Доган бил стратег, а Пеевски тактик е мантрата, която циркулира

Доган бил пълководец, а Пеевски стратег е мантрата, която циркулира в разсъжденията на политическите анализатори. Грешка! Няма по какъв начин Делян Пеевски без тактика, единствено с тактичност да завоюва борбата за Движение за права и свободи с Доган. Да напомним какво е тактика и какво е тактичност.

Стратегията e проект на висше равнище, с който се реализиран една или повече цели. Тя е проект, основан за победа на враговете в борбата и е значима, защото ресурсите за реализиране на цели нормално са лимитирани. Стратегията включва полагане на цели, установяване на дейности за постигането им и активизиране на ресурсите, за реализирането им.

Тактика има древногръцки генезис (taktike) и значи „ изкуство на нареждане “. Тактиката е умеене за справяне с сложни обстановки, за реализиране на съответна цел. Тя е развой, който интегрира всички запаси на организацията или партията: хора, способи и пари, с цел да се оправят с изменящата се обстановка. Тактиката е деликатно планувано деяние, за реализиране на съответна цел. Тактиките са подчинени и в поддръжка на тактиката. В една тактика може да има краен брой тактики.

Опитът на Пеевски да превземе бастиона на Доган е деликатно плануван ход. Тактиката му включва прогонване на правилни хора на Доган, подкрепена с изказванието за „ новото начало в Движение за права и свободи “, преодоляване на част от Централния съвет на партията /за да не може Доган да го свика и смени, като председател/, заричане във честност на Доган, само че отвод да подаде оставка и привличане на общински и регионални структури на Движение за права и свободи.

Засега тактиката на Пеевски работи. Стратегията му обаче е с по-далечен небосвод. Близък до Доган, той е усетил слабостта на водача, /напредналата му възраст е фактор, проблемите с алкохола също/ и е решил да опита промяната му. Ходът на Пеевски е съгласуван с стопански фактори, които желаят промяна на поколенията в Движение за права и свободи и изхвърляне от хранилката на дерибеи, като Рамадан Аталай, Сали Табаков и други Целта е да бъде раздразнителен Доган и да направи неверен ход.
На Пеевски му е ясно, че за българските турци Доган е реликва, на която никой не може да посегне. Но в случай че се потвърди, че иконата е остаряла и изхабена, тогава Пеевски може да се надява на победа. Обаче поражда разумния въпрос: Как българските турци ще одобряват да ги управлява българин? Тук е главният проблем на Пеевски. В тактиката си за преодоляване на Движение за права и свободи, той може да е планувал да предложи Хамид Хамид или някой различен да оглави партията. Другият проблем пред Пеевски е кой ще има болшинство в Централния съвет и кой на Национална конференция /ако бъде свикана/.

Доган изчаква. Не привиква Централен съвет, тъй като математиката му не излиза. Появи се обществено пред комсомолците на Движение за права и свободи и сподели, „ че има предизвикателство, с което би трябвало да се оправим. “

Фактът, че Пеевски към момента не е отхвърлен от управлението на Движение за права и свободи, значи, че има съществено въздействие в част от регионалните и общинските структури. Той бърза за парламентарния избор, тъй като в случай че не бъде остракиран ще реди листите. Разчита и на поддръжката на Борисов, който подреди промяната на регионални шефове, лоялни на Доган.

Кой е по-добър пълководец и стратег – Пеевски или Доган следва да разберем. Битката е с неразбираем край, макар че мнозина предсказват победа на Доган. Зад него били концепциите и хората, зад Пеевски – парите. Какви са концепциите на Доган, с изключение на да облагодетелстват него и доближените му? Остават му българските турци, които в името на страха насаден от Движение за права и свободи, че ще им сменят имената и изгонят от България ще го поддържат.

Но в случай че го попитат какъв брой турски фамилии е почернил, когато е доносничел за Държавна сигурност, какво ще отговори!?

Иво Югов