Камен Воденичаров: Да имам дете е мечтата, която не успях да сбъдна!
Добре съм, само че съм малко раздразнителен. Много задания, доста задължения. “ Така отклонява учтиво поканата за изявление във в. „ Минаха години “ Камен Воденичаров, който на 13 май отпразнува 60-ия си рожден ден. Макар и да твърди, че годинките към този момент му натежават, шоуменът си остава измежду най-активните лица в телевизионния ефир. Независимо дали е на сцената, в телевизионното студио или зад микрофона, той постоянно носи чувството за класа и неподправено положително въодушевление.
Малцина знаят, че семейството му идва от специалността на неговите предшественици. Родът на татко му е от Ловеч. Там дядо му имал воденица, откъдето идва и семейството Воденичаров. Старецът е свирил на всички духови принадлежности, а татко му и чичо му са професионални музиканти. Баща на Камен – Борис Воденичаров, е композитор и създател на телевизионната редакция „ Народно творчество “ в Българска национална телевизия, легенда с голям принос за нейното развиване.
Родът на майка му пък е от Кюстендил. Баба му и дядо му били измежду първите стоматолози, изучили зъболечение в Истанбул.
Дядото, който е бил и народен представител в Народното събрание от групата на Никола Петков, е изпратен в лагер, а майка му и баба му са изселени от родния Кюстендил. По тази причина от дребен са го плашели не с Торбалан, а с думата „ политика “.
Шегува се, че преди да се допре до огромното изкуство, фантазията му била да бъде водач на боклукчийска кола. След едно посещаване в кукления спектакъл обаче поразмислил малко и почнал да разиграва радостни сценки на децата в квартала.
До театралната сцена се допира в Двореца на пионерите. Там посещава школата на Николай Априлов.
„ Непрекъснато правех някакви дивотии, сценки, детски празненства за съучениците си... След това в 7-а гимназия имахме нещо като театрална натрупа “, връща лентата обратно в годините шоуменът.
В НАТФИЗ влиза от втори опит. Когато го късат първия път, го изживява съвсем трагично. За сметка на това, когато преди казарма го остригали гола глава, напряко бил болен.
Войниклъка си изкарал в Русе – в Школа за санитарни инструктори. За злощастие, до момента в който служел за родината, попаднал на една от най-ужасните зими, за които се описват митове и до през днешния ден.
„ Тогава Дунав замръзна. Ама безусловно замръзна, ей по този начин за една нощ. Поделението ни беше до реката. Сигурно температурата е била минус 15, минус 20 градуса, не знам тъкмо. Излизаш от бараката и към този момент си в прегръдката на бялата гибел. И тогава го чух по какъв начин замръзна, беше безчовечен тон “, спомня си Камен.
След войниклъка още веднъж кандидатствал в НАТФИЗ и този път го приели куклено актьорско майсторство в класа на проф. Николина Георгиева.
Именно там се среща с Тончо Токмакчиев, Зуека и ред други облици, с които през интервала 1989–1990 година се включва в основаването на „ Независимите български студентски сдружения “.
Истинската известност на Камен идва с именитото студентско предаване „ Ку-Ку “, където дружно със Слави Трифонов, Тончо Токмакчиев, Любен Дилов-син, Петър Курумбашев, Васил Василев-Зуека, Август Попов, Влади Въргала слагат основите на модерната телевизионна ирония у нас.
Българска национална телевизия излъчва първото „ Ку-Ку “ на 7 януари, два месеца и половина след рухването на Берлинската стена. Европа се тресе от цивилен безредици, тук към момента са на власт комунистически министър-председател и президент, оповестил пред многохиляден протест, че е „ най-добре танковете да дойдат “.
Предаването трепти с вибрациите на измененията, на фона на потресаващите фрагменти от площад „ Тянанмън “ в Пекин с младежа, който самичък препречва пътя на танк.
Водещата тематика е: „ Бихте ли спрели танк? “. Това е методът, който нашите студенти избират, с цел да спрат танковете.
В аналите на огромните телевизионни „ гафове “ ще остане и така наречен атомно „ Ку-Ку “, излъчено на 22 декември 1991 година В ефира е имитирана повреда в АЕЦ „ Козлодуй “ с всичките ѝ последици. Предаването цели да покаже какъв брой импровизирано е обществото и институциите за сходна повреда.
Ефектът е десетки хиляди изплашени фенове, което коства на екипа правосъден развой.
„ Имахме десетина години, в които си правехме каквото си искахме и тествахме най-различни дивотии. Някои занимателни, други не чак толкоз, само че пък с цялостни шепи гребяхме и плувахме от 90-те години “, спомня си Камен.
Следват „ Каналето “, а две години по-късно екипът се разделя на две и всеки поема по собствен път.
„ Ако можех да върна времето обратно, бих убедил сътрудниците си да не го вършим. Това ми е огромна болежка, само че пък тя роди „ Шоуто на Слави “ и телевизия ММ – медия, оформила музикалния усет нацяло потомство българи “, безапелационен е Воденичаров.
Той оставя диря и като продуцент, сценарист, режисьор, артист и водещ. Зрителите го помнят от „ Сървайвър БГ “, „ В неделя с... “ и „ Шоуто на Канала “, където с изключение на режисьор Воденичаров се снима и в някои скечове. Оттогава са смешните облици на хамалите, които остават незабравими и до през днешния ден.
През последните години шоуменът още веднъж е измежду най-активните лица в телевизионния ефир. От есента на 2024 година той е водещ на известното куиз предаване „ Последният печели “ по Българска национална телевизия, където наследи Орлин Горанов.
Самият Воденичаров признава, че Българска национална телевизия е „ огромна обич “ за него и мястото, откъдето е почнал професионалният му път.
Говори се, че през 90-те бил бясно влюбен в моделката Елина Кешишева. Заради нея Воденичаров е обикалял цяла България, единствено и единствено да стигне до родния ѝ Бургас, с цел да я види.
Прави го даже и в разгара на митингите против Жан Виденов. Двамата потеглят към морския град на 10 януари 1997 година, само че са спрени от стачкуващи, заградили изходите от София. По това време Воденичаров е един от най-разпознаваемите шоумени и без проблеми минават и останалите барикади – Пловдив, Петолъчката при Сливен, до момента в който стигнат до Бургас.
Преди години Елина повдигна леко завесата над взаимоотношенията им, само че тя беше по-скоро другарски жест на признателност, в сравнение с пикантерия.
Двамата се срещат, до момента в който Кешишева учи публицистика и работи във вестник „ Ку-Ку “, включва се и в студентските митинги, което бетонира другарството им, описват от hotarena.
През 1997 година френска фешън организация я кани за модел.
„ Трябваше да ми изпратят билет, с цел да отпътува. А през днешния ден, а на следващия ден да ми изпратят, няма и няма. Тогава Камен ми купи билета и сподели: „ Тръгвай! “. Той освен алегорично, само че и на процедура ми промени пътя. Нищо не е желал в подмяна. Този жест до ден-днешен високо оценявам “, откровена е Кешишева.
Каква в действителност е истината, те си знаят, само че шоуменът чистосърдечно признава, че една от фантазиите, която не е съумял да сбъдне, е да има свои деца. И това е нещото, което го мъчи най-вече.
Малцина знаят, че семейството му идва от специалността на неговите предшественици. Родът на татко му е от Ловеч. Там дядо му имал воденица, откъдето идва и семейството Воденичаров. Старецът е свирил на всички духови принадлежности, а татко му и чичо му са професионални музиканти. Баща на Камен – Борис Воденичаров, е композитор и създател на телевизионната редакция „ Народно творчество “ в Българска национална телевизия, легенда с голям принос за нейното развиване.
Родът на майка му пък е от Кюстендил. Баба му и дядо му били измежду първите стоматолози, изучили зъболечение в Истанбул.
Дядото, който е бил и народен представител в Народното събрание от групата на Никола Петков, е изпратен в лагер, а майка му и баба му са изселени от родния Кюстендил. По тази причина от дребен са го плашели не с Торбалан, а с думата „ политика “.
Шегува се, че преди да се допре до огромното изкуство, фантазията му била да бъде водач на боклукчийска кола. След едно посещаване в кукления спектакъл обаче поразмислил малко и почнал да разиграва радостни сценки на децата в квартала.
До театралната сцена се допира в Двореца на пионерите. Там посещава школата на Николай Априлов.
„ Непрекъснато правех някакви дивотии, сценки, детски празненства за съучениците си... След това в 7-а гимназия имахме нещо като театрална натрупа “, връща лентата обратно в годините шоуменът.
В НАТФИЗ влиза от втори опит. Когато го късат първия път, го изживява съвсем трагично. За сметка на това, когато преди казарма го остригали гола глава, напряко бил болен.
Войниклъка си изкарал в Русе – в Школа за санитарни инструктори. За злощастие, до момента в който служел за родината, попаднал на една от най-ужасните зими, за които се описват митове и до през днешния ден.
„ Тогава Дунав замръзна. Ама безусловно замръзна, ей по този начин за една нощ. Поделението ни беше до реката. Сигурно температурата е била минус 15, минус 20 градуса, не знам тъкмо. Излизаш от бараката и към този момент си в прегръдката на бялата гибел. И тогава го чух по какъв начин замръзна, беше безчовечен тон “, спомня си Камен.
След войниклъка още веднъж кандидатствал в НАТФИЗ и този път го приели куклено актьорско майсторство в класа на проф. Николина Георгиева.
Именно там се среща с Тончо Токмакчиев, Зуека и ред други облици, с които през интервала 1989–1990 година се включва в основаването на „ Независимите български студентски сдружения “.
Истинската известност на Камен идва с именитото студентско предаване „ Ку-Ку “, където дружно със Слави Трифонов, Тончо Токмакчиев, Любен Дилов-син, Петър Курумбашев, Васил Василев-Зуека, Август Попов, Влади Въргала слагат основите на модерната телевизионна ирония у нас.
Българска национална телевизия излъчва първото „ Ку-Ку “ на 7 януари, два месеца и половина след рухването на Берлинската стена. Европа се тресе от цивилен безредици, тук към момента са на власт комунистически министър-председател и президент, оповестил пред многохиляден протест, че е „ най-добре танковете да дойдат “.
Предаването трепти с вибрациите на измененията, на фона на потресаващите фрагменти от площад „ Тянанмън “ в Пекин с младежа, който самичък препречва пътя на танк.
Водещата тематика е: „ Бихте ли спрели танк? “. Това е методът, който нашите студенти избират, с цел да спрат танковете.
В аналите на огромните телевизионни „ гафове “ ще остане и така наречен атомно „ Ку-Ку “, излъчено на 22 декември 1991 година В ефира е имитирана повреда в АЕЦ „ Козлодуй “ с всичките ѝ последици. Предаването цели да покаже какъв брой импровизирано е обществото и институциите за сходна повреда.
Ефектът е десетки хиляди изплашени фенове, което коства на екипа правосъден развой.
„ Имахме десетина години, в които си правехме каквото си искахме и тествахме най-различни дивотии. Някои занимателни, други не чак толкоз, само че пък с цялостни шепи гребяхме и плувахме от 90-те години “, спомня си Камен.
Следват „ Каналето “, а две години по-късно екипът се разделя на две и всеки поема по собствен път.
„ Ако можех да върна времето обратно, бих убедил сътрудниците си да не го вършим. Това ми е огромна болежка, само че пък тя роди „ Шоуто на Слави “ и телевизия ММ – медия, оформила музикалния усет нацяло потомство българи “, безапелационен е Воденичаров.
Той оставя диря и като продуцент, сценарист, режисьор, артист и водещ. Зрителите го помнят от „ Сървайвър БГ “, „ В неделя с... “ и „ Шоуто на Канала “, където с изключение на режисьор Воденичаров се снима и в някои скечове. Оттогава са смешните облици на хамалите, които остават незабравими и до през днешния ден.
През последните години шоуменът още веднъж е измежду най-активните лица в телевизионния ефир. От есента на 2024 година той е водещ на известното куиз предаване „ Последният печели “ по Българска национална телевизия, където наследи Орлин Горанов.
Самият Воденичаров признава, че Българска национална телевизия е „ огромна обич “ за него и мястото, откъдето е почнал професионалният му път.
Говори се, че през 90-те бил бясно влюбен в моделката Елина Кешишева. Заради нея Воденичаров е обикалял цяла България, единствено и единствено да стигне до родния ѝ Бургас, с цел да я види.
Прави го даже и в разгара на митингите против Жан Виденов. Двамата потеглят към морския град на 10 януари 1997 година, само че са спрени от стачкуващи, заградили изходите от София. По това време Воденичаров е един от най-разпознаваемите шоумени и без проблеми минават и останалите барикади – Пловдив, Петолъчката при Сливен, до момента в който стигнат до Бургас.
Преди години Елина повдигна леко завесата над взаимоотношенията им, само че тя беше по-скоро другарски жест на признателност, в сравнение с пикантерия.
Двамата се срещат, до момента в който Кешишева учи публицистика и работи във вестник „ Ку-Ку “, включва се и в студентските митинги, което бетонира другарството им, описват от hotarena.
През 1997 година френска фешън организация я кани за модел.
„ Трябваше да ми изпратят билет, с цел да отпътува. А през днешния ден, а на следващия ден да ми изпратят, няма и няма. Тогава Камен ми купи билета и сподели: „ Тръгвай! “. Той освен алегорично, само че и на процедура ми промени пътя. Нищо не е желал в подмяна. Този жест до ден-днешен високо оценявам “, откровена е Кешишева.
Каква в действителност е истината, те си знаят, само че шоуменът чистосърдечно признава, че една от фантазиите, която не е съумял да сбъдне, е да има свои деца. И това е нещото, което го мъчи най-вече.
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ