Добър ден, тъга - дебютният роман на известната френска писателка

Добър ден, горест " - дебютният разказ на известната френска писателка Франсоаз Саган (1935 - 2004), и недотам известният й в България разказ " Обичате ли Брамс? ", са включени в по този начин наречената Бисерна поредност на издателство " Колибри ". Изданието употребява илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов. Преводът е на Мария Коева.

" Добър ден, горест " и " Обичате ли Брамс? " бяха оповестени за първи път на български език през 90 години от издателство " Фама " и в превод на Елка Лазарова. " Обединени в един том, тези творби са същински подарък за ценителите на ефирната, в същото време дълбока прозаичност на фамозната френска писателка ", споделят от " Колибри ".
" Бисери " от класиката на високата европейска модерност

" Добър ден, горест " е първият разказ на Саган, публикуван през 1954 година Въпреки че авторката е единствено на 19 години, книгата се трансформира в бестселър. Критиката във Франция е впечатлена от литературния дебют - самият Франсоа Мориак (носител на Нобел за литература) назовава Саган " очарователно малко страшилище ".

Романът споделя за седемнайсетгодишната Сесил, която прекарва почивката си дружно с татко си Ремон и приятелката му Елза. Тримата се забавляват, нямат потребност от никого, щастливи са. Всичко това до идването на Ан. Ан е друга от дамите от обкръжението на Ремон, цени културата, положителните обноски и високия морал. Започва подмолна борба сред трите дами, Ан взема превъзходство, интригите на Сесил накланят везните в интерес на Елза, напрежението пораства, а след развръзката настава тъгата.

Романът " Добър ден, горест " е отличен с премията на критиците през 1954 година

" Обичате ли Брамс? " е историята на трийсет и девет годишната Пола, красива жена с забавна специалност, която мъчно минава от статуса на млада към този на младееща жена. Пола е разведена, а приятелят ѝ Роже е прекомерно ангажиран, с цел да ѝ отдаде нужното внимание. Тя се намира на кръстопът, когато среща Симон - хубав двайсет и пет годишен юноша, който се влюбва буйно в нея. Пола е трогната от вниманието му, а когато двамата отиват на концерт на Брамс, открива в младежа дълбока сензитивност към музиката и отстъпва пред любовта му. Разкъсвана от съмнения, тя няма сили да се откаже от нито един от двамата.

Франсоаз Саган е създател на 20 романа, част от които издавани в България, както и на новели, пиеси, кино сюжети и текстове за песни. Книгите ѝ жънат триумф с лекост, а някои от тях са филмирани. Саган се омъжва два пъти, известна е с бохемския си манталитет, със пристрастеността си към хазарта и бързите коли. След претърпяна тежка автомобилна злополука се пристрастява към опиатите и алкохола. Наричана е " Шанел на литературата ". По мотив кончината ѝ през 2004 година тогавашния президент Жак Ширак декларира: " С нейната гибел Франция загуби един от своите най-блестящи и чувствителни писатели ".

Откъсът е възложен на " Днвеник " от издателство " Колибри ".

" Добър ден, горест " / " Обичате ли Брамс? " от Франсоаз Саган

ПЪРВА ГЛАВА

Добър ден, горест / Обичате ли Брамс?С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Колебая се да нарека с красивото строго име горест непознатото възприятие, смутно и богатство, което ме завладява. То е така изцяло, така себично, че съвсем се срамя от него, а до момента тъгата постоянно ми се е коствала почтена. Не съм познавала нея, а единствено скуката, съжаленията, по-рядко - угризенията. Днес нещо ме обгръща като коприна, дразнеща и мека, и ме отделя от другите.

През това лято бях седемнайсетгодишна и безоблачно щастлива. " Другите " бяха татко ми и Елза, неговата държанка. Нека незабавно поясня това състояние, което в профил би могло да наподобява неудобно.

Баща ми беше на четиресет години, вдовец от четиринайсет; младееше, преливаше от жизнеспособност и благоприятни условия и когато две години по-рано приключих интернат, нямаше по какъв начин да не проявя схващане, че има връзка с жена.

По-мъчно ми бе да приема, че последната биваше сменяна на шест месеца. Но очарованието му, новият елементарен живот и личната ми настройка скоро ми помогнаха да привикна и с това. Баща ми беше лековат, само че с настоятелен умения; демонстрираше неизчерпаемо любознание, само че бързо се отегчаваше. Жените го харесваха. Не се затрудних да го обикна, и то нежно, тъй като беше благ, милосърден, радостен и надвишаващ с обич към мен. Не си представям по-добър, нито позабавен другар. Тогава, в ранното лято, той бе дотолкоз деликатен с мен, че даже ме попита дали не правя възражение да прекараме почивката с Елза, актуалната му държанка.

Нямах различен излаз, с изключение на да го поощря, защото знаех, че не може без дами, пък и Елза нямаше да ни досажда. Тя беше високо червенокосо момиче с много лек манталитет, статистка в киното и в питейните заведения по Шанз-Елизе. Беше приятна, не изключително интелигентна и без огромни условия. Впрочем двамата с татко ми по този начин се радвахме, че отпътуваме, та не се получиха никакви различия. Той бе наел на средиземноморския бряг огромна бяла вила, уединена и прелестна, за която си мечтаехме още от първите юнски горещини. Тя се издигаше на каменист нос, а от шосето я отделяше борова горичка; козя пътека се спускаше до златисто заливче, опасано от червеникави скали, сред които се плискаше морето.

Първите дни бяха чудни. Прекарвахме часове на плажа, изнемогващи от жегата, и последователно добивахме здрав тен - като се изключи Елза, която изгаряше и се белеше мъчително. Баща ми правеше комплицирани извършения с краката, с цел да смъкне коремчето си, несъвместимо с донжуановските му пристрастености. От зори бях във водата, хладка и транспарантна вода, в която се гмурках и изтощавах в безразборни придвижвания, с цел да измия от себе си всички сенки, всички прахоляци на Париж. Излягах се на пясъка, гребвах от него в шепа, оставях го да изтече сред пръстите ми - жълтеникава гальовна струйка. Казвах си, че той изтича като времето, че това е простичка мисъл и че е прелестно да ти минават през мозъка простички мисли. Беше лято.

На шестия ден видях Сирил за пръв път. Той плаваше с дребна платноходка паралелно на брега и се прекатурна тъкмо пред заливчето. Помогнах му да извади движимостите си от водата и сред изблиците смях узнах, че се назовава Сирил, че е студент по право и че прекарва ваканцията с майка си в една от прилежащите вили. Беше южняшки вид, доста смугъл, с намерено лице и нещо уравновесено и покровителствено, което ми хареса.

А другояче отбягвах питомците на университета, прекомерно внезапни, прекомерно заети със личната си персона и най-много с младостта си - в нея те намираха сюжет за драма или опрощение за отегчението си. Не обичах младежите. Пред тях надалеч избрах приятелите на татко ми - четиресетгодишни мъже, които разговаряха с мен джентълменски и с трогване, засвидетелстваха ми деликатност и на татко, и на ухажор. Сирил обаче ми хареса. Беше висок и на моменти хубав, с хубост, която вдъхваше доверие. Без да споделям нетърпимостта на татко ми към грозотата, поради което постоянно общувахме с простаци, изпитвах своего рода разстройване и студенина пред хората, лишени от всякаква физическа прелест - тяхното примирие, че не са харесвани, ми се струваше неприличен кусур.

Защото белким търсехме друго, с изключение на да бъдем харесвани? Дори през днешния ден не съм наясно дали в това користолюбие към завоеванията се крие остатък от жизнеспособност, жадност за власт, или пък подмолна, ненаказана нужда да се самодокажем и да намерим поддръжка.

На потегляне Сирил предложи да ме учи да ръководя платноходка. Прибрах се за вечеря погълната от мисли за него и съвсем не участвах в диалога. След като станахме от трапезата, отидохме, както постоянно, да се изтегнем на шезлонгите на терасата. Небето беше обсипано със звезди. Гледах ги със смътната вяра, че ще преварят времето си и ще стартират да падат, образувайки лъчисти бразди. Ала беше едвам началото на юли и те не помръдваха. Из чакъла на терасата свиреха щурци. Навярно бяха хиляди, упоени от зноя и от луната, щом по цели нощи издаваха странния си тон.

Бяха ми обяснили, че те в действителност триели едно о друго твърдите си надкрилия, само че аз избрах да си втълпявам, че тази гърлена, дълбока ария е инстинктивна като зова на котките през март. Тъкмо тогава татко ми се прокашля и се надигна от шезлонга.

- Искам да ви оповестя, че ще имаме посетители - рече.

Отчаяно затворих очи. Наистина такова успокоение не можеше да продължи безпределно.

- Бързо кажете кой! - възкликна Елза, всеки път жадна за всемирски прояви.

- Ан Ларсен - отвърна татко ми и се извърна към мен.

Погледнах го, прекомерно изумена, с цел да отвръщам.

- Бях я поканил да пристигна, в случай че се почувства изтощена от стилните си сбирки, и тя... ами тя идва.

Умът ми не го побираше. Ан Ларсен беше остаряла другарка на горката ми майчица и с татко ми не поддържаше съвсем никакви връзки. Все отново две години по-рано, след излизането ми от пансиона, татко ми, който се чудеше какво да прави с мен, ме прати при нея. За една седмица тя ме облече с усет и ме научи на маниери. Това ми вдъхна енергично удивление, което тя ловко пренасочи към един юноша от своята среда. И така, аз ѝ дължах първите си елегантни тоалети и първата си обич, та изпитвах дълбока благодарност към нея. На четиресет и две години тя беше доста привлекателна и доста търсена жена с красиво лице, гордо, изтощено и безразлично.

Именно безразличието бе единственото, за което можеше да бъде упрекната. Тя беше общителна и далечна. Всичко у Ан говореше за овладени усеща и душевно успокоение, което действаше смущаващо. Макар и разведена, свободна, не беше известно да има ухажор. Впрочем ние не се движехме в едни и същи кръгове: тя общуваше с изискани, умни, ненатрапливи персони, а ние - с шумни, жадни за живот хора, от които татко ми не искаше друго, с изключение на да бъдат красиви или занимателни. Смятам, че тя ненапълно презираше татко ми и мен поради пристрастието ни към развлеченията и към всичко незадълбочено, така както презираше крайностите въобще.

Събирахме се единствено на настоятелен вечери - тя се занимаваше с висша мода, а татко ми с реклама, а другояче връзката се поддържаше единствено с помощта на загатна за майка ми и на моите старания, тъй като макар страхопочитанието си аз доста ѝ се възхищавах. Тъй или другояче, ненадейното ѝ посещаване ми се струваше досадно, като имах поради наличието на Елза и визиите на Ан за моето образование.

Елза се качи да си легне след безчет въпроси за мястото на Ан в светското общество. Останах уединено с татко си и приседнах на стъпалата, в краката му. Той се наведе и постави длани на раменете ми.

- Защо си такава вейка, милинка? Приличаш на диво коте. Ще ми се да имам хубава дъщеря, русокоса, пухкава, с ясни очи...

- Не е там въпросът - прекъснах го. - Защо си поканил Ан? И за какво тя е приела?

- Ами с цел да види остарелия ти татко да вземем за пример. Знае ли човек...

- Ти не си от мъжете, забавни за Ан - споделих. - Тя е прекомерно интелигентна. И се самоуважава.

- Ами Елза? Помисли ли за Елза? Представяш ли си диалог сред Ан и Елза? Аз - не.

- Съвсем не съобразих - призна той. - Наистина е извънредно. Сесил, пиленце, да вземем да се върнем в Париж, а?

Смееше се безшумно и ме потупваше по тила. Обърнах се и го изгледах. Тъмните му очи блестяха, закачливи бръчици се обрисуваха в крайчетата им, устните му се извиваха шеговито. Напомняше ми на фавн. Разсмях се и аз както всякога, когато той си създаваше затруднения.

- Моята безконечна съмишленица - рече той. - Как бих се оправил, в случай че те нямаше?

Франсоаз Саган - Една легендаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

И гласът му звучеше така уверено, така нежно, та разбрах, че би страдал без мен. До късно през нощта разговаряхме за любовта и обвързваните с нея затруднения. За татко ми те бяха мислени. Той поредно отхвърляше понятията честност, тежест, обязаност. Обясняваше ми, че били случайни и ялови. Ако различен ми твърдеше същото, щях да се скандализирам. Знаех обаче, че при него това мнение не изключва нито нежността, нито всеотдайността - усеща, които го завладяваха изключително елементарно заради желанието му да са преходни и познанието му, че са такива. Подобен мироглед ми харесваше: къси, бурни и отшумяващи трепети. Не бях във възрастта, когато верността е блазнеща. От любовта бях изпитала малко неща: срещи, целувки и отегчения.

Последният неиздаден разказ на Франсоаз Саган излиза на български
Всичко, което би трябвало да знаете за: