Промените в Конституцията може да блокират ключови дейности в управлението на съдебната власт
Договори за публични поръчки за 70 млн. лв. по отношение на надграждането на Единната осведомителна система на съдилищата (ЕИСС) и за поправки на правосъдни здания ще останат неподписани, няма да има опция да се платят сумите за настоящи поправки, няма да има кой да подпише новия контракт за застраховка на магистратите, както и трудовите контракти със чиновниците в администрацията на Висшия правосъден съвет (ВСС), които би трябвало да бъдат разпределени сред двата нови съвета - Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет (ВПС), няма да има и кой да разпореди изплащането на заплатите на членовете на двата съвета и на чиновниците там.
Това са единствено част от проблемите, които пораждат след закриването на Пленума на Висш съдебен съвет, окончателното делене на кадровия орган на Висш съдебен съвет и ВПС и неуреждането на правосубектността на новите препоръки и правоприемството в преходна наредба на Конституцията.
На 28 декември кадровиците се събират, с цел да ги обсъдят. На срещата ще бъдат поканени министърът на правораздаването Атанас Славов, както и шефовете на дирекциите в съвета, които да изложат пречките в работата, съобщава още .
Намерението им е ясно да афишират пред министъра, че стопират работа, до момента в който не се реши въпросът с правосубектността на двата нови съвета. А това съгласно кадровиците може да стане с малко допълнение в Закон за съдебната власт, което да им даде опция да работят преходния интервал, до момента в който правосъдният закон не е съгласуван с новите положения в главния.
Промените в Конституцията бяха обнародвани през днешния ден в Държавен вестник (виж ), което значи, че от предпоследния работен ден на тази година към този момент имат директно приложение.
С промените беше закрит Пленумът на Висш съдебен съвет. Те плануват, че ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд ръководят съвещанията на Висшия правосъден съвет, само че не е посочено кой ще ръководи съвещанията на ВПС. В Конституцията в детайли са уредени пълномощията на двата съвета като административни органи - свързани с главната им кадрова активност, както и във връзка с други пълномощия по ръководството на правосъдната власт (виж още ).
В главния закон обаче не е уредено правоприемството сред Висш съдебен съвет, под формата му на пленарен състав, като юридическо лице и новите два съвета. Както е известно, сега Закон за съдебната власт планува (в член 16, алинея 2), че Висшият правосъден съвет е юридическо лице със седалище София, а двете му колегии нямат този статут.
Със закриването на Пленума обаче това юридическо лице престава да съществува и нито Конституцията, нито Закон за съдебната власт уреждат статут на юридически лица на двата нови съвета, чиято активност би трябвало да правят двете някогашни колегии на Висш съдебен съвет в продължение на 6 месеца, до момента в който не бъде признат напълно нов Закон за съдебната власт.
Конституцията планува: " До избирането на Висш правосъден съвет и на Висш прокурорски съвет, Съдийската гилдия и Прокурорската гилдия на досегашния Висш правосъден съвет извършват функционалностите на Висш правосъден съвет, надлежно на Висш прокурорски съвет по тази Конституция, като се изключи пълномощията по член 130б, алинея 2, т. 2 и алинея 3, т. 2 ".
За да могат Висш съдебен съвет и ВПС да вземат участие в гражданския оборот, те би трябвало да имат правосубектност, която няма по какъв начин да получат на съображение настоящия Закон за съдебната власт, който в една немалка част опонира на новите разпореждания на Конституцията.
Освен това в главния закон не се показва кой съставлява двата нови съвета. Закон за съдебната власт (пак в член 16, алинея 2) планува, че Висш съдебен съвет, само че в остарелия му тип и в пленарния му състав, се съставлява от един от изборните му членове, избран с решение на Пленума. При състояние че по Конституция Пленум не съществува, няма по какъв начин досегашният представляващ Боян Магдалинчев, да продължи да извършва тази функционалност.
Именно представляващият обаче подписва всевъзможни контракти от името на съвета.
Така след влизането в действие на измененията в Конституцията, като се изключи че не съществуват юридически лица със съответната правосубектност, които да са правоприемници на остарелия Висш съдебен съвет, няма и кой да съставлява двата нови органа.
В момента Пленумът на Висш съдебен съвет е страна по доста контракти, най-много за публични поръчки. Те са общо за към 70 млн. лв.. Някои от тях са свързани с надграждането на ЕИСС, в която би трябвало да се основат модули за централизирано систематизиране на заповедните производства, указател за делата по неплатежоспособност, както и нов модул за инцидентното систематизиране, каквито промени в Закон за съдебната власт бяха признати неотдавна.
За да се смени страна по контракт за социална поръчка обаче би трябвало на първо време да се уреди, че новият възложител е приемник на остарелия.
За да " поддържат връзка " с банките, двата нови съвета, би трябвало да имат и БУЛСТАТ, и данъчен номер и тук още веднъж въпросът опира до тяхната изчезнала правосубектност и отсъстващото правоприемство със остарелия Висш съдебен съвет.
Понеже правосъдната власт разходва бюджетни средства, документите за разнообразни заплащания се подписват от двама души - от представляващия съвета и от основния счетоводител.
Но след закриването на Пленума на Висш съдебен съвет не е ясно какво става и с основния счетоводител, който е единствено един, а към този момент има два съвета.
Наред с това на 28 декември 2023 година изтича и договорът за застраховките на магистратите и няма да има кой да подпише нов.
Има и голям брой настоящи контракти за ремонт на правосъдни здания като няма да има кой да прави заплащанията по тях.
Отделно пораждат въпросителни за статута на чиновниците в администрацията на Висш съдебен съвет. В преходните разпореждания на Конституцията се уреди, че трудовите правни отношения на чиновниците от администрацията на Висш съдебен съвет се резервират и се уреждат при изискванията и по реда на настоящото законодателство при прекосяване към различен шеф.
Няма изясненост обаче кой ще подписа новите трудови контракти след разделянето на съвета - кое е юридическото лице, което е техен шеф.
Дори да бъде прибавен Кодексът на труда, който планува, че при делене на предприятието чиновниците минават към един от двамата работодатели, това не взема решение въпроса, тъй като не е ясно кой е този шеф.
Сериозен проблем поражда и около бюджета на правосъдната власт, който е общ и беше признат през вчерашния ден от Народното събрание.
В него са заложени средства за самия Висш съдебен съвет, който е първокачествен разпоредник с бюджетни средства. До момента част от тези пари се даваха на съдилища и прокуратури, когато не им доближават средства за разнообразни разноски, като да вземем за пример да се платят увеличените хонорари на командированите магистрати, да се провиснал пари по СБКО, да се заплати някой и различен по-дребен ремонт или за закупуването на техника.
Поради неналичието на изясненост кой ще съставлява новите Висш съдебен съвет и ВПС, поражда и проблем с изплащането на заплатите на членовете на двата съвета и на чиновниците в администрацията. Причината е, че няма кой да разпореди това да бъде сторено. До момента това правеше представляващият Висш съдебен съвет.
Не на последно място остава неуточнен статутът на самите кадровици. В Конституцията беше записано, че те " резервират своя статут на съдии, прокурори или следователи ".
В момента в Закон за съдебната власт се споделя, че Висш съдебен съвет е непрекъснато настоящ орган и неговите членове напущат правосъдната система, след избора си.
Но поради промените в Конституция на Република България, пораждат няколко въпроса. На първо място какво в действителност значи " статут на съдии, прокурори или следователи ". Означава ли, че, с цел да бъдеш член на съвета, би трябвало да имаш статут на магистрат, т.е. да си настоящ арбитър, прокурор или следовател, който гледа каузи и следи досъдебни производства и преписки. Или може би сегашните членове би трябвало да бъдат възобновени на длъжностите, които са заемали преди избора и да продължат да бъдат кадровици. А може би остават членове на съвета, без да бъдат настоящи магистрати.
Това са единствено част от проблемите, които пораждат след закриването на Пленума на Висш съдебен съвет, окончателното делене на кадровия орган на Висш съдебен съвет и ВПС и неуреждането на правосубектността на новите препоръки и правоприемството в преходна наредба на Конституцията.
На 28 декември кадровиците се събират, с цел да ги обсъдят. На срещата ще бъдат поканени министърът на правораздаването Атанас Славов, както и шефовете на дирекциите в съвета, които да изложат пречките в работата, съобщава още .
Намерението им е ясно да афишират пред министъра, че стопират работа, до момента в който не се реши въпросът с правосубектността на двата нови съвета. А това съгласно кадровиците може да стане с малко допълнение в Закон за съдебната власт, което да им даде опция да работят преходния интервал, до момента в който правосъдният закон не е съгласуван с новите положения в главния.
Промените в Конституцията бяха обнародвани през днешния ден в Държавен вестник (виж ), което значи, че от предпоследния работен ден на тази година към този момент имат директно приложение.
С промените беше закрит Пленумът на Висш съдебен съвет. Те плануват, че ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд ръководят съвещанията на Висшия правосъден съвет, само че не е посочено кой ще ръководи съвещанията на ВПС. В Конституцията в детайли са уредени пълномощията на двата съвета като административни органи - свързани с главната им кадрова активност, както и във връзка с други пълномощия по ръководството на правосъдната власт (виж още ).
В главния закон обаче не е уредено правоприемството сред Висш съдебен съвет, под формата му на пленарен състав, като юридическо лице и новите два съвета. Както е известно, сега Закон за съдебната власт планува (в член 16, алинея 2), че Висшият правосъден съвет е юридическо лице със седалище София, а двете му колегии нямат този статут.
Със закриването на Пленума обаче това юридическо лице престава да съществува и нито Конституцията, нито Закон за съдебната власт уреждат статут на юридически лица на двата нови съвета, чиято активност би трябвало да правят двете някогашни колегии на Висш съдебен съвет в продължение на 6 месеца, до момента в който не бъде признат напълно нов Закон за съдебната власт.
Конституцията планува: " До избирането на Висш правосъден съвет и на Висш прокурорски съвет, Съдийската гилдия и Прокурорската гилдия на досегашния Висш правосъден съвет извършват функционалностите на Висш правосъден съвет, надлежно на Висш прокурорски съвет по тази Конституция, като се изключи пълномощията по член 130б, алинея 2, т. 2 и алинея 3, т. 2 ".
За да могат Висш съдебен съвет и ВПС да вземат участие в гражданския оборот, те би трябвало да имат правосубектност, която няма по какъв начин да получат на съображение настоящия Закон за съдебната власт, който в една немалка част опонира на новите разпореждания на Конституцията.
Освен това в главния закон не се показва кой съставлява двата нови съвета. Закон за съдебната власт (пак в член 16, алинея 2) планува, че Висш съдебен съвет, само че в остарелия му тип и в пленарния му състав, се съставлява от един от изборните му членове, избран с решение на Пленума. При състояние че по Конституция Пленум не съществува, няма по какъв начин досегашният представляващ Боян Магдалинчев, да продължи да извършва тази функционалност.
Именно представляващият обаче подписва всевъзможни контракти от името на съвета.
Така след влизането в действие на измененията в Конституцията, като се изключи че не съществуват юридически лица със съответната правосубектност, които да са правоприемници на остарелия Висш съдебен съвет, няма и кой да съставлява двата нови органа.
В момента Пленумът на Висш съдебен съвет е страна по доста контракти, най-много за публични поръчки. Те са общо за към 70 млн. лв.. Някои от тях са свързани с надграждането на ЕИСС, в която би трябвало да се основат модули за централизирано систематизиране на заповедните производства, указател за делата по неплатежоспособност, както и нов модул за инцидентното систематизиране, каквито промени в Закон за съдебната власт бяха признати неотдавна.
За да се смени страна по контракт за социална поръчка обаче би трябвало на първо време да се уреди, че новият възложител е приемник на остарелия.
За да " поддържат връзка " с банките, двата нови съвета, би трябвало да имат и БУЛСТАТ, и данъчен номер и тук още веднъж въпросът опира до тяхната изчезнала правосубектност и отсъстващото правоприемство със остарелия Висш съдебен съвет.
Понеже правосъдната власт разходва бюджетни средства, документите за разнообразни заплащания се подписват от двама души - от представляващия съвета и от основния счетоводител.
Но след закриването на Пленума на Висш съдебен съвет не е ясно какво става и с основния счетоводител, който е единствено един, а към този момент има два съвета.
Наред с това на 28 декември 2023 година изтича и договорът за застраховките на магистратите и няма да има кой да подпише нов.
Има и голям брой настоящи контракти за ремонт на правосъдни здания като няма да има кой да прави заплащанията по тях.
Отделно пораждат въпросителни за статута на чиновниците в администрацията на Висш съдебен съвет. В преходните разпореждания на Конституцията се уреди, че трудовите правни отношения на чиновниците от администрацията на Висш съдебен съвет се резервират и се уреждат при изискванията и по реда на настоящото законодателство при прекосяване към различен шеф.
Няма изясненост обаче кой ще подписа новите трудови контракти след разделянето на съвета - кое е юридическото лице, което е техен шеф.
Дори да бъде прибавен Кодексът на труда, който планува, че при делене на предприятието чиновниците минават към един от двамата работодатели, това не взема решение въпроса, тъй като не е ясно кой е този шеф.
Сериозен проблем поражда и около бюджета на правосъдната власт, който е общ и беше признат през вчерашния ден от Народното събрание.
В него са заложени средства за самия Висш съдебен съвет, който е първокачествен разпоредник с бюджетни средства. До момента част от тези пари се даваха на съдилища и прокуратури, когато не им доближават средства за разнообразни разноски, като да вземем за пример да се платят увеличените хонорари на командированите магистрати, да се провиснал пари по СБКО, да се заплати някой и различен по-дребен ремонт или за закупуването на техника.
Поради неналичието на изясненост кой ще съставлява новите Висш съдебен съвет и ВПС, поражда и проблем с изплащането на заплатите на членовете на двата съвета и на чиновниците в администрацията. Причината е, че няма кой да разпореди това да бъде сторено. До момента това правеше представляващият Висш съдебен съвет.
Не на последно място остава неуточнен статутът на самите кадровици. В Конституцията беше записано, че те " резервират своя статут на съдии, прокурори или следователи ".
В момента в Закон за съдебната власт се споделя, че Висш съдебен съвет е непрекъснато настоящ орган и неговите членове напущат правосъдната система, след избора си.
Но поради промените в Конституция на Република България, пораждат няколко въпроса. На първо място какво в действителност значи " статут на съдии, прокурори или следователи ". Означава ли, че, с цел да бъдеш член на съвета, би трябвало да имаш статут на магистрат, т.е. да си настоящ арбитър, прокурор или следовател, който гледа каузи и следи досъдебни производства и преписки. Или може би сегашните членове би трябвало да бъдат възобновени на длъжностите, които са заемали преди избора и да продължат да бъдат кадровици. А може би остават членове на съвета, без да бъдат настоящи магистрати.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ