Първите машини са внесени тайно
Добри Желязков основава първата българска фабрика, вкарва и фирмено облекло. Работниците му скоро доближават 500 души, а чистата му облага за година - над 100 000 гроша
Историята на българската промишленост е на 183 години. Както и в положителната остаряла Англия, първите машини са за произвеждане на платове. На Острова до това време поради производството на вълна хората са се трансформирали в придатък на овцете и по-късни анализатори на този развой ще настояват, че " овцете изяли хората ". Появил се и Нед Луд, който изпочупил машините, та да не се развива промишленото произвеждане. В историята на първата българска фабрика също има много драми, те обаче са си роден патент - произтичат от завистта и желанието да се постави ръка на към този момент развъртян и печеливш бизнес. Всичките тези подмолни битки водят до първата стачка у нас, а до момента в който се отнеме бизнесът от създателя му, се плетат много интриги.
Най-странното е, че дълго време никой не признава шампионата на индустриалната фабрика, основана от Добри Желязков. Близо 35 години след стартирането є французинът Викенел минава по българските земи, стига до Турция и споделя усещанията си в книга, издадена през 1868 година в Париж. Там написа, че фабриката в Сливен била по-стара от тия в Измит (в региона Никодимия в Турция), Смирна (днешен Измир) и в цариградския квартал Еюб. На тия сведения обаче никой не обръща внимание. По това време Добри Желязков, именуван от съвременниците си Фабрикаджията, към този момент е умрял, а делото му е напът да бъде забравено. У нас за първи път в списание " Светлина " през 1891 година се загатва, че той е основал фабрика в Сливен, само че нищо повече. Едва по случай 100-годишнината на фабриката във вестниците от 1934 година се показва мнение, че тя е първият опит за основаване на промишленост у нас. Другото е история.
А тя стартира по този начин.
Добри Желязков е роден в Сливен през 1799 година Остава от дребен без татко, учи в гръцкото учебно заведение в града. Завършва го и се захваща със сладкарство. На 30 август 1829 година съветският военачалник Дибич, наименуван у нас Забалкански, влиза в Сливен със своя отряд. Това става по време на една от многочислените войни сред Русия и Турция кой да владее Черно море и Западна Азия. На идната година през април обаче е подписан Одринският мир и съветските войски би трябвало да изоставен града. Мало и огромно, наплашено до гибел, очаквайки турските зверства, потегля с руснаците и се заселва във Влашко, Бесарабия и Южна Русия, където и до през днешния ден има селища с български имена. Тъй и Добри Желязков се озовава в Севастопол. Тук не се и пробва да възобнови сладкарството, а в пристанищния град на Кримския полуостров подхваща търговия. Делата му потръгват с разнообразни колониални артикули - най-вече на шивашката и текстилната промишленост, кафе и подправки. Добри странства непрекъснато - върви чак до Измит в Турция. Жени се за Мария, също сливенска преселница, и на идната година се ражда синът им Иван. Скоро по-късно Добри Желязков стартира да търгува с България. При многочислените си странствания той попада в Екатеринослав - град, учреден от Екатерина Велика и кръстен на нейно име. В него посещава фабрика за платове, интересува се от производството, от продажбите и, естествено, какви облаги има. Връща се в Севастопол единствено с цел да разгласи, че изоставя колониалната търговия, а жена му събира багажа и фамилията се прибира в Сливен. Добри към този момент е разпален от концепцията да прави текстилна фабрика. Купува от Русия фабрични станове, чакръци и дараци, задвижвани с вода, и потегля към България. Разглобява машините, напъхва ги в чували с вълна и през Черно море и Бургас ги докарва в Сливен. Там ги натрупва в плевнята и мазето на родната си къща. По това време в Русия има нещо като ембарго - строго е неразрешен износът на машини и фабрични принадлежности за вражески ней страни.
Най-напред в родния си град Добри стартира да оглежда подобаващи места. Купува имот със съборена къща, само че първата си работилница прави в къщата на тъща си и наема служащи. След няколко месеца реалокира фабриката на купеното място. Най-напред инсталира дарак за влачене на вълна, който се движи от кон. Работилницата разделя на две отделения - едно за чакръците и друго - за предачните станове. В градината зад този завод засажда шубраци, от които извлича багрилни субстанции и боядисва преждите. Година след откриването на новата фабрика стартира да тъче сукна (бел. авт. - вълнен плат с мъх) и дребни килимчета. Този му търговски ход попада право в задачата, тъй като турците се втурват да ги купуват, с цел да коленичат върху тях по време на молитвите. А за Добри Желязков остават положителните облаги. В ония години на липса на каквато и да било реклама клиентите му стартират да хвалят, че купили тъканите от един българин в Сливен. Вестта стига и до турското държавно управление, което пък търси евтини платове за войнишко облекло. Лично султан Махмуд заповядва Добри да изпрати образци в Цариград. За медиатор търси първия си консултант Стефанаки бей. Той е внук на Софроний Врачански и татко на първия източнорумелийски губернатор Алеко Богориди. Стефан привиква Добри Желязков с мострите в Цариград. Той натоварва на коня си алено и синьо сукно и една заран се озовава в двореца. А Махмуд Първи е сюрпризиран от качеството на плата. Тогава султанът разпорежда да се издаде ферман до сливенския градоначалник, бирника и всички първенци на града. В него подрежда Добри Желязков да се освободи от налози, тъй като платовете му към този момент ще служат за облекло на турската армия. За това е подписан тригодишен контракт сред турското държавно управление и сливналията, в който се упоменава, че турската страна ще построи нова фабрика и ще набави машините. А Добри ще є продава по 22 гроша за критерий (бел. авт. - един лакът) плат, ще купува вълната и ще заплаща на служащите. В заповедта султанът на два пъти обръща внимание " да гледат да не желаят от него налог " и приключва: " Гледайте да се съобразите според със заповедта ми и да не извършите противоположното ".
Държавата заплаща за отчуждаване на парцелите, върху които ще се строи, и скоро дядо Добри Фабрикаджията, както към този момент стартират да го назовават в Сливен, купува 16 декара и наема двама майстори от Австрия. Той пръв вкарва и фирменото облекло, на което има и значка, и с изключение на индустриалните цехове строи и жилища за майсторите. Самият притежател надява френски облекла - панталони, ботуши, сетре и, несъмнено, наложителния за времето фес. Работниците му скоро доближават 500 души, а чистата му облага за година - над 100 хиляди гроша. Заради всичко това султанът го закичва с медал и му подарява златни ножици и критерий. Фабрикаджията е спомоществовател на девическото учебно заведение в града и подкрепя издаването на първото българско списание " Любословие " на Константин Фотинов. То излиза в Смирна от 1844 до 1846 година Тъй като прекомерно обича растенията, донася у нас от Турция семена на бяла акация, кестен и кипарис.
Султан Махмуд Първи обаче е погубен през 1853 година И до през днешния ден, както става в сходни случаи при промяна на властта, се сменят и началниците по места. Новият султан Меджид сменя аянина (бел. авт. - управителя) на Сливен с някой си Мустафа, чиято жена била дойка на новия султан. Тогава се надигат локалните сливенски първенци, сред които и някои българи, и стартират да пишат до новия султан клюки против Добри Желязков. Турците не могат да се примирят с мисълта, че един българин управлява близо 500 души. Намекват за някакъв рушвет, взет от дядо Добри. А пък българите стачкуват, че " човек от никакъв джинс (бел. авт. - без потекло) ще се употребява с такава популярност ". Като разследване от клюките и интригите турското държавно управление взема решение да отнеме фабриката от Добри Желязков, за което го уведомява документално. Той обаче не отстъпва правата си. Когато един ден шефът на града със заптиета отива със заповед да превземе фабриката, Добри му удря звучна плесница. За да си отмъсти, шефът издебва, когато Фабрикаджията отсъства от града, потрошава портите и завладява фабриката. И издава заповед: тъй като един българин не може да ръководи толкоз служащи, той би трябвало да се потурчи. След това стартира да се разпорежда във фабриката. Дядо Добри си урежда среща с великия везир и му споделя болката си. Той отвръща, че не му е преференциално българинът да има 400-500 души " под ръката си ". Добри Желязков завежда дело. Процесът продължава три години, в които зиме и лете той пътува до Цариград. Съдебните разходи го разоряват и с цел да заплаща таксите, му се постанова да залага имуществото си. На всичкото от горната страна настива и заболява от ревматизъм. Скоро ненадейно умира турският шеф на Сливен, заграбил фабриката на Добри Желязков. Тогава служащите му подвигат стачка и желаят Фабрикаджията да се върне като шеф. Никой не ги чува - за шеф е назначен турчин. Разорен, а от напрежение получил и мозъчен удар, Добри Желязков Фабрикаджията прекарва последните 10 години от живота си на легло. Умира през 1865 година.
Автор: Григор Николов
Историята на българската промишленост е на 183 години. Както и в положителната остаряла Англия, първите машини са за произвеждане на платове. На Острова до това време поради производството на вълна хората са се трансформирали в придатък на овцете и по-късни анализатори на този развой ще настояват, че " овцете изяли хората ". Появил се и Нед Луд, който изпочупил машините, та да не се развива промишленото произвеждане. В историята на първата българска фабрика също има много драми, те обаче са си роден патент - произтичат от завистта и желанието да се постави ръка на към този момент развъртян и печеливш бизнес. Всичките тези подмолни битки водят до първата стачка у нас, а до момента в който се отнеме бизнесът от създателя му, се плетат много интриги.
Най-странното е, че дълго време никой не признава шампионата на индустриалната фабрика, основана от Добри Желязков. Близо 35 години след стартирането є французинът Викенел минава по българските земи, стига до Турция и споделя усещанията си в книга, издадена през 1868 година в Париж. Там написа, че фабриката в Сливен била по-стара от тия в Измит (в региона Никодимия в Турция), Смирна (днешен Измир) и в цариградския квартал Еюб. На тия сведения обаче никой не обръща внимание. По това време Добри Желязков, именуван от съвременниците си Фабрикаджията, към този момент е умрял, а делото му е напът да бъде забравено. У нас за първи път в списание " Светлина " през 1891 година се загатва, че той е основал фабрика в Сливен, само че нищо повече. Едва по случай 100-годишнината на фабриката във вестниците от 1934 година се показва мнение, че тя е първият опит за основаване на промишленост у нас. Другото е история.
А тя стартира по този начин.
Добри Желязков е роден в Сливен през 1799 година Остава от дребен без татко, учи в гръцкото учебно заведение в града. Завършва го и се захваща със сладкарство. На 30 август 1829 година съветският военачалник Дибич, наименуван у нас Забалкански, влиза в Сливен със своя отряд. Това става по време на една от многочислените войни сред Русия и Турция кой да владее Черно море и Западна Азия. На идната година през април обаче е подписан Одринският мир и съветските войски би трябвало да изоставен града. Мало и огромно, наплашено до гибел, очаквайки турските зверства, потегля с руснаците и се заселва във Влашко, Бесарабия и Южна Русия, където и до през днешния ден има селища с български имена. Тъй и Добри Желязков се озовава в Севастопол. Тук не се и пробва да възобнови сладкарството, а в пристанищния град на Кримския полуостров подхваща търговия. Делата му потръгват с разнообразни колониални артикули - най-вече на шивашката и текстилната промишленост, кафе и подправки. Добри странства непрекъснато - върви чак до Измит в Турция. Жени се за Мария, също сливенска преселница, и на идната година се ражда синът им Иван. Скоро по-късно Добри Желязков стартира да търгува с България. При многочислените си странствания той попада в Екатеринослав - град, учреден от Екатерина Велика и кръстен на нейно име. В него посещава фабрика за платове, интересува се от производството, от продажбите и, естествено, какви облаги има. Връща се в Севастопол единствено с цел да разгласи, че изоставя колониалната търговия, а жена му събира багажа и фамилията се прибира в Сливен. Добри към този момент е разпален от концепцията да прави текстилна фабрика. Купува от Русия фабрични станове, чакръци и дараци, задвижвани с вода, и потегля към България. Разглобява машините, напъхва ги в чували с вълна и през Черно море и Бургас ги докарва в Сливен. Там ги натрупва в плевнята и мазето на родната си къща. По това време в Русия има нещо като ембарго - строго е неразрешен износът на машини и фабрични принадлежности за вражески ней страни.
Най-напред в родния си град Добри стартира да оглежда подобаващи места. Купува имот със съборена къща, само че първата си работилница прави в къщата на тъща си и наема служащи. След няколко месеца реалокира фабриката на купеното място. Най-напред инсталира дарак за влачене на вълна, който се движи от кон. Работилницата разделя на две отделения - едно за чакръците и друго - за предачните станове. В градината зад този завод засажда шубраци, от които извлича багрилни субстанции и боядисва преждите. Година след откриването на новата фабрика стартира да тъче сукна (бел. авт. - вълнен плат с мъх) и дребни килимчета. Този му търговски ход попада право в задачата, тъй като турците се втурват да ги купуват, с цел да коленичат върху тях по време на молитвите. А за Добри Желязков остават положителните облаги. В ония години на липса на каквато и да било реклама клиентите му стартират да хвалят, че купили тъканите от един българин в Сливен. Вестта стига и до турското държавно управление, което пък търси евтини платове за войнишко облекло. Лично султан Махмуд заповядва Добри да изпрати образци в Цариград. За медиатор търси първия си консултант Стефанаки бей. Той е внук на Софроний Врачански и татко на първия източнорумелийски губернатор Алеко Богориди. Стефан привиква Добри Желязков с мострите в Цариград. Той натоварва на коня си алено и синьо сукно и една заран се озовава в двореца. А Махмуд Първи е сюрпризиран от качеството на плата. Тогава султанът разпорежда да се издаде ферман до сливенския градоначалник, бирника и всички първенци на града. В него подрежда Добри Желязков да се освободи от налози, тъй като платовете му към този момент ще служат за облекло на турската армия. За това е подписан тригодишен контракт сред турското държавно управление и сливналията, в който се упоменава, че турската страна ще построи нова фабрика и ще набави машините. А Добри ще є продава по 22 гроша за критерий (бел. авт. - един лакът) плат, ще купува вълната и ще заплаща на служащите. В заповедта султанът на два пъти обръща внимание " да гледат да не желаят от него налог " и приключва: " Гледайте да се съобразите според със заповедта ми и да не извършите противоположното ".
Държавата заплаща за отчуждаване на парцелите, върху които ще се строи, и скоро дядо Добри Фабрикаджията, както към този момент стартират да го назовават в Сливен, купува 16 декара и наема двама майстори от Австрия. Той пръв вкарва и фирменото облекло, на което има и значка, и с изключение на индустриалните цехове строи и жилища за майсторите. Самият притежател надява френски облекла - панталони, ботуши, сетре и, несъмнено, наложителния за времето фес. Работниците му скоро доближават 500 души, а чистата му облага за година - над 100 хиляди гроша. Заради всичко това султанът го закичва с медал и му подарява златни ножици и критерий. Фабрикаджията е спомоществовател на девическото учебно заведение в града и подкрепя издаването на първото българско списание " Любословие " на Константин Фотинов. То излиза в Смирна от 1844 до 1846 година Тъй като прекомерно обича растенията, донася у нас от Турция семена на бяла акация, кестен и кипарис.
Султан Махмуд Първи обаче е погубен през 1853 година И до през днешния ден, както става в сходни случаи при промяна на властта, се сменят и началниците по места. Новият султан Меджид сменя аянина (бел. авт. - управителя) на Сливен с някой си Мустафа, чиято жена била дойка на новия султан. Тогава се надигат локалните сливенски първенци, сред които и някои българи, и стартират да пишат до новия султан клюки против Добри Желязков. Турците не могат да се примирят с мисълта, че един българин управлява близо 500 души. Намекват за някакъв рушвет, взет от дядо Добри. А пък българите стачкуват, че " човек от никакъв джинс (бел. авт. - без потекло) ще се употребява с такава популярност ". Като разследване от клюките и интригите турското държавно управление взема решение да отнеме фабриката от Добри Желязков, за което го уведомява документално. Той обаче не отстъпва правата си. Когато един ден шефът на града със заптиета отива със заповед да превземе фабриката, Добри му удря звучна плесница. За да си отмъсти, шефът издебва, когато Фабрикаджията отсъства от града, потрошава портите и завладява фабриката. И издава заповед: тъй като един българин не може да ръководи толкоз служащи, той би трябвало да се потурчи. След това стартира да се разпорежда във фабриката. Дядо Добри си урежда среща с великия везир и му споделя болката си. Той отвръща, че не му е преференциално българинът да има 400-500 души " под ръката си ". Добри Желязков завежда дело. Процесът продължава три години, в които зиме и лете той пътува до Цариград. Съдебните разходи го разоряват и с цел да заплаща таксите, му се постанова да залага имуществото си. На всичкото от горната страна настива и заболява от ревматизъм. Скоро ненадейно умира турският шеф на Сливен, заграбил фабриката на Добри Желязков. Тогава служащите му подвигат стачка и желаят Фабрикаджията да се върне като шеф. Никой не ги чува - за шеф е назначен турчин. Разорен, а от напрежение получил и мозъчен удар, Добри Желязков Фабрикаджията прекарва последните 10 години от живота си на легло. Умира през 1865 година.
Автор: Григор Николов
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ