Догодина националният ни отбор става на 1 век. И до

Догодина националният ни тим става на 1 век. И досега имаме тъкмо 20 нулеви години, в които не записваме победа за 365 дни. В 5 от случаите обаче по този начин и не изиграваме и един мач.

Първата година, в която сме капо, е дебютната ни, което е обикновено. Тогава падаме с 0:6 от Австрия във Виена и по-късно от Свободната ирландска страна на олимпийските игри в Париж. 

През 1925 година още веднъж губим и двата си мача, само че най-малко вкарваме голове. Първо падаме от Турция в Истанбул с 1:2, като първото попадение в историята ни е на Никола Мутафчиев-Мърцо от “Левски ”. Във втория ни мач губим с 2:4 от Румъния в София. Бележат Андрей Иванов от “Владислав ” (Варна) и съотборникът му Димитър Димитриев.

Трета поредна година без триумф записваме през 1926 година, като отново играем единствено два мача - 1:6 от Румъния в Букурещ и 1:3 от Югославия в Загреб.

1927 година ще бъде запомнена с първото ни тъждество. Първо падаме с 0:2 в София от Югославия, само че след толкоз загуби вършим 3:3 с Турция на стадион “Славия ”. Гостите повеждат с 2:0 с две попадения на Латиф Ялинлъ от “Сюлеймание ” (Истанбул), само че с два гола на Никола Люцканов от “Тича ” (Варна) изравняваме.

Кемал Фаруки от “Галатасарай ” още веднъж извежда гостите напред, само че минута преди края Велчо Стоянов от “Славия ” носи историческия резултат. В последния си мач за годината обаче падаме 1:3 от турците в Истанбул. И 1928 година е нулева за националите по простата причина, че не изиграваме и един дуел.

Четири загуби записваме и през 1929 година след 0:3 от Румъния (в Букурещ), 1:1 в Гърция (в София), 2:3 от “Б ” състава на Унгария (в Будапеща) и 2:3 от Румъния (в София).

Черната серия приключва на 12 октомври 1930 година на стадион “Славия ”, когато бием румънците с 5:3 след два гола на Никола Стайков ( “Славия ”, единият от дузпа) и по един на Велчо Стоянов ( “Славия ”, капитан), Асен Пешев ( “Левски ”) и Васил Василев ( “Левски ”). 

Следващата нулева година е чак 1938-а. Тогава падаме 1:6 от Франция в Париж, 0:6 от Чехословакия в международна подготовка в Прага и по-късно 1:3 от втория състав на Германия в София.

Идват военните години. През 1940-а падаме в двата си мача с 1:4 от Словакия в София и 3:7 от Германия в Мюнхен. През 1941-а нямаме нито един дуел. Следваща година сме с 0:6 от Хърватия и 0:3 от Германия макар идването на най-хубавите играчи на “Македония ” (Скопие). И през 1943-а губим единствения си дуел с 2:4 от Унгария в София. Следващите две години националите също нямат мачове.

Завръщаме се във футбола с мачовете от балканското и централноевропейско състезание в Тирана през 1946 година, където вършим 2:2 с Румъния, 1:3 от домакините и 1:2 от Югославия.

През 1950 година играем четири контроли, като вършим единствено 2:2 с Унгария в София и падаме с 1:2 от Албания в Тирана, 1:2 от Чехословакия и 0:1 от Полша у нас.

Пропускаме 1951-а по най-безумната причина. Тогава се взема решение, че националите са прекомерно слабии би трябвало да се обиграват по време на лагери. Не е ясно по какъв начин наставникът Стоян Орманджиев се е съгласил на безумието. И несъмнено, това води до две нулеви години. През 1952-а падаме с 0:1 от Полша, с 1:2 от “Б ” състав на Унгария и най-после с 1:2 от Съюз на съветските социалистически републики на олимпиадата в Хелзинки. А през идната изиграваме цели 7 дуела, в които записваме 4 равенства и 3 загуби.

И последната ни нулева година преди тази е 1964-а. Започваме с две контроли с Югославия, като губим с по 0:1 в София и Ниш. След това олимпийският ни отбор пада с 0:1 от този на Съюз на съветските социалистически републики.

Повечето федерации не считат това за формален мач, само че БФС го прави. Падаме 1:2 и 0:1 от Румъния в квалификациите за олимпиадата. И следват два мача по 0:0 - със Съюз на съветските социалистически републики в София и с Турция в Истанбул.

2023 година обаче е и с най-вече мачове, в които нямаме победа - 8 публични в евроквалификациите и двете контроли с Иран и Албания.