Заплатите в София – с близо 40% над средното: Какво означава това за останалите области?
Добре открит факт е, че София предлага доста по-високо приблизително възнаграждение от останалите български области. Докато някои го преглеждат със злоба, а други - с горделивост, трети виждат в него неуспех на районното развиване в България. Същевременно тази действителност отразява дългогодишна централизация на вложения, институции и благоприятни условия в най-големия, централен град на страната.
Понякога това остава маскирано зад общите национални стойности в статистиката. Средната заплата в България в действителност не се приближава до действителността в нито една област. Така съгласно Националния статистически институт (НСИ) междинното в София към края на 2024 е с 37% над междинното в страната, до момента в който втората най-силна област - Варна, към този момент лежи със 7% под общата стойност.
Високото възнаграждение в столицата не е изолиран български феномен. Така в страни със сходна история на концентрация се следи нещо сходно. Преходът към пазарна стопанска система и постепенният напредък от ниска база прави съответните страни мощно подвластни от задгранични вложения. Те разумно стартират да се “наливат ” с максимален размер във водещите градове, където първо се основават положителни условия за работа, която притегля от ден на ден положителни фрагменти, още вложения и така нататък Събирането на доста обществени длъжности с високо възнаграждение на едно място в допълнение “избутва ” междинната стойност нагоре.
Графиката показва разликата в проценти сред междинната заплата в съответната столица и междинното равнище за страната съгласно локалните статистически институти в България, Румъния, Хърватия, Унгария и Словакия към 2024. Всяка от петте страни понастоящем е член на Европейския съюз, претърпява планова стопанска система през 20. век и значително пропуща първичния напредък на Индустриалната гражданска война по-рано. Графиката показва същото съпоставяне и за втората най-силна област по отношение на междинното национално равнище.
Така в Букурещ междинната заплата превъзхожда с цели 47% междинната за цяла Румъния , което свидетелства за изключително високо равнище там и даже по-голяма разлика, в сравнение с в България. В другите сравними страни като Хърватия, Унгария и Словакия тази разлика е доста по-ниска - единствено към 1/5 .
Същевременно е любопитно съществуването или отсъствието на други райони, където се предлага относително високо възнаграждение. Докато в България такива липсват, в румънската област Клуж в Трансилвания - най-развитата след столицата, междинните заплати също са с 34% над националното равнище. Клуж е прочут като притегателна точка на ред западни компании и с съществуването на добре готова работна мощ.
Подобна е обстановката в Хърватия с Приморско-горанската област, където е ситуиран град Риека. В Унгария никоя област не се приближава до равнището на столицата, само че въпреки всичко има такива, които превъзхождат общонационалното с изключение на нея. Сходно с българското е ситуацията в Словакия. Там втората най-силна област - Тренчин, покрай Братислава, също има междинни заплати под общонационалното равнище.
Данните приказват от една страна за размера на районното неравноправие, а от друга - дали столицата има извънреден статус като единственото място с високи заплати. По всяка възможност в някои случаи географски особености способстват за силата на някоя област - например близостта на градове като Риека и Дьор надлежно до Италия и Австрия, което оказва напън върху локалния пазар за по-висок стандарт. В мощните румънски области обаче липсват такива фактори, доколкото страната не граничи с други изключително богати страни.
Примерът на сравними с България страни демонстрира, че доста по-високото възнаграждение в столицата е естествено поради събитията, само че не и безалтернативно. Инвестиции в разнообразни райони, добра съгласуваност с други стопански центрове и възползване от локалните дадености (напр. за туризъм с по-висока добавена стойност по хърватското крайбрежие) обуславят триумфа тук-там отвън най-големия град. През последните години обаче не се следи наклонност някоя от българските области да съкратява сполучливо разликата в междинното възнаграждение със София.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Понякога това остава маскирано зад общите национални стойности в статистиката. Средната заплата в България в действителност не се приближава до действителността в нито една област. Така съгласно Националния статистически институт (НСИ) междинното в София към края на 2024 е с 37% над междинното в страната, до момента в който втората най-силна област - Варна, към този момент лежи със 7% под общата стойност.
Високото възнаграждение в столицата не е изолиран български феномен. Така в страни със сходна история на концентрация се следи нещо сходно. Преходът към пазарна стопанска система и постепенният напредък от ниска база прави съответните страни мощно подвластни от задгранични вложения. Те разумно стартират да се “наливат ” с максимален размер във водещите градове, където първо се основават положителни условия за работа, която притегля от ден на ден положителни фрагменти, още вложения и така нататък Събирането на доста обществени длъжности с високо възнаграждение на едно място в допълнение “избутва ” междинната стойност нагоре.
Графиката показва разликата в проценти сред междинната заплата в съответната столица и междинното равнище за страната съгласно локалните статистически институти в България, Румъния, Хърватия, Унгария и Словакия към 2024. Всяка от петте страни понастоящем е член на Европейския съюз, претърпява планова стопанска система през 20. век и значително пропуща първичния напредък на Индустриалната гражданска война по-рано. Графиката показва същото съпоставяне и за втората най-силна област по отношение на междинното национално равнище.
Така в Букурещ междинната заплата превъзхожда с цели 47% междинната за цяла Румъния , което свидетелства за изключително високо равнище там и даже по-голяма разлика, в сравнение с в България. В другите сравними страни като Хърватия, Унгария и Словакия тази разлика е доста по-ниска - единствено към 1/5 .
Същевременно е любопитно съществуването или отсъствието на други райони, където се предлага относително високо възнаграждение. Докато в България такива липсват, в румънската област Клуж в Трансилвания - най-развитата след столицата, междинните заплати също са с 34% над националното равнище. Клуж е прочут като притегателна точка на ред западни компании и с съществуването на добре готова работна мощ.
Подобна е обстановката в Хърватия с Приморско-горанската област, където е ситуиран град Риека. В Унгария никоя област не се приближава до равнището на столицата, само че въпреки всичко има такива, които превъзхождат общонационалното с изключение на нея. Сходно с българското е ситуацията в Словакия. Там втората най-силна област - Тренчин, покрай Братислава, също има междинни заплати под общонационалното равнище.
Данните приказват от една страна за размера на районното неравноправие, а от друга - дали столицата има извънреден статус като единственото място с високи заплати. По всяка възможност в някои случаи географски особености способстват за силата на някоя област - например близостта на градове като Риека и Дьор надлежно до Италия и Австрия, което оказва напън върху локалния пазар за по-висок стандарт. В мощните румънски области обаче липсват такива фактори, доколкото страната не граничи с други изключително богати страни.
Примерът на сравними с България страни демонстрира, че доста по-високото възнаграждение в столицата е естествено поради събитията, само че не и безалтернативно. Инвестиции в разнообразни райони, добра съгласуваност с други стопански центрове и възползване от локалните дадености (напр. за туризъм с по-висока добавена стойност по хърватското крайбрежие) обуславят триумфа тук-там отвън най-големия град. През последните години обаче не се следи наклонност някоя от българските области да съкратява сполучливо разликата в междинното възнаграждение със София.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ