Седем правила за успешен мениджмънт
Добрият мениджмънт се крие в положителни техники за ръководство. А положителното ръководство се подчинява на неписани правила. Ето какво мислят за бизнеса съумелите в разнообразни сфери на стопанската система, написа Гофри Джеймс за Inc.com, представен от manager.bg.
1. Бизнесът е екосистема, а не полесражение.
Средностатистическите шефове виждат бизнеса като спор сред компании, групи и отдели. Те построяват големи армии от " войски ", които да преборят съперниците и се отнасят към клиентите си като " територия ", която би трябвало да бъде покорена. Великите шефове виждат бизнеса като симбиоза, където най-разнообразните компании е най-вероятно да оцелеят и процъфтяват.
2. Компанията е общественост, а не машина
Средностатистическите шефове считат, че тяхната компания е като машина, чиито съставни елементи са служащите. Те основават твърди структури със строги правила. Великите шефове виждат своята компания като общ брой на обособени очаквания и фантазии, където всичко е обвързвано с по-висока цел. Те въодушевяват чиновниците да се посветят на триумфа.
3. Мениджмънтът е услуга, не надзор
Средностатистическите мениджъри желаят чиновниците да правят тъкмо това, което те са наредили. Те са наясно с всичко, което намирисва на непокорство, и основават среда, където самостоятелната самодейност е необикновена. Великите шефове дефинират обща посока, и по-късно се ангажират за приемане на запаси.
4. Моите чиновници са мои връстници, а не децата ми
Обикновените шефове виждат чиновниците като по-нисши, незрели същества, на които просто не могат да имат доверие, в случай че не са ръководени от патриархална конструкция. Великите шефове знаят, че всеки чиновник е най-важният човек във компанията. В резултат на това чиновници на всички равнища дават отговор за личните си ориси.
5. Мотивацията идва от визията, а не от страха
Редовите мениджъри виждат страха от уволнението като един от главните мотиватори на подчинените им. В резултат на това чиновниците се сковават и не могат да взимат рискови решения. Великите в бизнеса въодушевяват хората да виждат по-доброто бъдеще и по какъв начин те са част от него. В резултат на това чиновниците работят по-усилено, тъй като имат вяра в постигането на задачите на организацията.
6. Работата би трябвало да бъде наслаждение, а не елементарен труд
Обикновените шефове прегръщат концепцията, че работата е належащо зло. Те изцяло чакат чиновниците да недоволстват от това, че се постанова да работят. Великите шефове виждат работата като нещо, което би трябвало да бъде по своята същина прелестно, и по тази причина имат вяра, че най-важната работа на мениджъра е доколкото е допустимо, да сложи хората на работните места, които могат и ще ги създадат същински щастливи.
7. Промяната e напредък, а не болежка
Средностатистическите мениджъри виждат смяната като комплицирано и заплашително нещо, което би трябвало да бъде търпяно единствено когато дадена компания е в обезверена рецесия. Необикновените ръководители виждат смяна като неизбежна част от живота. Прегръщат нови хрумвания и нови способи за правене на бизнес.
1. Бизнесът е екосистема, а не полесражение.
Средностатистическите шефове виждат бизнеса като спор сред компании, групи и отдели. Те построяват големи армии от " войски ", които да преборят съперниците и се отнасят към клиентите си като " територия ", която би трябвало да бъде покорена. Великите шефове виждат бизнеса като симбиоза, където най-разнообразните компании е най-вероятно да оцелеят и процъфтяват.
2. Компанията е общественост, а не машина
Средностатистическите шефове считат, че тяхната компания е като машина, чиито съставни елементи са служащите. Те основават твърди структури със строги правила. Великите шефове виждат своята компания като общ брой на обособени очаквания и фантазии, където всичко е обвързвано с по-висока цел. Те въодушевяват чиновниците да се посветят на триумфа.
3. Мениджмънтът е услуга, не надзор
Средностатистическите мениджъри желаят чиновниците да правят тъкмо това, което те са наредили. Те са наясно с всичко, което намирисва на непокорство, и основават среда, където самостоятелната самодейност е необикновена. Великите шефове дефинират обща посока, и по-късно се ангажират за приемане на запаси.
4. Моите чиновници са мои връстници, а не децата ми
Обикновените шефове виждат чиновниците като по-нисши, незрели същества, на които просто не могат да имат доверие, в случай че не са ръководени от патриархална конструкция. Великите шефове знаят, че всеки чиновник е най-важният човек във компанията. В резултат на това чиновници на всички равнища дават отговор за личните си ориси.
5. Мотивацията идва от визията, а не от страха
Редовите мениджъри виждат страха от уволнението като един от главните мотиватори на подчинените им. В резултат на това чиновниците се сковават и не могат да взимат рискови решения. Великите в бизнеса въодушевяват хората да виждат по-доброто бъдеще и по какъв начин те са част от него. В резултат на това чиновниците работят по-усилено, тъй като имат вяра в постигането на задачите на организацията.
6. Работата би трябвало да бъде наслаждение, а не елементарен труд
Обикновените шефове прегръщат концепцията, че работата е належащо зло. Те изцяло чакат чиновниците да недоволстват от това, че се постанова да работят. Великите шефове виждат работата като нещо, което би трябвало да бъде по своята същина прелестно, и по тази причина имат вяра, че най-важната работа на мениджъра е доколкото е допустимо, да сложи хората на работните места, които могат и ще ги създадат същински щастливи.
7. Промяната e напредък, а не болежка
Средностатистическите мениджъри виждат смяната като комплицирано и заплашително нещо, което би трябвало да бъде търпяно единствено когато дадена компания е в обезверена рецесия. Необикновените ръководители виждат смяна като неизбежна част от живота. Прегръщат нови хрумвания и нови способи за правене на бизнес.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ