Клауза в договора за ЧЕЗ може да попречи на държавата да контролира дружеството
Договорът сред енергийната група ЧЕЗ и българското сдружение " Инерком " за придобиване на главната част от българския бизнес на чешката компания съдържа уговорка, която може да направи толкоз проблематично възможното управление на добитото от Гинка Върбакова, че Надзорният съвет в Прага да не даде окончателното си утвърждение.
Има вид, в който този проблем да бъде преодолян с цената на стотици милиони евро, платени от България, само че той наподобява политически доста сложен за българското държавно управление, написа " Дневник ".
Освен това в Чехия деликатно наблюдават резултата от разгласяването от премиера Бойко Борисов на информация за договорката, което може да провокира вероятно разграничаване или отдръпване на банките, подготвени да финансират купувача. Това - от гледната точка на чехите - би могло да се изтълкува и като непозволен политически напън върху частни страни по контракт. Така може да се стигне и до иск против България за породени вреди, само че единствено в случай че това може да бъде потвърдено пред съд или арбитраж.
Тези нови детайли към сагата към договорката за отдръпването на ЧЕЗ от главния им бизнес в България, добави деловото издание " Хосподарски вести ". Във вторник пражкият вестник напомни, че бъдещият притежател става страна и по интернационален арбитражен иск на ЧЕЗ против България от 2016 година, който - в случай че бъде задоволен - може да доближи 15 милиарда крони или 500-600 милиона евро.
Реалната сума, с която нормално привършват сходни разногласия, е много по-малка. Но съгласно " добре осведомен източник от управлението на ЧЕЗ " част от контракта с " Инерком " е изискване българският покупател да продължи да си сътрудничи с чешката компания и да? дава нужните материали. " Сега си представете по какъв начин ще се съгласим притежател на българската компания да стане някой, против който водим арбитражен спор за такава сума - просто не можем да го позволим ", изяснява източникът на " Хосподарске вести ".
В чешката ЧЕЗ дял от 70% управлява финансовото министерство, само че управлението има отговорност и към ползите на миноритарните акционери, заради което въпросите не се позволяват просто с решение на държавното управление. В такава обстановка, добавя изданието, пред компанията се открива нова стратегическа алтернатива - българското държавно управление може да предложи да придобие надзорен дял, само че и да заплати санкцията, която вероятно му наложи съдът.
На доктрина, българското държавно управление, в случай че реши, че България ще изгуби арбитражното дело, може да реши въпреки всичко да заплати 200-300 милиона евро, вместо половин милиард евро. Твърди се, че продаваният дял на ЧЕЗ (67%) е оценен на 342 млн. евро, само че и това е сума, която не е елементарно да бъде заделена, заради което " по-вероятният сюжет е (България) да придобие дял от 34% ", предвижда изданието.
В умозаключение " Хосподарске вести " оповестява, че в ЧЕЗ има проблем и с това кой е дал на премиера Бойко Борисов поверителна информация за финансиране на договорката, с каквато е разполагал единствено Надзорният съвет на компанията.
Онджей Ланда, зам.-министър на финансите и член на Надзорния съвет на ЧЕЗ, чието име се появи като източника на документа, е дал отговор пред " Хосподарске вести ": " Не знам какво пишат българските медии, аз не си споделям с българското държавно управление ". Преди това и министър председателят Андрей Бабиш съобщи, че не е предоставял никакви документи и поверителна информация на българския си сътрудник, а единствено му е обяснил договорката, до каква степен е стигнала тя и какви уверения и инспекции за нея са правени за борда на ЧЕЗ.
Има вид, в който този проблем да бъде преодолян с цената на стотици милиони евро, платени от България, само че той наподобява политически доста сложен за българското държавно управление, написа " Дневник ".
Освен това в Чехия деликатно наблюдават резултата от разгласяването от премиера Бойко Борисов на информация за договорката, което може да провокира вероятно разграничаване или отдръпване на банките, подготвени да финансират купувача. Това - от гледната точка на чехите - би могло да се изтълкува и като непозволен политически напън върху частни страни по контракт. Така може да се стигне и до иск против България за породени вреди, само че единствено в случай че това може да бъде потвърдено пред съд или арбитраж.
Тези нови детайли към сагата към договорката за отдръпването на ЧЕЗ от главния им бизнес в България, добави деловото издание " Хосподарски вести ". Във вторник пражкият вестник напомни, че бъдещият притежател става страна и по интернационален арбитражен иск на ЧЕЗ против България от 2016 година, който - в случай че бъде задоволен - може да доближи 15 милиарда крони или 500-600 милиона евро.
Реалната сума, с която нормално привършват сходни разногласия, е много по-малка. Но съгласно " добре осведомен източник от управлението на ЧЕЗ " част от контракта с " Инерком " е изискване българският покупател да продължи да си сътрудничи с чешката компания и да? дава нужните материали. " Сега си представете по какъв начин ще се съгласим притежател на българската компания да стане някой, против който водим арбитражен спор за такава сума - просто не можем да го позволим ", изяснява източникът на " Хосподарске вести ".
В чешката ЧЕЗ дял от 70% управлява финансовото министерство, само че управлението има отговорност и към ползите на миноритарните акционери, заради което въпросите не се позволяват просто с решение на държавното управление. В такава обстановка, добавя изданието, пред компанията се открива нова стратегическа алтернатива - българското държавно управление може да предложи да придобие надзорен дял, само че и да заплати санкцията, която вероятно му наложи съдът.
На доктрина, българското държавно управление, в случай че реши, че България ще изгуби арбитражното дело, може да реши въпреки всичко да заплати 200-300 милиона евро, вместо половин милиард евро. Твърди се, че продаваният дял на ЧЕЗ (67%) е оценен на 342 млн. евро, само че и това е сума, която не е елементарно да бъде заделена, заради което " по-вероятният сюжет е (България) да придобие дял от 34% ", предвижда изданието.
В умозаключение " Хосподарске вести " оповестява, че в ЧЕЗ има проблем и с това кой е дал на премиера Бойко Борисов поверителна информация за финансиране на договорката, с каквато е разполагал единствено Надзорният съвет на компанията.
Онджей Ланда, зам.-министър на финансите и член на Надзорния съвет на ЧЕЗ, чието име се появи като източника на документа, е дал отговор пред " Хосподарске вести ": " Не знам какво пишат българските медии, аз не си споделям с българското държавно управление ". Преди това и министър председателят Андрей Бабиш съобщи, че не е предоставял никакви документи и поверителна информация на българския си сътрудник, а единствено му е обяснил договорката, до каква степен е стигнала тя и какви уверения и инспекции за нея са правени за борда на ЧЕЗ.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ