За любовта – Свагито Лийбермайстер
„ Добрите взаимоотношения наподобяват на танц и се построяват на правилото на танца. Не е нужно сътрудниците да се стискат крепко, а да са леки и радостни, бързи и свободни, движейки се в такт все едно в ритъма на „ Селски танц ” от Моцарт. Ако се вкопчваш в колегата, ще сковеш и него и себе си, ще пречиш на придвижването и няма да можеш да наблюдаваш безпределно изменящата му се хубост. Тук няма никакво място за крепко сграбчване и властна десница, а единствено едвам видимо и мимолетно допиране. Ръка за ръка, лице против лице, тил о тил – не е толкоз значима позата, просто знаем, че нашият сътрудник се движи в същия темп, дружно рисуваме структурата на танца и незабележимо се зареждаме от танцуването. “
ЧЕСТО СРЕЩАНИ (ПОГРЕШНИ) РАЗБИРАНИЯ ЗА ЛЮБОВТА
Любовта се нуждае от осъзнаване, защото сама по себе си тя е сляпа мощ, която ни движи без да осъзнава сама себе си. Подобна обич не може да докара до надълбоко задоволство. Даже тъкмо противоположното – любовта може да бъде една от главните аргументи да страдаме и даже да се трансформира в ненавист.
Но същинския проблем не е любовта. Истинският проблем е неосъзнатостта.
По време на лечебна сесия лечебната работа постоянно има за цел да помогне на индивида да придобие по-дълбоко схващане за любовта и за себе си, за това дано разгледаме някои неправилни разбирания за любовта, които доста хора претърпяват.
1. Човек усеща, че защото обича някого, би трябвало да направи нещо за него, да вземем за пример да облекчи товара му или компликациите, все едно любовта е тип обвързване или дарителство. Всъщност това е интервенция в живота на другия човек и надлежно е в контраст на любовта, защото по този метод персоналните граници не са почетени.
Пример: Единият сътрудник е болен вкъщи, а другият се усеща отговорен, тъй като желае да излезе да потанцува. Ако здравият остане в къщи се усеща като в капан и недоволства, а в случай че излезе има възприятие на виновност и мисли, че е себелюбив.
2. Човек си мисли, че защото обича някого има право да изисква от него. Като че ли да кажеш „ Обичам те! ” значи, че другият ти е задължен с нещо. Това опонира на любовта, защото лишава свободата на другия.
Пример: Жена споделя на мъжа си, че в случай че той я обича, няма да замине на плануваното бизнес пътешестване. Тоест, той ще потвърди любовта си в случай че си остане вкъщи.
3. Човек приказва за обич, до момента в който в реалност се пробва да манипулира другия, с цел да получи това, което желае. <
Пример: Класическият случай, за който всички знаем – мъж, който се пробва да придума жена да вършат секс, като й споделя какъв брой я обича.
4. Човек преувеличава потребността си да бъде обичан и не вижда какъв брой е обичан в реалност.
5. Човек може да отхвърли потребността си от обич. Това превземане нормално прикрива същинска потребност от обич. Под маската на независимостта този човек се опасява да покаже потребността си пред другия, може би даже и пред себе си.
Пример: Почти всички ергени или мъже вид „ плейбой ” попадат в тази категория.
6. Човек може да отхвърли личната си дарба да обича и да преувеличи капацитета на другия. Зад сходно отношение човек може да желае доста мощно връзката да продължи и да не може да признае не/способността си да бъде самичък и задоволен.
Пример: Жена има вяра, че в случай че изгуби колегата си ще изгуби всичката обич, без да осъзнава, че до момента в който има потребност да я получи от нещо отвън себе си нищо от колегата й не би могло да я задоволи за дълго.
от книгата “Дзен консултиране ”
Свагито Лийбермайстер, психотерапевт
