Не е за вярване! Бай Ангел кара Москвич от 68 години и не пропуска да пийне ракия всеки ден
Догодина бай Ангел Славов ще чества 90-ия си рожден ден. Годините обаче не му личат въобще. Личи си, че е дядо, но не напълно. От сутринта, като стане, се захваща с действия. И напряко младее. Първата му работа е да закуси – сирене и маслинки. И да пие едно кафенце, избира 3 в 1. След което за запътва към пенсионерския клуб „ Отдих “ в пловдивския регион „ Западен “. Там сядат с другари и вадят картите „ Играем с приятеля ми Иван Кълев. Бием, падаме, не се сърдим. Той недовижда, аз недочувам, идеално си пасваме “, споделя бай Ангел. Но картите не са единственото, което вършат. Заедно с още трима-четирима набори неотдавна изчистили градинката пред постройката, засадили жив плет и дръвчета, боядисали оградата. Когато клубът пък има мероприятие, бай Ангел е първи на линия. Празник, рожден ден, имен ден, постоянно оказва помощ по организацията. А никой не си спомня да е пропуснал екскурзия.
Голямата му горделивост са тримата му внуци.
От сина си Иван – Ангел и Росен, а от щерка си – внучка Мирослава. Но си признава, че огромната му уязвимост е Ангел, който носи и трите му имена. А от скоро бай Ангел към този момент има и правнук – обичаният му внук Ангел се е сдобил с момченце, което са кръстили Аспарух. Иначе възрастният пловдивчанин, признава, че е доста разпален и по коли, изключително съветските. Може без проблем да сглоби и разглоби Москвич. „ Цели 68 години съм карал и нямам нито едно нарушение. Книжката си я вардя още. Първата ми кола беше „ Москвич 408 ” с четирите фарчета. Взех си я през 1960 година и цялостен живот нея карах. После синът ми ми даде неговия Москвич 412 и до неотдавна бях зад кормилото. Ама като поостарях, и към този момент не се ангажирам да карам, че на пътя става ужасно “, признава бай Ангел. И признава една загадка за дълголетието си: „ Че в рода ми има дълголетници ни знаят хората. Но вечер преди лягане похапвам по една ябълка и грейпфрут. А на обед със салатката пийвам по 50 грама мастика. Е, на тая възраст тук ще ме опъне, там ще ме стегне, само че не се окайвам! “
