За лечебната сила на музиката, песента и пълноценната почивка ~ Лидия КОВАЧЕВА
Добре е известно, че най-хубавата и резултатна отмора след умствена работа е придвижването и физическото натоварване. И когато в живота на младежа те се редуват, боязън у него няма да има, той ще съумее да се оправи с всички превратности и изненади, които биха се изпречили на пътя му.
Човек би трябвало добре да се научи да управлява и да раздвижва тялото си до отмалялост, само че не и до изтощеност. Да няма принуждение! За всичко природата ни е определила своята доза - своя оптимум. Не да се гонят върхове, а да се научим да беседваме със себе си, да разбираме сигналите, дадени ни от самата природа.
Да си напомним естествения закон: работа - отмора, за който към този момент стана дума.
Въпреки че към този момент се споделиха няколко думи за почивката, желая отново да припомня, че работа - придвижване - отмора са съществени закони на нашия метод на живот и те не трябва да бъдат забравяни и подценявани. Природата е неумолима и нарушавания не се търпят. Работи ли се повече, в сравнение с би трябвало - лошо; почива ли се повече, в сравнение с би трябвало - отново неприятно. И при двата случая се стига до изродяване и заболявания.
Ние би трябвало да се научим освен добре да работим, да спортуваме и да се оправяме с условията на живота, само че и добре да почиваме и да оползотворяваме свободното си време.
Не постоянно почивката изисква покой, тишина и усамотение. Често е належащо да се отстрани напрежението, психологичното натоварване. В този случай са нужни радостни занимания, музика, допир с културните мероприятия, песните, танците, обичаните занимания... Да се приключи някаква монотонно вършена работа и се смени някаква неподвижност.
Тук желая да си напомним за остарелия метод на живот на българина, когато той беше по-издръжлив, привет и с по-висок и резистентен дух. Българският народ работеше интензивно заради примитивния си метод на живот. Работният ден беше от мрачно до мрачно. Но това продължаваше единствено шест дни от седмицата - седмият беше избран за отмора. В неделя не се работеше. Тогава работата оставаше настрани и с гайдите и тъпаните, на селския площад, всеки нагизден като за празник, отделяше време, да се повесели - да поиграе и да попее.
В националните танци на другите нации е отразен вековният им опит. Те постоянно са динамични, съчетаващи в себе си приятното положително оживление, разтоварване, разпределяне и унищожаване на нервното напрежение. В тях постоянно участва прочувственият детайл с провокираната наслада. Познатата обичана музика провокира душевно задоволство. Това са мигове, когато се дава шир на потисканите страсти, като с танците се чуват провиквания, смях и песни.
В цивилизования свят тези национални обичаи изчезнаха, а с тях изчезна и тяхното приобщаващо деяние. Хората се затвориха в себе си, отчуждени и чакащи да ги „ поразвесели " и да им попее радиото, транзисторът, малкия екран...
Песента е нужна на индивида, тя освен задоволява някаква емоционалност и душевна нужда, само че и провокира вибрации в дробовете, на дихателния уред, като ги тонизира и зарежда със сили. Вибрациите на песента обгръщат цялата същина на човешката природа в дълбочина, заради което децата още от дребни би трябвало да се научат да пеят, както и да свирят на музикални принадлежности, да танцуват. Музиката освен задоволява някаква нужда на душата, само че и обогатява културата и прочувствената същина на индивида. Часовете на отмора могат да се осмислят със свирене на някой инструмент. В фамилна или другарска среда такива осъществявания могат да основат часове на изключителни прекарвания.
Независимо по какъв начин ще бъде оползотворена почивката - в четене на вестник или с някакво друго четиво, в диалог с другари и обичани хора, или с обичаното занимание, тя фактически би трябвало да бъде включена в профилактичната стратегия. И значителното е тя освен да носи почивка, само че и да доставя прелестно и радостно възприятие.
От: „ Гладът - приятел и лекарство ”, Лидия Ковачева, изд. Кибеа, 2017
Снимка: bg.wikipedia.org
