Ричард Ран: Бъдещето на електрическата енергия включва термоядрен синтез, геотермални и водни централи
Добрата вест е, че светът ще бъде залят с чиста и евтина енергия; неприятната вест е, че утопията може да се отдалечи до един век заради държавни протакания. Твърде доста хора считат, че могат просто да си пожелаят или да одобряват закони, като да вземем за пример " нулеви въглеродни излъчвания до 2050 година ", като подценяват инженерните, икономическите, политическите и правните действителности.
По-голямата част от нашата електрическа сила евентуално ще се създава от нуклеарен синтез, геотермална сила и съществуващи водноелектрически централи при започване на идващия век. Както и през последните 150 години, търсенето на електрическа сила съвсем несъмнено ще пораства доста по-бързо от популацията в обозримо бъдеще.
Миналата година единствено 18% от общото международно ползване на сила е било от безвъглеродни енергийни източници (т.е. нуклеарни, водни, вятърни, слънчеви и други), като по-голямата част от тях са били от нуклеарни и водни източници. Въглищата, природният газ и петролът съставляват повече от 80% от международното ползване на сила. Така че, с цел да се реализира произвеждане на сила с нулеви излъчвания на въглероден диоксид до 2050 година, през идващите 28 години ще би трябвало да бъдат сменени над 80 % от сегашните индустриални мощности, плюс може би най-малко още толкоз ново произвеждане, с цел да се задоволят потребностите от електрически коли и други. Това няма да се случи.
Делът на безвъглеродните източници в международното ползване на сила постепенно нараства през последния четвърт век от 14 % до сегашните 18 %. За да се реализиран задачите за нулеви излъчвания, този ритъм на напредък би трябвало да се усили към 20 пъти, без да се регистрират новите мощности. Както светът научи, вятърната и слънчевата сила имат съществени проблеми - разноски, надеждност и други Германците се пробваха да станат изцяло зелени по този метод, само че в този момент действителността удари. Те към този момент стопираха да извеждат от употреба своите атомни електроцентрали и бързо се връщат към въглищните централи.
И още веднъж, положителната вест е, че в технологията на термоядрения синтез са направени огромни пробиви, които евентуално ще я трансфорат в действителност в границите на идващите няколко десетилетия, което ще даде на света съвсем неограничена, евтина, безвредна сила, без проблеми с отпадъците. (Дългогодишната смешка е, че термоядреният синтез постоянно е на 30 години разстояние - в този момент може би е правилно.)
Другият огромен пробив е геотермалната сила. Някои геотермални електроцентрали съществуват от към век тук-там, където " горещите скали " са покрай повърхността. Както множеството хора знаят, земното ядро е разтопена канара и колкото по-дълбоко се сондира, толкоз по-гореща става тя. Има места, нормално с дейни вулкани, като Исландия, където горещите скали са елементарно налични със относително плитки кладенци. С впръскването на вода в кладенците може да се създава пара или свръхнагрята вода за зареждане на турбини за произвеждане на електрическа енергия. Проблемът е, че тези залежи на горещи скали са относително редки и постоянно не са на комфортни места.
Ако беше допустимо да се вършат сондажи на дълбочина 12 км, множеството места щяха да бъдат подобаващи за геотермална сила. При стандартното сондиране, наред с други проблеми, свредлата и нужната електроника се унищожават с повишението на температурата в свръхдълбоките сондажи. Инженерите от Масачузетския софтуерен институт (MIT) обаче считат, че радиочестотните милиметрови вълнови източници могат да обхванат в твърда канара над 10 пъти по-дълбоко, в сравнение с е допустимо сега с механични сондажни системи, по-бързо и на по-ниска цена. Те са създали устройства (напр. жиротрон), които могат да пробиват дупки в твърди скали. Тестовете на терен би трябвало да стартират през идната година. Ако се получи, геотермалната сила ще бъде неограничена!
Никой не знае сигурно коя от тези технологии (и други, които се проучват) ще се окаже стопански жизнеспособна, само че залогът е, че една или повече от тях ще се окажат такива - като се има поради способността на хората да вършат безкрайни нововъведения. Междувременно към този момент има потвърдени безвъглеродни технологии, за които се знае, че работят, и които би трябвало да се употребяват, до момента в който се появят реакторите за термоядрен синтез. Повече от седем десетилетия нуклеарните реактори се употребяват безвредно и икономично в стационарни обекти и на военни кораби. Постигнат е огромен прогрес в структурата на реакторите, като те са станали доста по-безопасни и устойчиви на разтопяване, по-рентабилни и с доста по-малко боклуци.
Тези нови структури са известни като " Поколение IV ". Въпреки напредъка в структурата, Съединени американски щати към момента употребяват единствено технология от " потомство II " в своите 93 реактора (и още към 100 военноморски реактора). Китай разполага с 55 реактора, в това число два реактора на бързи неутрони от IV потомство с натриево изстудяване (SFRs), и сега построява дребен модулен реактор (SMR). Русия разполага с 35 настоящи реактора от второ потомство. Тя също по този начин е разположила два реактора на бързи неутрони на плаваща атомна електроцентрала и построява централа от IV потомство. Въпреки че Съединени американски щати са първият водач, те изостават.
Има огромен интерес към построяването на дребни модулни реактори и микрореактори от четвърто потомство. Те биха били доста безвредни и биха могли да бъдат построени бързо, като се употребяват общ дизайн и съставни елементи. Те биха били идеални за зареждане на отдалечени места в региона на защитата и минното дело. Голяма част от електрическата енергия се губи при преноса, тъй че енергийните разпределителни мрежи, употребяващи дребни модулни, биха нараснали надеждността и резервираността на мрежата и биха понижили разноските за транспорт.
Поради тежестта на батериите е малко евентуално електрическите самолети да бъдат употребявани за полети на дълги дистанции. Но евтиното електричество би понижило доста разноските за произвеждане на водород, който може да се употребява за зареждане на турбините на самолетите.
Икономическите и екологичните изгоди от евтината, чиста електрическа сила са съвсем неограничени. Тя ще се появи по-скоро, в случай че държавното управление престане да „ се пробва да оказва помощ “, като задушава напредъка с несъразмерни регулации и юридически/екологични заробвания. /БГНЕС
-------------
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC. Неговият разбор е оповестен във „ Вашингтон Таймс “.
По-голямата част от нашата електрическа сила евентуално ще се създава от нуклеарен синтез, геотермална сила и съществуващи водноелектрически централи при започване на идващия век. Както и през последните 150 години, търсенето на електрическа сила съвсем несъмнено ще пораства доста по-бързо от популацията в обозримо бъдеще.
Миналата година единствено 18% от общото международно ползване на сила е било от безвъглеродни енергийни източници (т.е. нуклеарни, водни, вятърни, слънчеви и други), като по-голямата част от тях са били от нуклеарни и водни източници. Въглищата, природният газ и петролът съставляват повече от 80% от международното ползване на сила. Така че, с цел да се реализира произвеждане на сила с нулеви излъчвания на въглероден диоксид до 2050 година, през идващите 28 години ще би трябвало да бъдат сменени над 80 % от сегашните индустриални мощности, плюс може би най-малко още толкоз ново произвеждане, с цел да се задоволят потребностите от електрически коли и други. Това няма да се случи.
Делът на безвъглеродните източници в международното ползване на сила постепенно нараства през последния четвърт век от 14 % до сегашните 18 %. За да се реализиран задачите за нулеви излъчвания, този ритъм на напредък би трябвало да се усили към 20 пъти, без да се регистрират новите мощности. Както светът научи, вятърната и слънчевата сила имат съществени проблеми - разноски, надеждност и други Германците се пробваха да станат изцяло зелени по този метод, само че в този момент действителността удари. Те към този момент стопираха да извеждат от употреба своите атомни електроцентрали и бързо се връщат към въглищните централи.
И още веднъж, положителната вест е, че в технологията на термоядрения синтез са направени огромни пробиви, които евентуално ще я трансфорат в действителност в границите на идващите няколко десетилетия, което ще даде на света съвсем неограничена, евтина, безвредна сила, без проблеми с отпадъците. (Дългогодишната смешка е, че термоядреният синтез постоянно е на 30 години разстояние - в този момент може би е правилно.)
Другият огромен пробив е геотермалната сила. Някои геотермални електроцентрали съществуват от към век тук-там, където " горещите скали " са покрай повърхността. Както множеството хора знаят, земното ядро е разтопена канара и колкото по-дълбоко се сондира, толкоз по-гореща става тя. Има места, нормално с дейни вулкани, като Исландия, където горещите скали са елементарно налични със относително плитки кладенци. С впръскването на вода в кладенците може да се създава пара или свръхнагрята вода за зареждане на турбини за произвеждане на електрическа енергия. Проблемът е, че тези залежи на горещи скали са относително редки и постоянно не са на комфортни места.
Ако беше допустимо да се вършат сондажи на дълбочина 12 км, множеството места щяха да бъдат подобаващи за геотермална сила. При стандартното сондиране, наред с други проблеми, свредлата и нужната електроника се унищожават с повишението на температурата в свръхдълбоките сондажи. Инженерите от Масачузетския софтуерен институт (MIT) обаче считат, че радиочестотните милиметрови вълнови източници могат да обхванат в твърда канара над 10 пъти по-дълбоко, в сравнение с е допустимо сега с механични сондажни системи, по-бързо и на по-ниска цена. Те са създали устройства (напр. жиротрон), които могат да пробиват дупки в твърди скали. Тестовете на терен би трябвало да стартират през идната година. Ако се получи, геотермалната сила ще бъде неограничена!
Никой не знае сигурно коя от тези технологии (и други, които се проучват) ще се окаже стопански жизнеспособна, само че залогът е, че една или повече от тях ще се окажат такива - като се има поради способността на хората да вършат безкрайни нововъведения. Междувременно към този момент има потвърдени безвъглеродни технологии, за които се знае, че работят, и които би трябвало да се употребяват, до момента в който се появят реакторите за термоядрен синтез. Повече от седем десетилетия нуклеарните реактори се употребяват безвредно и икономично в стационарни обекти и на военни кораби. Постигнат е огромен прогрес в структурата на реакторите, като те са станали доста по-безопасни и устойчиви на разтопяване, по-рентабилни и с доста по-малко боклуци.
Тези нови структури са известни като " Поколение IV ". Въпреки напредъка в структурата, Съединени американски щати към момента употребяват единствено технология от " потомство II " в своите 93 реактора (и още към 100 военноморски реактора). Китай разполага с 55 реактора, в това число два реактора на бързи неутрони от IV потомство с натриево изстудяване (SFRs), и сега построява дребен модулен реактор (SMR). Русия разполага с 35 настоящи реактора от второ потомство. Тя също по този начин е разположила два реактора на бързи неутрони на плаваща атомна електроцентрала и построява централа от IV потомство. Въпреки че Съединени американски щати са първият водач, те изостават.
Има огромен интерес към построяването на дребни модулни реактори и микрореактори от четвърто потомство. Те биха били доста безвредни и биха могли да бъдат построени бързо, като се употребяват общ дизайн и съставни елементи. Те биха били идеални за зареждане на отдалечени места в региона на защитата и минното дело. Голяма част от електрическата енергия се губи при преноса, тъй че енергийните разпределителни мрежи, употребяващи дребни модулни, биха нараснали надеждността и резервираността на мрежата и биха понижили разноските за транспорт.
Поради тежестта на батериите е малко евентуално електрическите самолети да бъдат употребявани за полети на дълги дистанции. Но евтиното електричество би понижило доста разноските за произвеждане на водород, който може да се употребява за зареждане на турбините на самолетите.
Икономическите и екологичните изгоди от евтината, чиста електрическа сила са съвсем неограничени. Тя ще се появи по-скоро, в случай че държавното управление престане да „ се пробва да оказва помощ “, като задушава напредъка с несъразмерни регулации и юридически/екологични заробвания. /БГНЕС
-------------
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC. Неговият разбор е оповестен във „ Вашингтон Таймс “.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ