко 25 на 100 от цената на парцела, разяснява още ученият.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ