Край на тайните заплати във фирмите
До средата на 2026 година България би трябвало да вкара напълно в своето законодателство Директива (ЕС) 2023/970 – огромен акт, с който Европейският съюз въвежда нови правила за бистрота на възнагражденията и за първи път не разрешава на работодателите да питат претендентите за работа какво заплащане чакат, написа Парите ни.
Целта е да се осигури равно възнаграждение за еднакъв труд и да се отстранен скритите форми на дискриминация сред половете.
Какво значи директивата за България
Държавите членки би трябвало да транспонират директивата най-късно до 7 юни 2026 година Тя ще се ползва за всички работодатели – както в обществения, по този начин и в частния бранш. Директивата ще обхване всички чиновници на трудов контракт, както и кандидатите за работа.
Драстична разлика сред държавните заплати и тези в частния бранш
Компаниите с над 100 служители ще бъдат задължени ежегодно да рапортуват разликите в заплащането сред мъже и дами, като това условие ще влезе в сила поетапно от 7 юни 2027 година.
Докладите ще се разгласяват от особено определени национални органи за наблюдаване, чиято роля следва да бъде конкретизирана.
Забрана за въпроси за предходна заплата
Едно от най-значимите нововъведения е, че работодателите няма да имат право да питат кандидатите за тяхното настоящо или предходно заплащане.
Близо 70% от българите се опасяват от несправедлива заплата
Това се счита за основна стъпка към по-справедливо установяване на заплатите и преустановяване на порочната процедура, при която предишното заплащане въздейства на бъдещите оферти.
Задължения при издание на разгласи за работа
Новите правила изискват от работодателите още при издание на обявата да показват:
- съответната заплата или диапазон на възнаграждението;
- критериите, по които е изчислено възнаграждението (обективни и неутрални във връзка с пола);
- съответните клаузи от груповия трудов контракт, в случай че е използван.
Целта е всеки претендент да има цялостна яснота за изискванията на труд още преди изявлението.
Право на информация за чиновниците
Служителите ще могат писмено да изискват информация за:
- своето персонално равнище на заплащане;
- средните заплати по пол за сходни длъжности в компанията.
Работодателите ще са задължени да дават тези данни и, при потребност, да дават спомагателни уточнения. Те би трябвало също по този начин да осигурят достъп до критериите, по които се дефинира и покачва заплащането.
Санкции и надзор
Макар директивата да не дефинира съответни размери на санкциите, тя изисква страните членки да въведат ефективни и възпиращи наказания. Те могат да включват:
- финансови санкции, изчислени на база оборота или фонда „ Работна заплата “ на компанията;
- временно отнемане на обществени средства или достъп до публични поръчки.
В България контролът евентуално ще бъде поверен на Комисията за отбрана от дискриминация или на Националния съвет по равнопоставеност на дамите и мъжете, само че окончателното решение следва да се вземе от законодателя.
Какво следва
Към края на 2024 година е създадена междуведомствена работна група към Министерството на труда и обществената политика, която приготвя план за транспониране на директивата. Законопроектът все още не е импортиран в Народното събрание, само че се чака това да стане през 2025 година, с цел да се съблюдава крайният период.
Новата просвета на неприкритост
С влизането на директивата в действие, работните връзки в България ще навлязат в нова фаза – от просвета на безмълвие и договаряне „ на мрачно “ към просвета на прозрачност, доверие и тъждество.
Работодателите ще би трябвало да приспособяват вътрешните си системи за заплащане, а чиновниците – да свикнат с концепцията, че заплатата към този момент не е загадка, а индикатор за правдивост и почитание към труда.
