Добре известно е, че музеите показват на посетителите си само

Музей в Ротердам направи невъзможното - показа всичките си 150 000 творби

Добре знае се, че музеите демонстрират на посетителите си единствено дребна част от сбирката си, само че в Холандия за пръв път могат да се видят всички творби на изкуствата, с които разполага музеят " Бойманс ван Бьонинген " в Ротердам. Става дума за над 151 хиляди произведения, събирани в продължение на 172 години.

Това стана допустимо посредством концепцията да се отвори за публиката хранилището. За него тъкмо до музея е построена специфична постройка с формата на голяма огледална купа с градина на покрива.

Вътре има и шедьоври от фамозни майстори, само че прекарването е друго. Картините и статуите не са в зали, а са инсталирани на специфични висящи пана, окачени на релси компактно едно зад друго. Подредбата не е тематична или хронологическа, а съгласно размера на творбата - с цел да се употребява площта най-ефективно.

Поради това и няма по какъв начин срещата с изкуството да стане без гид или мобилно приложение. Освен в случай че човек не желае просто безсистемно да прегледа това, което е налично, или да следи по какъв начин се правят консервация и реституция.

Няма надписи кое какво е - всичко е с QR кодове, разчитани през приложението, в което е цялата информация, в това число проект на постройката къде тъкмо може да се откри творбата (рамката, на която се намира, се изтегля единствено от служител). За доста от творбите има написани цели истории с обстоятелства, фотоси, видео, звукозаписи и даже анкети.

Музей в Ротердам направи невъзможното - сподели всичките си 150 000 произведения

© boijmans.nl/en/depot

Така може да се направи тематична сбирка за разглеждане и да се поканят другари за компания. Просто всички би трябвало да помнят да си носят слушали.
Музеят " Бройманс ван Бьонинген " е прочут с сбирката си творби от сюрреалисти. В основата ѝ лежи слабостта към това течение в изкуството на първия шеф Ренилде Хамахер. Първите картини на Макс Ернс и Рене Магрит са купени през 1965 година Много творби са купени през 1977-1979 година, само че покупките продължава и до през днешния ден, в това число фамозната канапе на Салвадор Дали във формата на сочни червени устни, добито през 2005 година

Тук може да се види и възстановка от 1972 година на нещо, което през днешния ден наподобява на ранно произведение на Кристо.

Това е неузнаваем обект (всъщност е шевна машина), пакетиран през 1920 година от Ман Рей и сниман на корицата на първия брой на списание La Révolution Surréaliste през 1924 година Произведението е наречено " Загадката на Изидор Дюкас " (L`Enigme d`Isidore Ducasse), по името на френски публицист от XIX век и " Енигма " - една от картините са опаковани обекти на Джорджо де Кирико (1888-1978). Става дума и за съответна фраза, обожавана от дада и сюрреалистичните среди в Париж: " Красиво като инцидентна среща върху маса за дисекции на шевна машина и чадър. " Те считали, че това е систематизиран израз на нова парадигма за изненадваща визия с затулен полов миг - чадърът е мъжкият детайл, машината е женският, а масата за дисекции в действителност е легло.

Колекцията, която може да се види в хранилището на музея в Ротердам, е оценена на над 8 милиарда $. Вътрешното пространство е съвсем транспарантно, с цел да може посетителят да се усещат свободен и провокиран да не се затваря единствено на един етаж или в една ера.

През 2023 година сходно нещо дава обещание да направи лондонският музей " Виктория и Албърт ", като отвори на мястото на лятната олимпиада от 2012 година източното си вместилище за изкуство.