Голям синигер - какво не знаем за красивата птица?
Добре познатият на всички огромен синигер (лат. Parus major) принадлежи към разреда Passeriformes, семейство Paridae, и е една от най-често срещаните дребни птици в Европа, дружно със синия синигер (Cyanistes caeruleus).
Последните епохи стават очевидци на изключителни повишавания на популациите от огромни синигери, изключително в щедро обитаеми от хора райони. Това се изяснява със склонността на този тип да населява паркове, градини и заслони.
Подобна акомодация е претърпял и актуалния гълъб, който срещаме под път и над път. Благодарение на местообитанието си огромния синигер към този момент не страда от зимните ограничения, присъщи на доста птичета в дивата природа.
Външен тип на огромния синигер
Големите синигери са красиви птици, които наподобяват врабче. Не можем да кажем, че размерите на огромния синигер са внушителни. Пернатото е едвам 15 сантиметра дълго, тежи 17 г и размаха на крилата е към 20 сантиметра.
От друга страна пък, животното е жизнерадостно и разноцветно със своята лимоненожълта гръд, пресечена централно от черна линия, започваща от врата и продължаваща като яка.
При мъжките черната линия е надалеч по-изразена, само че също така двата пола не се разграничават изключително. Бузите са белички, а главата покрита с черна „ качулка “, обикаляща към очите. Рамената са зеленикаво-сиви, краищата на крилата и опашката – черно-сиви.
Човката, очите и крачетата на огромни синигер са черни. Макар да е насекомоядно, пернатото има извънредно остра човка, способна да разчупва ядки и зимни, изсъхнали плодове. Често ще забележим животното да тропа като истински кълвач върху някаква лешникова черупка.
Местообитание на огромния синигер
Ареалът на типа обгръща цяла Европа (без Исландия), съвсем цяла Азия и Средиземноморските крайбрежия на Африка. В Азия заобикаля централните степи и пустините, Иран, Арабския полуостров, северна Индия и източна Индонезия.
В Европа огромният синигер се среща навсякъде, адаптирайки се към най-разнообразен климат, от долини, през равнини и даже в някои планински места.
Неслучайно в някои територии са се образували нови подвидове на типа огромен синигер, които и до сегашен миг не са напълно категоризирани. Имайки поради, че не е мигриращ тип, огромният синигер не се заема с дълги и изтощителни пътувания.
Възможни са къси сезонни прелитания в границите на местообитанието за оптимално изхранване, или слизане от огромни към по-малки височини.
Не може да се уточни обединен вид хабитат на огромния синигер, защото споменахме, че е еластичен тип, нагаждащ се към всяка среда. Можем да сме сигурни за някои неща обаче – тази птица не обича гъстите гори, иглолистните гори, високите надморски височини (достига оптимално 1500 м н.м.в), както и пустинни и сухи региони.
Всяка дупка е подобаваща за създаване на чашковидното меко гнездо на огромния синигер, запълнено с косми, мъх, вълна, пера. Гнездото може да е на друга височина от земята, постоянно остаряло гнездо на кълвач, цепнатина в стена, пощенска кутия, лампа на гробище и други Направените от човек гнезда са извънредно привлекателни за този тип. Видът населва територии, богати на инсекти, затова и флората би трябвало да е подобаваща за изхранването на плячката им.
В човешките селища птицата е предпазена от естествените си врагове и се възползва от това, въпреки на тези места пък котките да съставляват проблем. Цялостно обаче рядко слизат на земята, по тази причина и рискът да бъдат уловени е дребен. В зимния сезон се образува обществена общественост от разнообразни типове, търсещи инсекти по всеки шубрак, измежду които са синият синигер, еловият артист, дългоопашатият синигер, жълтоглавото кралче и червеноглавото кралче.
Хранене на огромния синигер
Смята се, че огромният синигер има високи интелектуални качества – освен позволява комплицирани механизми за разкриване на скрита храна, само че преди няколко десетилетия тези интелигентни птици се научили да пробиват фолиото на бутилките мляко, оставяни пред домовете. В един стадий до 80 % от бутилките в някои региони потърпевши от птичите „ набези “.
Обичайна храна на огромния синигер са най-различни инсекти, пеперуди, ларви на молци (особено обичани са им тези на зимните педомерки). Изчислено е, че за един работлив цикъл (около 3 седмици) двойка огромни синигери улавят не по-малко от 7000 гъсеници.
Размножаване при огромните синигери
Най-често огромният синигер има две генерации годишно, славейки се с висока плодовитост. Обикновено резултатът от един размножителен цикъл са 7 до 15 яйца с белезникав цвят, осеяни с леки червенокафяви пръски.
Женската мъти към две седмици, а след мътенето и двамата колегата се грижат за поколението. Впечатляващ е броя на хранения на пиленцата – дребните гладници изискват от родителите си непрекъснат улов в продължение на не по-малко от 3 седмици.
След първия си полет малчуганите към момента имат поддръжката на родителите си за няколко дни, само че скоро майката се отдръпва за идващия размножителен цикъл.
Големият синигер е заплашителен зложелател на насекомите в летния сезон, изключително граблив в интервала на размножаване. Зимата обаче диетата му е най-вече вегетарианска. Малко хора допускат какъв брой мощ се крие в това дребно птиче.
Снимка: pixabay.com Летежът му е бърз и стремглав. По време на гнездене демонстрира мощна териториалност и има изразени недружелюбни реакции, когато сходен тип навлезе на негова земя. Хищниците, на които огромният синигер нормално става жертва, са ястреб, катерица, невестулката и огромен цветен кълвач.
Последният има доста подмолна техника – слушайки като лекар със стетоскоп по дървесния дънер, той чува звуците на новоизлюпените синигерчета. Пробивайки дребни дупчици тъкмо под гнездото, с огромния си клюн той извлича дребните и се храни с тях.
Природозащитният статус на типа огромен синигер е беззащитен.
