Бомбастичните прогнози рухват една след друга: Изкуственият ...
Докато преди няколко години анализатори предричаха по какъв начин изкуственият разсъдък ще трансформира радикално пазара на труда, при започване на 2026-а провокациите пред технологиите са повече, в сравнение с решенията.
В едно от първите си изявленията през 2021 година Сам Олтман, един от основателите на ChatGPT, предвижда, че ИИ ще сътвори близо 20 милиона нови работни места до края на 2026 година и ще докара до растеж в заплатите от най-малко 30%. И планува също, че фирмите в сферата ще са виновни за над 70 на 100 от растежа в Съединени американски щати. Като пророк Олтман се оправи единствено във втората част - ИИ и обвързваните с него компании, на процедура, са единствените с напредък през 2025 година.
Що се отнася до мантрата, че изкуственият разсъдък ще сътвори нови работни места и ще увеличи приходите, това се оказва фантазия. Преди броени дни Международният валутен фонд уточни, че " софтуерните промени са влияели върху пазарите на труда през цялата история, само че не всеки път са водели до необятно споделени изгоди, а тъкмо противоположното в множеството случаи. С напредъка на изкуствения разсъдък (ИИ) и цифровите технологии, даже водещите иноватори не са предпазени от разрушителни последици, както демонстрират неотдавнашните съкращения на работни места в огромни софтуерни компании ".
В отчета на МВФ даже се споделя, че революцията на ИИ, на процедура, е нараснала заплатите с едвам 3 до 4 на 100, до момента в който е имала негативен резултат върху общите равнища на претовареност. В софтуерните бизнеси предлагането на работа се е свило с цели 9 на 100, до момента в който в другите сфери, наранени от ИИ - с към 6%.
И в случай че прогнозите за действителния стопански растеж и пазара на труда след ИИ се оказаха мощно пресилени, съгласно оценките на анализаторите, финансовите разноски на фирмите в сегмента се чака да се усилят още повече през тази година. Според „ Голдмън Сакс “ обаче вложителите са по-селективни във връзка с акциите на компании, занимаващи се с ИИ.
Консенсусната оценка измежду анализаторите от Уолстрийт за финансовите разноски за 2026 година към този момент е 527 милиарда щатски $, спрямо 465 милиарда при започване на сезона на докладите за третото тримесечие, продължавайки възходящата наклонност.
На фона на тези цифри обаче, от ден на ден се приказва за голям финансов балон, подхранван от вложенията в ИИ и упованията на пазарите това да бъде технология, която да промени напълно света и живота ни. Редица икономисти считат, че водачите в сферата - OpenAI и другите компании, предлагащи самата технология, Nvidia - които доставят видеокартите, нужни да се зареди с изчислителна мощност ИИ, както и колосите в центровете за данни, като Amazon, Мicrosoft и Гугъл, тласкат пазарите и международната стопанска система към невиждана до момента криза.
На процедура, главните играчи в сегмента помпат своите доходи, инвестирайки един в различен. OpenAI подписват договорка за десетки милиарди с Nvidia, които пък, от своя страна, подписват контракт за сходни вложения с Мicrosoft, които пък влагат назад в OpenAI и технологиите им. Така, на процедура, едни и същи пари (в огромната си част дългово финансиране) влизат като сериозен доход за всички играчи по ИИ веригата, само че деликатният прочит демонстрира, че това не е действителен напредък, а прекачване в приходно-разходните салда на едни и същи средства, които вършат финансовите доклади на всички в този развой да наподобяват по-добри, в сравнение с действително са.
Икономическите балони пораждат, когато цените на активите на избран пазар бързо се повишават, постоянно заради спекулации или свръхентусиазъм, последвани от срив, когато цените ненадейно падат, припомнят специалистите. Разговорите за „ балон “ се разпалиха още веднъж в края на предходната година, откакто основният изпълнителен шеф на Nvidia отхвърли опасенията от възможен срив на ИИ по време на оповестяването на приходите на компанията за третото тримесечие.
Други са по-малко уверени в стабилността на взрива на ИИ, в това число вложителят и хеджфонд управител Майкъл Бъри, който беше и икономистът, който предсказа финансовата рецесия през 2008 година, провокирана от търговията на тържищата с ипотечните заеми в Съединени американски щати. Бъри прави редица паралели между актуалната еуфория на разноските и дотком манията от края на 90-те години и показва няколко червени флага, които като че ли всеобщата нервност пропуща.
„ Понякога виждаме, че има „ балон, само че самият пазар е безпомощен да му противодейства. Единственият печеливш метод в този случай е да не се играе “, показва специалистът. В своя разбор Бъри твърди, че в случай че ИИ манията се окаже балон, той към този момент е най-малко 6 пъти по-голям от този с доткома и близо два пъти по-голям като вложения от рецесията с ипотеките отпреди близо 18 години. Дори и някой от най-големите радетели на изкуствения разсъдък към този момент приказват с половин уста за нереалистичните упования. Самият Сам Олтман отговори с " да " на въпроса дали пазарите се намират в положение, в което вложителите са прекомерно разчувствани от ИИ.
На този стадий вложенията в новата технология наподобяват тъкмо като типичен образец за пазарен балон. Нито един от огромните играчи, които създават лични ИИ модели, не може да откри метод да печели от тях. Нещо повече - всички компании в бранша, на процедура, губят пари с доста бързи темпове, като единствените действителни доходи са надалеч от предстоящите равнища. Така да вземем за пример оценките са, че OpenAI коства все още към 500-600 милиарда $, въпреки и приходите да са към 15-20 милиарда $ на година, от които действителната облага или липсва, или е алегорична.
Така ИИ освен като технология, само че и като бизнес модел може да се окаже тъкмо противоположното на това, което ни беше дадено. Вместо нови работни места, по-скоро ще докара до сериозна застоялост на пазара на труда, освен това тъкмо в позициите за най-уязвимите обществени групи. От друга страна пък, вложителите и манията им по бърза облага могат да тласнат целия пазар до финансова рецесия, която по размери и резултат може да се окаже и най-сериозната в новата история.
В едно от първите си изявленията през 2021 година Сам Олтман, един от основателите на ChatGPT, предвижда, че ИИ ще сътвори близо 20 милиона нови работни места до края на 2026 година и ще докара до растеж в заплатите от най-малко 30%. И планува също, че фирмите в сферата ще са виновни за над 70 на 100 от растежа в Съединени американски щати. Като пророк Олтман се оправи единствено във втората част - ИИ и обвързваните с него компании, на процедура, са единствените с напредък през 2025 година.
Що се отнася до мантрата, че изкуственият разсъдък ще сътвори нови работни места и ще увеличи приходите, това се оказва фантазия. Преди броени дни Международният валутен фонд уточни, че " софтуерните промени са влияели върху пазарите на труда през цялата история, само че не всеки път са водели до необятно споделени изгоди, а тъкмо противоположното в множеството случаи. С напредъка на изкуствения разсъдък (ИИ) и цифровите технологии, даже водещите иноватори не са предпазени от разрушителни последици, както демонстрират неотдавнашните съкращения на работни места в огромни софтуерни компании ".
В отчета на МВФ даже се споделя, че революцията на ИИ, на процедура, е нараснала заплатите с едвам 3 до 4 на 100, до момента в който е имала негативен резултат върху общите равнища на претовареност. В софтуерните бизнеси предлагането на работа се е свило с цели 9 на 100, до момента в който в другите сфери, наранени от ИИ - с към 6%.
И в случай че прогнозите за действителния стопански растеж и пазара на труда след ИИ се оказаха мощно пресилени, съгласно оценките на анализаторите, финансовите разноски на фирмите в сегмента се чака да се усилят още повече през тази година. Според „ Голдмън Сакс “ обаче вложителите са по-селективни във връзка с акциите на компании, занимаващи се с ИИ.
Консенсусната оценка измежду анализаторите от Уолстрийт за финансовите разноски за 2026 година към този момент е 527 милиарда щатски $, спрямо 465 милиарда при започване на сезона на докладите за третото тримесечие, продължавайки възходящата наклонност.
На фона на тези цифри обаче, от ден на ден се приказва за голям финансов балон, подхранван от вложенията в ИИ и упованията на пазарите това да бъде технология, която да промени напълно света и живота ни. Редица икономисти считат, че водачите в сферата - OpenAI и другите компании, предлагащи самата технология, Nvidia - които доставят видеокартите, нужни да се зареди с изчислителна мощност ИИ, както и колосите в центровете за данни, като Amazon, Мicrosoft и Гугъл, тласкат пазарите и международната стопанска система към невиждана до момента криза.
На процедура, главните играчи в сегмента помпат своите доходи, инвестирайки един в различен. OpenAI подписват договорка за десетки милиарди с Nvidia, които пък, от своя страна, подписват контракт за сходни вложения с Мicrosoft, които пък влагат назад в OpenAI и технологиите им. Така, на процедура, едни и същи пари (в огромната си част дългово финансиране) влизат като сериозен доход за всички играчи по ИИ веригата, само че деликатният прочит демонстрира, че това не е действителен напредък, а прекачване в приходно-разходните салда на едни и същи средства, които вършат финансовите доклади на всички в този развой да наподобяват по-добри, в сравнение с действително са.
Икономическите балони пораждат, когато цените на активите на избран пазар бързо се повишават, постоянно заради спекулации или свръхентусиазъм, последвани от срив, когато цените ненадейно падат, припомнят специалистите. Разговорите за „ балон “ се разпалиха още веднъж в края на предходната година, откакто основният изпълнителен шеф на Nvidia отхвърли опасенията от възможен срив на ИИ по време на оповестяването на приходите на компанията за третото тримесечие.
Други са по-малко уверени в стабилността на взрива на ИИ, в това число вложителят и хеджфонд управител Майкъл Бъри, който беше и икономистът, който предсказа финансовата рецесия през 2008 година, провокирана от търговията на тържищата с ипотечните заеми в Съединени американски щати. Бъри прави редица паралели между актуалната еуфория на разноските и дотком манията от края на 90-те години и показва няколко червени флага, които като че ли всеобщата нервност пропуща.
„ Понякога виждаме, че има „ балон, само че самият пазар е безпомощен да му противодейства. Единственият печеливш метод в този случай е да не се играе “, показва специалистът. В своя разбор Бъри твърди, че в случай че ИИ манията се окаже балон, той към този момент е най-малко 6 пъти по-голям от този с доткома и близо два пъти по-голям като вложения от рецесията с ипотеките отпреди близо 18 години. Дори и някой от най-големите радетели на изкуствения разсъдък към този момент приказват с половин уста за нереалистичните упования. Самият Сам Олтман отговори с " да " на въпроса дали пазарите се намират в положение, в което вложителите са прекомерно разчувствани от ИИ.
На този стадий вложенията в новата технология наподобяват тъкмо като типичен образец за пазарен балон. Нито един от огромните играчи, които създават лични ИИ модели, не може да откри метод да печели от тях. Нещо повече - всички компании в бранша, на процедура, губят пари с доста бързи темпове, като единствените действителни доходи са надалеч от предстоящите равнища. Така да вземем за пример оценките са, че OpenAI коства все още към 500-600 милиарда $, въпреки и приходите да са към 15-20 милиарда $ на година, от които действителната облага или липсва, или е алегорична.
Така ИИ освен като технология, само че и като бизнес модел може да се окаже тъкмо противоположното на това, което ни беше дадено. Вместо нови работни места, по-скоро ще докара до сериозна застоялост на пазара на труда, освен това тъкмо в позициите за най-уязвимите обществени групи. От друга страна пък, вложителите и манията им по бърза облага могат да тласнат целия пазар до финансова рецесия, която по размери и резултат може да се окаже и най-сериозната в новата история.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ