Метро с дюшеме и златен пръст: Символите на Доха
Доха е прелестно проведен град, може би един от най-добре подредените в света, сигурно в това отношение бие Дубай, с който столицата на Катар постоянно се надпреварва.
Когато слезете на фантастичното летище с висящите му градини с водопади, буйна зеленина и дори птички под стъкления купол, пристигнали с полет на определената за самолетна компания номер едно в света локална авиолиния, сте доста прелестно сюрпризирани, тъй като излизането от голямата аерогара е съвсем стремително. Няма и 10 минути от изхода на ръкава на самолета до качването в колата за трансфер до хотела.
Прекрасните магистрални пътища обикалят големия залив на катарската столица, осветени като денем, в случай че сте стигнали по мрачно и съвсем цялата отдалеченост е по крайбрежния бул. Корниш, по който се пътува бързо, комфортно и без никакви тапи, тъй като придвижването е прелестно проведено, а платната са многочислени и доста необятни.
Цялата обикаляща морето зона е изпъстрена със стадионите от последното международно състезание по футбол, което се организира преди 2 години по това време в Доха, само че около нея са и другите съществени забележителности.
Първи изниква Националният музей на Катар – Пустинната роза на Жан Нувел – световноизвестната му архитектурна творба, която ококорва очите с размаха на фантазията и на размерите на комплекса, основан от гениалния проектант и другар на 19 минути и СЛАВА. Вече разказахме за Пустинната роза в специфичен репортаж –
Ако слезете при него и го разгледате, можете да продължите пътя си с локалното метро. От музея до станцията може да ви закара даже безвъзмезден шатъл – електрически голф автомобил, който взема дистанцията за 2 и половина минути.
Влизането в метрото е учудващо, тъй като размахът е всеизвестен. Всяка станция е със личен дизайн, само че всичките са с големи фоайета и са ултрамодерни.
Влакчетата на подземната железница са самостоятелни – т.е. без ватман, скрити зад стъклени загради и със съвършена акуратност. Забавно е, че има първа и втора класа, само че за разлика от дубайското метро – няма обособени вагони за дами.
И в двете съсловия подът шашка – съвършено дюшеме. Целият интериор е богат, непостижим с което и да било метро в Европа или в Далечния Изток при всичките искания на остаряващото парижко, дребното и мръсно лондонско, на подредените в Токио и Сеул да вземем за пример, на претъпканото в Пекин и даже на най-бързо разрастващото се на планетата и фамозно с ретро интериорите на старите си станции московско.
Следващата спирка на метрото е Сукът – арабският пазар. Той е „ понапудрен ”, само че съдържа и всичко това, което го има на изцяло истинските борси в прилежащите страни. В центъра на Вакъф сука е ситуиран един златен пръст – палец, по сходство на фамозното създание на скулптора Сезар, което стоеше с години на Шанз Елизе. Всички преминаващи го снимат и се снимат с него, тъй като, наред с метрото и Пустинната роза, е знак на катарската столица.
Наоколо дребните магазинчета изобилстват от присъщата за арабските сукове стока. Най-забавни са бръснарниците, сергиите за изобразяване на ръце, както и местата за търгуване с ядки и подправки.
Прави усещане, че множеството стока на пазара е иранска – Катар поддържа очебийно другарски връзки с персийската страна, без значение от отношението на други комшии, на Израел или Щатите към Техеран.
Някои работи, които иранците продават, в действителност рядко се намират в отворения свят, като да вземем за пример жълтия чай, който се прави от шафран, както и всички други артикули на база на златистата фалшификация, които можете да си визиите.
Следващата и може би най-грандиозна станция на метрото на Доха е така наречен Даунтаун, която впечатлява с всичко и изключително с габаритите си. Тази част, която може да бъде избрана като центърА на този град с доста центрове, е най-модерна и най-напомняща Дубай, само че не е най-интересна за към този момент посещавалите емирствата туристи, каквито са множеството пътуващи българи, по тази причина няма да се стопираме в детайли на нея.
На същата станция можете да промените линията с другата, която пък води до бизнес Ситито на Катар. Освен големите сгради на корпорации – локални и международни, наколо ще видите небостъргачите на огромните хотелски вериги, както и два мола – по-народен и по-изискан и по стила, и по показаните в тях марки. Екстериорът е разнороден с модернистични пластики с формата на животни – елен, мечка и други, ситуирани паралелно с многото сложени в песъчливата почва палми, под които минава съвършена канализация – по какъв начин ли пък единствено под дърветата в София не може да бъде прокарана без изсичането им.
Понеже наоколо е морето и един от дребното пунктове за пресичането му, над него е обтегнат прословут мост, чийто „ таван ” се употребява и за рекламни прожекции, трансформирайки се в мега голям екран над неспирния поток от умерено движещи се без тапи коли.
Борис Ангелов
Доха - София
създател: СЛАВА
...
Когато слезете на фантастичното летище с висящите му градини с водопади, буйна зеленина и дори птички под стъкления купол, пристигнали с полет на определената за самолетна компания номер едно в света локална авиолиния, сте доста прелестно сюрпризирани, тъй като излизането от голямата аерогара е съвсем стремително. Няма и 10 минути от изхода на ръкава на самолета до качването в колата за трансфер до хотела.
Прекрасните магистрални пътища обикалят големия залив на катарската столица, осветени като денем, в случай че сте стигнали по мрачно и съвсем цялата отдалеченост е по крайбрежния бул. Корниш, по който се пътува бързо, комфортно и без никакви тапи, тъй като придвижването е прелестно проведено, а платната са многочислени и доста необятни.
Цялата обикаляща морето зона е изпъстрена със стадионите от последното международно състезание по футбол, което се организира преди 2 години по това време в Доха, само че около нея са и другите съществени забележителности.
Първи изниква Националният музей на Катар – Пустинната роза на Жан Нувел – световноизвестната му архитектурна творба, която ококорва очите с размаха на фантазията и на размерите на комплекса, основан от гениалния проектант и другар на 19 минути и СЛАВА. Вече разказахме за Пустинната роза в специфичен репортаж –
Ако слезете при него и го разгледате, можете да продължите пътя си с локалното метро. От музея до станцията може да ви закара даже безвъзмезден шатъл – електрически голф автомобил, който взема дистанцията за 2 и половина минути.
Влизането в метрото е учудващо, тъй като размахът е всеизвестен. Всяка станция е със личен дизайн, само че всичките са с големи фоайета и са ултрамодерни.
Влакчетата на подземната железница са самостоятелни – т.е. без ватман, скрити зад стъклени загради и със съвършена акуратност. Забавно е, че има първа и втора класа, само че за разлика от дубайското метро – няма обособени вагони за дами.
И в двете съсловия подът шашка – съвършено дюшеме. Целият интериор е богат, непостижим с което и да било метро в Европа или в Далечния Изток при всичките искания на остаряващото парижко, дребното и мръсно лондонско, на подредените в Токио и Сеул да вземем за пример, на претъпканото в Пекин и даже на най-бързо разрастващото се на планетата и фамозно с ретро интериорите на старите си станции московско.
Следващата спирка на метрото е Сукът – арабският пазар. Той е „ понапудрен ”, само че съдържа и всичко това, което го има на изцяло истинските борси в прилежащите страни. В центъра на Вакъф сука е ситуиран един златен пръст – палец, по сходство на фамозното създание на скулптора Сезар, което стоеше с години на Шанз Елизе. Всички преминаващи го снимат и се снимат с него, тъй като, наред с метрото и Пустинната роза, е знак на катарската столица.
Наоколо дребните магазинчета изобилстват от присъщата за арабските сукове стока. Най-забавни са бръснарниците, сергиите за изобразяване на ръце, както и местата за търгуване с ядки и подправки.
Прави усещане, че множеството стока на пазара е иранска – Катар поддържа очебийно другарски връзки с персийската страна, без значение от отношението на други комшии, на Израел или Щатите към Техеран.
Някои работи, които иранците продават, в действителност рядко се намират в отворения свят, като да вземем за пример жълтия чай, който се прави от шафран, както и всички други артикули на база на златистата фалшификация, които можете да си визиите.
Следващата и може би най-грандиозна станция на метрото на Доха е така наречен Даунтаун, която впечатлява с всичко и изключително с габаритите си. Тази част, която може да бъде избрана като центърА на този град с доста центрове, е най-модерна и най-напомняща Дубай, само че не е най-интересна за към този момент посещавалите емирствата туристи, каквито са множеството пътуващи българи, по тази причина няма да се стопираме в детайли на нея.
На същата станция можете да промените линията с другата, която пък води до бизнес Ситито на Катар. Освен големите сгради на корпорации – локални и международни, наколо ще видите небостъргачите на огромните хотелски вериги, както и два мола – по-народен и по-изискан и по стила, и по показаните в тях марки. Екстериорът е разнороден с модернистични пластики с формата на животни – елен, мечка и други, ситуирани паралелно с многото сложени в песъчливата почва палми, под които минава съвършена канализация – по какъв начин ли пък единствено под дърветата в София не може да бъде прокарана без изсичането им.
Понеже наоколо е морето и един от дребното пунктове за пресичането му, над него е обтегнат прословут мост, чийто „ таван ” се употребява и за рекламни прожекции, трансформирайки се в мега голям екран над неспирния поток от умерено движещи се без тапи коли.
Борис Ангелов
Доха - София
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ