Доброволецът на фронта Иван Калчев с разтърсващо послание от Украйна
Доброволецът, който се вля в задграничния легион и е на фронта в Украйна - Иван Калчев-Глиги, разгласява текст на страницата си в обществената мрежа Facebook. В него той задава риторични въпроси, разказва неповторими обстановки и прави съпоставяне сред протичащото се в България и това в Украйна.
ЕТО КАКВО НАПИСА ГЛИГИ:
Пътуванията ми от фронта в Украйна до България и след това наопаки бяха толкоз бързи, че се усещах като да минавам през портал сред паралелни действителности. За разликата сред опустошения и съсипия към този момент разказвах пред медиите, само че най-впечатляваща е разликата в хората и тяхното държание.
В София всичко наподобява забързано, всеки няма време, търчи от един към различен ангажимент, а пък нещата се случват постепенно. Тук бързане няма, дори множеството време минава в очакване, само че като се изчака чакането, се работи стремително. И в България хората наблюдават новините, гледат огромната картина все едно са в генералния щаб, и се тревожат. А тук към този момент от дълго време спряхме да се вършим на щабни анализатори, и всеки си прави своята част от работата.
Пазарувам си аз примерно генератор в София и чувам към мен хората от какви неща се тормозят - по какъв начин си боядисали коридора в еди-какъв си цвят, и в този момент нямало от същата багра, и все едно е края на света. А аз още от април си дадох шалтето на един швед и дремя единствено с bivvy bag, или дори и без него в случай че не вали, и не ме тормози изключително.
Изобщо - от какви проблеми се вълнуват хората, когато си нямат съществени компликации - запушване на Кулата, приключил наливния пейл ейл в бара, къде тъкмо да почиват... А аз като се върнах тук и разбрах, че момчето, което натоварих в колата за спешна помощ когато спасявахме ранени (разказвал съм историята) по този начин и не е пристигнало в схващане. Adrien, на 20 година, мислех го за по-голям. Онази усмивка, с която макар болката ме поздрави до момента в който го слагахме с носилката в колата, е била последното му умишлено деяние. Царство ти небесно, момче!
И каква е изгодата от всичките лъскави коли и костюми, от N-инчовите тв приемници и X-гигабайтови телефони, от селфитата пред Айфеловата кула и от италианските плочки за баня? Могат ли да спасят човешки живот? Могат ли да предпазят идващия 20-годишен от минометен обстрел?
А знаете ли кое може? Анти-дрон системата, за която събираме пари. Дотук сме на 20% от сумата...
ЕТО КАКВО НАПИСА ГЛИГИ:
Пътуванията ми от фронта в Украйна до България и след това наопаки бяха толкоз бързи, че се усещах като да минавам през портал сред паралелни действителности. За разликата сред опустошения и съсипия към този момент разказвах пред медиите, само че най-впечатляваща е разликата в хората и тяхното държание.
В София всичко наподобява забързано, всеки няма време, търчи от един към различен ангажимент, а пък нещата се случват постепенно. Тук бързане няма, дори множеството време минава в очакване, само че като се изчака чакането, се работи стремително. И в България хората наблюдават новините, гледат огромната картина все едно са в генералния щаб, и се тревожат. А тук към този момент от дълго време спряхме да се вършим на щабни анализатори, и всеки си прави своята част от работата.
Пазарувам си аз примерно генератор в София и чувам към мен хората от какви неща се тормозят - по какъв начин си боядисали коридора в еди-какъв си цвят, и в този момент нямало от същата багра, и все едно е края на света. А аз още от април си дадох шалтето на един швед и дремя единствено с bivvy bag, или дори и без него в случай че не вали, и не ме тормози изключително.
Изобщо - от какви проблеми се вълнуват хората, когато си нямат съществени компликации - запушване на Кулата, приключил наливния пейл ейл в бара, къде тъкмо да почиват... А аз като се върнах тук и разбрах, че момчето, което натоварих в колата за спешна помощ когато спасявахме ранени (разказвал съм историята) по този начин и не е пристигнало в схващане. Adrien, на 20 година, мислех го за по-голям. Онази усмивка, с която макар болката ме поздрави до момента в който го слагахме с носилката в колата, е била последното му умишлено деяние. Царство ти небесно, момче!
И каква е изгодата от всичките лъскави коли и костюми, от N-инчовите тв приемници и X-гигабайтови телефони, от селфитата пред Айфеловата кула и от италианските плочки за баня? Могат ли да спасят човешки живот? Могат ли да предпазят идващия 20-годишен от минометен обстрел?
А знаете ли кое може? Анти-дрон системата, за която събираме пари. Дотук сме на 20% от сумата...
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ