Университетски клуб „Кинороман“: „Нежна песен“ – романът на Лейла Слимани и филмът на Люси Борлето
Френски институт в България, Център по многоезичието и Център за книгата на Нов български университет канят на среща на университетския клуб „ Кинороман “ (Cinéroman) с тематика на диалог книгата „ Нежна ария “ на Лейла Слимани (2016) и едноименната ѝ киноекранизация на режисьорката Люси Борлето (2019) на 22 януари 2026 година от 18:00 ч. в Медиатеката на Френския институт (Площад „ Славейков “ № 3).
Водещи на събитието са доктор Радосвета Кръстанова, Магдалена Божкова и Васил Димитров.
Лейла Слимани е френско-мароканска писателка, родена през 1981 година в Рабат, Мароко. Още с дебютния си разказ „ В градината на змея “ (2014) притегля вниманието на рецензията и публиката, а вторият „ Нежна ария “ (2016) ѝ носи влиятелната френска премия „ Гонкур “.
На българската аудитория Слимани е позната и като ръководител на журито на Международната премия „ Букър “, която през 2023 година отличи Георги Господинов. През 2024 година тя беше посетител на Международния книжовен фестивал в София. На български език, с изключение на „ В градината на змея “ и „ Нежна ария “, е издадена и книгата „ Уханието на цветята в нощта “.
„ Нежна ария “ е съвременна, жестока и смразяваща приказка за детегледачка с ангелско лице и чудовищна същина. Чрез прецизна форма и въздържан жанр авторката трансформира на пръв взор баналната история за буржоазно семейство и неговата бавачка в обезпокоителен роман за жертвата на свободата в името на комфорта, невидимото неуважение към света и проблемите на другите, както и илюзията, че познаваме тези, с които споделяме дома си и грижата за децата, т.е. самия живот.
Слимани умишлено заобикаля сензационността и евтиното любознание към нещастието, като насочва погледа си към деликатно проучване на човешката природа и нейните недостатъци. Както отбелязва Ерик-Еманюел Шмит, тя умее да служи на историята и персонажите, без да парадира със стила си.
Филмът „ Нежна ария “ на френската режисьорка Люси Борлето по романа на Лейла Слимани се появява няколко години след излизането на последния. В героите на книгата се превъплъщават артисти като Антоан Рейнарц, Карин Виар, Лейла Бехти и други Не на последно място в основаването на приспособения сюжет на кинолентата взема присъединяване друга известна френска режисьорка, дългогодишната партньорка на Люк Бесон, Майвен. Отзивите на критиците и публиката за кино лентата са полярни. Някои го хвалят за смелия опит на Борлето да направи екранизация, съзвучна с мрачната харизма и многопластовата дълбочина на едноименния разказ. Други го упрекват таман в противоположното. Това, наред с присъстващите в лентата провокативни и шокиращи подиуми, превръщащи я от камерна психическа драма в граничещ с хорър жанра (пост)хичкоков трилър, прави от кино лентата чудесна тематика за разногласия и полемики, изключително в подтекста на книгата на Слимани.
(Информацията е оповестена без редакторска интервенция и на съображение контракт за партньорство сред Българската телеграфна организация и Нов български университет)
Водещи на събитието са доктор Радосвета Кръстанова, Магдалена Божкова и Васил Димитров.
Лейла Слимани е френско-мароканска писателка, родена през 1981 година в Рабат, Мароко. Още с дебютния си разказ „ В градината на змея “ (2014) притегля вниманието на рецензията и публиката, а вторият „ Нежна ария “ (2016) ѝ носи влиятелната френска премия „ Гонкур “.
На българската аудитория Слимани е позната и като ръководител на журито на Международната премия „ Букър “, която през 2023 година отличи Георги Господинов. През 2024 година тя беше посетител на Международния книжовен фестивал в София. На български език, с изключение на „ В градината на змея “ и „ Нежна ария “, е издадена и книгата „ Уханието на цветята в нощта “.
„ Нежна ария “ е съвременна, жестока и смразяваща приказка за детегледачка с ангелско лице и чудовищна същина. Чрез прецизна форма и въздържан жанр авторката трансформира на пръв взор баналната история за буржоазно семейство и неговата бавачка в обезпокоителен роман за жертвата на свободата в името на комфорта, невидимото неуважение към света и проблемите на другите, както и илюзията, че познаваме тези, с които споделяме дома си и грижата за децата, т.е. самия живот.
Слимани умишлено заобикаля сензационността и евтиното любознание към нещастието, като насочва погледа си към деликатно проучване на човешката природа и нейните недостатъци. Както отбелязва Ерик-Еманюел Шмит, тя умее да служи на историята и персонажите, без да парадира със стила си.
Филмът „ Нежна ария “ на френската режисьорка Люси Борлето по романа на Лейла Слимани се появява няколко години след излизането на последния. В героите на книгата се превъплъщават артисти като Антоан Рейнарц, Карин Виар, Лейла Бехти и други Не на последно място в основаването на приспособения сюжет на кинолентата взема присъединяване друга известна френска режисьорка, дългогодишната партньорка на Люк Бесон, Майвен. Отзивите на критиците и публиката за кино лентата са полярни. Някои го хвалят за смелия опит на Борлето да направи екранизация, съзвучна с мрачната харизма и многопластовата дълбочина на едноименния разказ. Други го упрекват таман в противоположното. Това, наред с присъстващите в лентата провокативни и шокиращи подиуми, превръщащи я от камерна психическа драма в граничещ с хорър жанра (пост)хичкоков трилър, прави от кино лентата чудесна тематика за разногласия и полемики, изключително в подтекста на книгата на Слимани.
(Информацията е оповестена без редакторска интервенция и на съображение контракт за партньорство сред Българската телеграфна организация и Нов български университет)
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ