Болсонаро срещу Лула да Силва: Нов ляв поврат в Бразилия?
До президентските избори в Бразилия остават още четири месеца, само че към този момент има яростно съревнование сред двамата съществени претенденти, настоящия президент Жаир Болсонаро и някогашния държавен глава Луис Инасио Лула да Силва. Изборите на 2 октомври ще бъдат огромна борба сред двама харизматични " ветерани " от бразилския естаблишмънт, които надали ще бъдат засенчени от някой от противниците. Този избор ще дефинира дали Бразилия ще направи " ляв завой ", воден от Лула да Силва, който се стреми да повтори триумфите от двата си мандата (2003-2011), или ще остане под управлението на крайнодесния политик Жаир Болсонаро, който е праволинеен критик на модерното
Трети мандат?
Луис Инасио Лула да Силва, който е избиран два пъти за държавен глава през 2002 и 2006 година, сега е любимецът на бразилците в предизборната конкуренция. Нито пандизът, нито възрастта (кандидатът е на 76 години) не понижиха пристрастеността му към политиката. Кой е главният претендент за президент на Бразилия?
Лула да Силва се трансформира от елементарен служащ до един от най-влиятелните политици в Бразилия. Той е роден в селско семейство и получава несистемно обучение. Момчето се научава да чете едвам на 10 години, а след четвърти клас напуща учебно заведение, с цел да работи и оказва помощ на родителите си.
По-късно младежът приключва курсовете за стругар-механик и стартира да се интересува от действия в Съюза на служащите, заемайки няколко значими поста в него едновременно. Там се образуват възгледите на бъдещия президент на Бразилия: подчинението на синдикатите на диктатурата реалокира възгледите на Лула вляво.
Лула да Силва става прочут по време на работническите стачки през 1978 година, изискващи по-високи заплати. След това е определен за ръководител на съюза, а през 1979 година е задържан и лежи в пандиза за 31 дни по Закона за националната сигурност.
По-късно, през 1980 година, е учредена Партията на трудещите се и Лула е определен за водач на партията. През 1986 година той е определен за народен представител и политикът взе участие в Националното учредително заседание, което създава плана на Федерална конституция от 1988 година
Последваха постоянни опити да стане президент на страната - Лула да Силва взе участие в изборите през 1989, 1994 и 1998 година, само че шансът се усмихва на политика едвам на четвъртите му избори - през 2002 година
Вътрешната му политика бе ориентирана най-вече към възстановяване на стопанската система: той обърна особено внимание на предприемачите и даде обещание да работи с Международния валутен фонд за реализиране на финансови цели.
Бразилският водач в действителност съумя да усъвършенства стопанската система - след първия мандат стопанската система на страната набъбна, а равнището на беднотия понижа доста. Бразилците обаче бяха недоволни, че Лула не направи задоволително, с цел да усъвършенства качеството на безплатното обучение и да понижи престъпността. Освен това членовете на неговата партия бяха упрекнати в подкупи, което също се отрази отрицателно на имиджа на президента.
По време на втория си мандат като президент известността на Лула продължи да пораства. Освен това откриването през 2000 година на петролния и газов басейн Сантос в Бразилия стартира да дава плодове: откритите залежи на „ черно злато “ обещаваха вяра за ярко бъдеще на Бразилия.
Освен това, когато световната икономическа рецесия удари през 2008 година, страната на практика не беше наранена - Брутният вътрешен продукт спадна единствено с 0,2%, последван от стопански напредък още веднъж.
Двата президентски мандата на Лула бяха увенчани с огромен триумф, а самият водач беше известен както в Бразилия, по този начин и в чужбина. Според Бразилския институт по география и статистика (IBGE) равнището на безработица през декември 2010 година е 5,3%, до момента в който минималната работна заплата се е нараснала с 53,6%. През 2010 година бразилският експорт надвиши 200 милиарда $, което е връх за времето.
И в този момент, 12 години по-късно, Лула да Силва още веднъж се бори за поста на държавен глава, само че през това време репутацията му е ненапълно разтърсена. Особено имиджът на политика беше засенчен от корупционен скандал, обвързван с най-голямата бразилска петролна и газова компания Petrobras. И по този начин, на 12 юли 2017 година Лула беше наказан на девет години и половина затвор по дело за корупция и пране на пари.
И макар че през март 2021 година Федералният висш съд на Бразилия анулира всички обвинявания против Лула да Силва, репутацията на „ апаш “ остана с него до края на живота му, тъй че бразилският електорат съвсем не има вяра в предизборните обещания на Лула по отношение на „ борбата против корупцията”.
Основното заричане на Лула да Силва преди идните избори е да повтори достиженията от годините на " взрива ", когато стопанската система на Бразилия беше в своя пик. Според Лула залогът е оцеляването на бразилската народна власт, която е застрашена в Бразилия, в случай че Болсонаро бъде избран отново.
„ През октомври бразилците ще би трябвало да избират сред Бразилия на демокрацията и страната на авторитаризма, Бразилия на истината и страната на лъжата, страната на толерантността и страната на нетолерантността. Изборът в никакъв случай не е бил толкоз лесен”, сподели Лула да Силва в речта си в предизборната си акция.
Въпреки че политикът към този момент няколко месеца води във всички анкети и даже съумя да попадне на корицата на Time, всичко може да се промени всеки миг. Например, последните му думи за интереса на украинския президент Владимир Зеленски към основаването на военна обстановка в страната му раздразниха част от електората.
„ Той искаше война. Ако не искаше война, щеше да прекара малко повече време в договаряния “, сподели Лула пред Time.
Осъзнавайки, че няма да е допустимо да завоюва изборите единствено с гласовете на левицата, Лула избра собствен сътрудник в лицето на някогашния губернатор на Сао Пауло Джералдо Алкмина. Той стана претендент като закостенял и практикуващ католик. Факт е, че Алкмин има добра известност, което може да притегли повече гласоподаватели, в това число центристи.
Тропическият Доналд Тръмп
Жаир Болсонаро е роден в семейство на италиански имигранти, които идват в Бразилия след Втората международна война. Бразилският водач прекарва младостта си на военна работа и даже се издига до чин капитан.
Бъдещият президент става необятно прочут през 1986 година, когато като офицер написва публикация, в която се оплаква от ниските заплати и изяснява уволнението на десетки кадети от службата с орязване на бюджети, а не с неприятно държание на бойците, както твърдят в армията.
За тази публикацията Болсонаро е осъден с 15 дни затвор, само че обявата му оказва помощ да получи самопризнание от военните. Още тогава Болсонаро печели доверието на част от електората.
Болсонаро стартира политическата си кариера през 1988 година, откакто е определен в градския съвет на Рио де Жанейро. След това става народен представител седем пъти в националния парламент, като непрестанно сменя политическите партии.
В политиката Болсонаро си сътвори известност на закостенял и националист. Освен това крайнодесният политик е създател на голям брой скандални изказвания, вследствие на които критиците го дефинират като мизогинист, хомофоб, расист, а по-радикалните съперници на Болсонаро даже го характеризират като фашист, набожен националист и апологет на диктаторите.
В допълнение към отстояването на обичайните полезности, Болсонаро неведнъж се изказваше против бежанците (но по-късно политикът промени мнението си, казвайки на 1 март 2022 година, че Бразилия е подготвена да одобри бежанци от Украйна), защитаваше режима на военната тирания от 1964 година 1988 година, а също по този начин поддържа изтезанията на пандизчии. Болсонаро е и праволинеен критик на актуалната народна власт и левицата.
През 2018 година политикът издигна кандидатурата си за президентските избори и макар непоследователността си получи необятна поддръжка от електората. Болсонаро организира акция под лозунга „ Бразилия е над всичко, а Господ е над всичко “, отбелязвайки, че „ няма такова нещо като световна страна “.
Заслужава да се означи, че съперничеството с представителя на " Партията на служащите " Лула да Силва стартира още тогава, само че любимецът на народа беше изключен от изборната конкуренция, защото беше наказан на затвор за корупция и пране на пари. Това положение на нещата проправи пътя на Болсонаро към властта - измежду съперниците му нямаше задоволително ярка фигура, подобаваща за ролята на държавен глава.
А тогавашната страна беше потопена в дълбока рецесия, обвързвана с внезапно повишаване на безработицата след построяването на спортни уреди за Световното състезание през 2014 година и Летните олимпийски игри 2016 година, високите равнища на корупция и неналичието на постоянна политическа система.
Основната част от гласоподавателите на Болсонаро бяха, както беше упоменато по-рано, военните, както и младежи под 24 години. Освен това политикът завоюва благосклонностите на предприемачите, като назначи демократичния икономист и банкер Паоло Гуедес за собствен стопански консултант.
Важна роля изигра и фактът, че електоратът се разочарова от някогашния подкупен политически хайлайф и това накара бразилците да стъпят в незнайното, като изберат десен претендент.
По време на предизборната конкуренция Болсонаро даде обещание да се отърве от корупцията и да усъвършенства публичната сигурност. Той също по този начин се застъпваше за положителни връзки със Съединените щати, като беше неприкрит почитател на политическия курс на Доналд Тръмп, за което по-късно получи прякора „ тропически Тръмп “. В последна сметка Болсонаро завоюва президентските избори с 55% от гласовете на втория тур.
Въпреки това с избора на нов президент проблемите в страната не понижиха. Освен това обстановката се утежни: стартира пандемия (която Болсонаро не одобри съществено, а я назова „ химическо оръжие на Китай “, като по този метод охлади връзките с огромната сила) и горски пожари в Амазонка, до момента в който икономическата и обществена рецесия единствено се ускори.
Бразилският водач загуби и най-близкия си съдружник в Доналд Тръмп, който загуби президентските избори през 2020 година Освен това Болсонаро отчужди европейски сили като Франция и Германия със своята разрушителна екологична политика в горите на Амазонка. Междувременно вълна от " леви " изборни победи в Латинска Америка докара до различия с множеството съседи.
Всички тези фактори се отразиха отрицателно на предизборната акция на Болсонаро, чиято известност понижа доста през последните четири години. Бразилският водач трябваше по някакъв метод да усъвършенства обстановката.
Например, на 16 февруари 2022 година той посети Русия, с цел да се срещне с Владимир Путин, като по този метод провокира администрацията на Байдън и критиците в Бразилия, които настойчиво намекнаха на Болсонаро, че това посещаване е нежелателно по отношение на допустимо съветско „ настъпление “ в Украйна.
Много специалисти се съгласиха, че това пътешестване е направено, с цел да усъвършенства имиджа на политика преди идните избори - допуска се, че фотография с огромен международен водач ще играе в ръцете на Болсонаро в предизборната акция, като се има поради, че връзките със Съединени американски щати, Европейски Съюз, Китай и прилежащите страни в последно време се утежниха.
Друг образец за предизборната ловкост на Болсонаро е срещата с американския предприемач Илон Мъск на 20 май, където страните разискаха процеса на потребление на технологиите Starlink, както и плановете на бразилското държавно управление за даване на интернет на районните учебни заведения и запазване на екваториалните гори на Амазонка.
Болсонаро назова желанието на Мъск да купи Twitter " фар на вяра ", тъй като съгласно бразилския президент ще бъде допустимо да се постави завършек на " лъжата " за обезлесяването на Амазонка. Вероятно Болсонаро е употребявал тази среща, с цел да показа Мъск като собствен съдружник, което сподели политика в удобна светлина за него в предизборната конкуренция.
Така президентът, който гласоподавателите в действителност избраха от обезсърчение, не оправда всички упования на бразилците. Той обаче към момента има огромен брой последователи - съгласно анкети, извършени през май, 32% от гласоподавателите са подготвени да дадат своя глас за Болсонаро. Това е доста солидна цифра даже спрямо любимеца на предизборната конкуренция Лула да Силва, който означи 44%.
Затова през октомври се чака в действителност яростна битка, чийто излаз към момента е мъчно да се планува. Има опасения, че в случай че загуби, Болсонаро ще последва образеца на Тръмп и ще реши да оспори резултатите от изборите.
Но тук има забележителна разлика сред Съединени американски щати и Бразилия: бразилските политически институции са доста по-лесни за подкопаване от американските, тъй че този резултат заплашва бъдещата непоклатимост в Бразилия.
Предизборни обещания
Разбира се, Жаир Болсонаро и Луис Инасио Лула да Силва не са единствените претенденти за президент на Бразилия. Освен това през октомври в страната ще се проведат не просто президентски избори, а общи избори, на които с изключение на президент ще бъдат определени и вицепрезидент, Националният конгрес на Бразилия, губернатори, вицегубернатори и законодателни органи на щатите. Въпреки това бъдещата политика на страната зависи точно от президентските избори, по отношение на което те съставляват максимален интерес.
Повече от 10 политици към този момент са издигнали своите кандидатури за поста държавен глава. Сред тях, с изключение на представителите на " Либералната партия " и " Работническата партия " Болсонаро и Лула да Силва, някогашният министър на правораздаването и публичната сигурност Серджо Моро, някогашният министър на финансите Чиро Гомес, както и някои държавни сенатори, федерални депутати и лица, които преди този момент не са заемали държавни длъжности.
Реалните кандидати за победа обаче са единствено двама, а предизборните им обещания значително се разграничават едно от друго. Какво оферират главните претенденти на бразилския народ?
Както споменахме по-рано, Лула да Силва натъртва на икономическото развиване. Той предлага нова трудова промяна, повишение на минималната работна заплата, смяна на политиката за систематизиране на приходите за младежи, дами и чернокожи, превръщане на повече внимание на развиването на дребния бизнес, възобновяване на индустриалния капацитет на страната и понижаване на зависимостта на страната от международния петрол и газ цени.
Освен това той разкритикува настоящата ценова политика на Petrobras, която би трябвало да бъде " в услуга на бразилския народ, а не на задграничните вложители ", обещавайки да " бразилизира " цените.
Важна част от програмата му, която е самобитен лост против Болсонаро, е екологията. Така Лула даде обещание да анулира „ ограниченията на държавното управление на Болсонаро за заличаване на околната среда “, да спре противозаконната сеч в Амазонка и да усъвършенства работата на органите за битка с екологичните закононарушения.
Струва си да се означи, че Лула обръща малко внимание на външната политика. Той дава обещание да възобнови другарските връзки с всички страни, като в същото време предизвиква световната интеграция и дава приоритет на връзките с африканския континент, да предизвиква разрешаването на спорове, заобикаляйки обстановки като в Украйна, а също по този начин отбелязва смисъла на запазването на пацифистката позиция на Бразилия и предотвратяването на навлизането й в организации като НАТО.
Освен това политикът показа оферти за възстановяване на ограниченията за сигурност в страната, поощряване на расовото тъждество и битка с расизма и „ предразсъдъците против ЛГБТК+ “, както и разширение на достъпа до висше обучение.
Що се отнася до Болсонаро, той към момента не е показал публично предложенията си в региона на стопанската система, само че съгласно министъра на стопанската система на страната Паоло Гуедес данъчната промяна ще бъде приоритет за възможен втори мандат.
Болсонаро също по този начин поддържа приватизацията на държавни компании, в това число Petrobras, и сходно на съперника си подлага на критика ценовата политика на компанията.
По отношение на околната среда Болсонаро предлага да се понижат въглеродните излъчвания в Бразилия с 43%, да се спре противозаконната сеч до 2030 година и да се реализира климатична индиферентност до 2050 година Но поради несполучливата му политика в тази област сходни обещания звучат прекомерно амбициозно и утопично.
Предложенията за външната политика към момента не са публично оповестени на Болсонаро, само че той неведнъж е отбелязвал, че страните би трябвало да почитат суверенитета на Бразилия и нейната политика по отношение на Амазонка. Освен това актуалният президент е за присъединението на Бразилия към Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Болсонаро отделя особено внимание и на бранша за сигурност, като се застъпва за по-строги санкции за закононарушения, осъществени против служители на реда.
Що се отнася до други области, програмата на Болсонаро, за разлика от неговия противник, явно не се чака да включва аспекти, свързани с правата на дамите, чернокожите, ЛГБТК+ и така нататък
Така изборите през октомври дават обещание да бъдат „ горещи “: битката сред двете най-силни претендентите ще бъдат яростни, поради острата им борба в предизборната конкуренция.
Важно е да се означи, че бразилските избори са единствено дребна част от по-големите процеси, протичащи в района. Много по този начин наречени „ леви завои “ към този момент са се случили в Латинска Америка – и това, което виждаме, в това число в Бразилия, е повече от просто идеологическа смяна в мозъците на хората: това е израз на национално неодобрение от настоящето държавни управления.
От 2019 година 12 от 13 президентски избори в района са извоювани от антиправителствени претенденти. Единственото изключение беше Никарагуа. В това отношение изборната победа на Лула наподобява доста правдоподобна и евентуална, като се вземе поради недоволството на бразилците от четирите години на президентството на Болсонаро.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Трети мандат?
Луис Инасио Лула да Силва, който е избиран два пъти за държавен глава през 2002 и 2006 година, сега е любимецът на бразилците в предизборната конкуренция. Нито пандизът, нито възрастта (кандидатът е на 76 години) не понижиха пристрастеността му към политиката. Кой е главният претендент за президент на Бразилия?
Лула да Силва се трансформира от елементарен служащ до един от най-влиятелните политици в Бразилия. Той е роден в селско семейство и получава несистемно обучение. Момчето се научава да чете едвам на 10 години, а след четвърти клас напуща учебно заведение, с цел да работи и оказва помощ на родителите си.
По-късно младежът приключва курсовете за стругар-механик и стартира да се интересува от действия в Съюза на служащите, заемайки няколко значими поста в него едновременно. Там се образуват възгледите на бъдещия президент на Бразилия: подчинението на синдикатите на диктатурата реалокира възгледите на Лула вляво.
Лула да Силва става прочут по време на работническите стачки през 1978 година, изискващи по-високи заплати. След това е определен за ръководител на съюза, а през 1979 година е задържан и лежи в пандиза за 31 дни по Закона за националната сигурност.
По-късно, през 1980 година, е учредена Партията на трудещите се и Лула е определен за водач на партията. През 1986 година той е определен за народен представител и политикът взе участие в Националното учредително заседание, което създава плана на Федерална конституция от 1988 година
Последваха постоянни опити да стане президент на страната - Лула да Силва взе участие в изборите през 1989, 1994 и 1998 година, само че шансът се усмихва на политика едвам на четвъртите му избори - през 2002 година
Вътрешната му политика бе ориентирана най-вече към възстановяване на стопанската система: той обърна особено внимание на предприемачите и даде обещание да работи с Международния валутен фонд за реализиране на финансови цели.
Бразилският водач в действителност съумя да усъвършенства стопанската система - след първия мандат стопанската система на страната набъбна, а равнището на беднотия понижа доста. Бразилците обаче бяха недоволни, че Лула не направи задоволително, с цел да усъвършенства качеството на безплатното обучение и да понижи престъпността. Освен това членовете на неговата партия бяха упрекнати в подкупи, което също се отрази отрицателно на имиджа на президента.
По време на втория си мандат като президент известността на Лула продължи да пораства. Освен това откриването през 2000 година на петролния и газов басейн Сантос в Бразилия стартира да дава плодове: откритите залежи на „ черно злато “ обещаваха вяра за ярко бъдеще на Бразилия.
Освен това, когато световната икономическа рецесия удари през 2008 година, страната на практика не беше наранена - Брутният вътрешен продукт спадна единствено с 0,2%, последван от стопански напредък още веднъж.
Двата президентски мандата на Лула бяха увенчани с огромен триумф, а самият водач беше известен както в Бразилия, по този начин и в чужбина. Според Бразилския институт по география и статистика (IBGE) равнището на безработица през декември 2010 година е 5,3%, до момента в който минималната работна заплата се е нараснала с 53,6%. През 2010 година бразилският експорт надвиши 200 милиарда $, което е връх за времето.
И в този момент, 12 години по-късно, Лула да Силва още веднъж се бори за поста на държавен глава, само че през това време репутацията му е ненапълно разтърсена. Особено имиджът на политика беше засенчен от корупционен скандал, обвързван с най-голямата бразилска петролна и газова компания Petrobras. И по този начин, на 12 юли 2017 година Лула беше наказан на девет години и половина затвор по дело за корупция и пране на пари.
И макар че през март 2021 година Федералният висш съд на Бразилия анулира всички обвинявания против Лула да Силва, репутацията на „ апаш “ остана с него до края на живота му, тъй че бразилският електорат съвсем не има вяра в предизборните обещания на Лула по отношение на „ борбата против корупцията”.
Основното заричане на Лула да Силва преди идните избори е да повтори достиженията от годините на " взрива ", когато стопанската система на Бразилия беше в своя пик. Според Лула залогът е оцеляването на бразилската народна власт, която е застрашена в Бразилия, в случай че Болсонаро бъде избран отново.
„ През октомври бразилците ще би трябвало да избират сред Бразилия на демокрацията и страната на авторитаризма, Бразилия на истината и страната на лъжата, страната на толерантността и страната на нетолерантността. Изборът в никакъв случай не е бил толкоз лесен”, сподели Лула да Силва в речта си в предизборната си акция.
Въпреки че политикът към този момент няколко месеца води във всички анкети и даже съумя да попадне на корицата на Time, всичко може да се промени всеки миг. Например, последните му думи за интереса на украинския президент Владимир Зеленски към основаването на военна обстановка в страната му раздразниха част от електората.
„ Той искаше война. Ако не искаше война, щеше да прекара малко повече време в договаряния “, сподели Лула пред Time.
Осъзнавайки, че няма да е допустимо да завоюва изборите единствено с гласовете на левицата, Лула избра собствен сътрудник в лицето на някогашния губернатор на Сао Пауло Джералдо Алкмина. Той стана претендент като закостенял и практикуващ католик. Факт е, че Алкмин има добра известност, което може да притегли повече гласоподаватели, в това число центристи.
Тропическият Доналд Тръмп
Жаир Болсонаро е роден в семейство на италиански имигранти, които идват в Бразилия след Втората международна война. Бразилският водач прекарва младостта си на военна работа и даже се издига до чин капитан.
Бъдещият президент става необятно прочут през 1986 година, когато като офицер написва публикация, в която се оплаква от ниските заплати и изяснява уволнението на десетки кадети от службата с орязване на бюджети, а не с неприятно държание на бойците, както твърдят в армията.
За тази публикацията Болсонаро е осъден с 15 дни затвор, само че обявата му оказва помощ да получи самопризнание от военните. Още тогава Болсонаро печели доверието на част от електората.
Болсонаро стартира политическата си кариера през 1988 година, откакто е определен в градския съвет на Рио де Жанейро. След това става народен представител седем пъти в националния парламент, като непрестанно сменя политическите партии.
В политиката Болсонаро си сътвори известност на закостенял и националист. Освен това крайнодесният политик е създател на голям брой скандални изказвания, вследствие на които критиците го дефинират като мизогинист, хомофоб, расист, а по-радикалните съперници на Болсонаро даже го характеризират като фашист, набожен националист и апологет на диктаторите.
В допълнение към отстояването на обичайните полезности, Болсонаро неведнъж се изказваше против бежанците (но по-късно политикът промени мнението си, казвайки на 1 март 2022 година, че Бразилия е подготвена да одобри бежанци от Украйна), защитаваше режима на военната тирания от 1964 година 1988 година, а също по този начин поддържа изтезанията на пандизчии. Болсонаро е и праволинеен критик на актуалната народна власт и левицата.
През 2018 година политикът издигна кандидатурата си за президентските избори и макар непоследователността си получи необятна поддръжка от електората. Болсонаро организира акция под лозунга „ Бразилия е над всичко, а Господ е над всичко “, отбелязвайки, че „ няма такова нещо като световна страна “.
Заслужава да се означи, че съперничеството с представителя на " Партията на служащите " Лула да Силва стартира още тогава, само че любимецът на народа беше изключен от изборната конкуренция, защото беше наказан на затвор за корупция и пране на пари. Това положение на нещата проправи пътя на Болсонаро към властта - измежду съперниците му нямаше задоволително ярка фигура, подобаваща за ролята на държавен глава.
А тогавашната страна беше потопена в дълбока рецесия, обвързвана с внезапно повишаване на безработицата след построяването на спортни уреди за Световното състезание през 2014 година и Летните олимпийски игри 2016 година, високите равнища на корупция и неналичието на постоянна политическа система.
Основната част от гласоподавателите на Болсонаро бяха, както беше упоменато по-рано, военните, както и младежи под 24 години. Освен това политикът завоюва благосклонностите на предприемачите, като назначи демократичния икономист и банкер Паоло Гуедес за собствен стопански консултант.
Важна роля изигра и фактът, че електоратът се разочарова от някогашния подкупен политически хайлайф и това накара бразилците да стъпят в незнайното, като изберат десен претендент.
По време на предизборната конкуренция Болсонаро даде обещание да се отърве от корупцията и да усъвършенства публичната сигурност. Той също по този начин се застъпваше за положителни връзки със Съединените щати, като беше неприкрит почитател на политическия курс на Доналд Тръмп, за което по-късно получи прякора „ тропически Тръмп “. В последна сметка Болсонаро завоюва президентските избори с 55% от гласовете на втория тур.
Въпреки това с избора на нов президент проблемите в страната не понижиха. Освен това обстановката се утежни: стартира пандемия (която Болсонаро не одобри съществено, а я назова „ химическо оръжие на Китай “, като по този метод охлади връзките с огромната сила) и горски пожари в Амазонка, до момента в който икономическата и обществена рецесия единствено се ускори.
Бразилският водач загуби и най-близкия си съдружник в Доналд Тръмп, който загуби президентските избори през 2020 година Освен това Болсонаро отчужди европейски сили като Франция и Германия със своята разрушителна екологична политика в горите на Амазонка. Междувременно вълна от " леви " изборни победи в Латинска Америка докара до различия с множеството съседи.
Всички тези фактори се отразиха отрицателно на предизборната акция на Болсонаро, чиято известност понижа доста през последните четири години. Бразилският водач трябваше по някакъв метод да усъвършенства обстановката.
Например, на 16 февруари 2022 година той посети Русия, с цел да се срещне с Владимир Путин, като по този метод провокира администрацията на Байдън и критиците в Бразилия, които настойчиво намекнаха на Болсонаро, че това посещаване е нежелателно по отношение на допустимо съветско „ настъпление “ в Украйна.
Много специалисти се съгласиха, че това пътешестване е направено, с цел да усъвършенства имиджа на политика преди идните избори - допуска се, че фотография с огромен международен водач ще играе в ръцете на Болсонаро в предизборната акция, като се има поради, че връзките със Съединени американски щати, Европейски Съюз, Китай и прилежащите страни в последно време се утежниха.
Друг образец за предизборната ловкост на Болсонаро е срещата с американския предприемач Илон Мъск на 20 май, където страните разискаха процеса на потребление на технологиите Starlink, както и плановете на бразилското държавно управление за даване на интернет на районните учебни заведения и запазване на екваториалните гори на Амазонка.
Болсонаро назова желанието на Мъск да купи Twitter " фар на вяра ", тъй като съгласно бразилския президент ще бъде допустимо да се постави завършек на " лъжата " за обезлесяването на Амазонка. Вероятно Болсонаро е употребявал тази среща, с цел да показа Мъск като собствен съдружник, което сподели политика в удобна светлина за него в предизборната конкуренция.
Така президентът, който гласоподавателите в действителност избраха от обезсърчение, не оправда всички упования на бразилците. Той обаче към момента има огромен брой последователи - съгласно анкети, извършени през май, 32% от гласоподавателите са подготвени да дадат своя глас за Болсонаро. Това е доста солидна цифра даже спрямо любимеца на предизборната конкуренция Лула да Силва, който означи 44%.
Затова през октомври се чака в действителност яростна битка, чийто излаз към момента е мъчно да се планува. Има опасения, че в случай че загуби, Болсонаро ще последва образеца на Тръмп и ще реши да оспори резултатите от изборите.
Но тук има забележителна разлика сред Съединени американски щати и Бразилия: бразилските политически институции са доста по-лесни за подкопаване от американските, тъй че този резултат заплашва бъдещата непоклатимост в Бразилия.
Предизборни обещания
Разбира се, Жаир Болсонаро и Луис Инасио Лула да Силва не са единствените претенденти за президент на Бразилия. Освен това през октомври в страната ще се проведат не просто президентски избори, а общи избори, на които с изключение на президент ще бъдат определени и вицепрезидент, Националният конгрес на Бразилия, губернатори, вицегубернатори и законодателни органи на щатите. Въпреки това бъдещата политика на страната зависи точно от президентските избори, по отношение на което те съставляват максимален интерес.
Повече от 10 политици към този момент са издигнали своите кандидатури за поста държавен глава. Сред тях, с изключение на представителите на " Либералната партия " и " Работническата партия " Болсонаро и Лула да Силва, някогашният министър на правораздаването и публичната сигурност Серджо Моро, някогашният министър на финансите Чиро Гомес, както и някои държавни сенатори, федерални депутати и лица, които преди този момент не са заемали държавни длъжности.
Реалните кандидати за победа обаче са единствено двама, а предизборните им обещания значително се разграничават едно от друго. Какво оферират главните претенденти на бразилския народ?
Както споменахме по-рано, Лула да Силва натъртва на икономическото развиване. Той предлага нова трудова промяна, повишение на минималната работна заплата, смяна на политиката за систематизиране на приходите за младежи, дами и чернокожи, превръщане на повече внимание на развиването на дребния бизнес, възобновяване на индустриалния капацитет на страната и понижаване на зависимостта на страната от международния петрол и газ цени.
Освен това той разкритикува настоящата ценова политика на Petrobras, която би трябвало да бъде " в услуга на бразилския народ, а не на задграничните вложители ", обещавайки да " бразилизира " цените.
Важна част от програмата му, която е самобитен лост против Болсонаро, е екологията. Така Лула даде обещание да анулира „ ограниченията на държавното управление на Болсонаро за заличаване на околната среда “, да спре противозаконната сеч в Амазонка и да усъвършенства работата на органите за битка с екологичните закононарушения.
Струва си да се означи, че Лула обръща малко внимание на външната политика. Той дава обещание да възобнови другарските връзки с всички страни, като в същото време предизвиква световната интеграция и дава приоритет на връзките с африканския континент, да предизвиква разрешаването на спорове, заобикаляйки обстановки като в Украйна, а също по този начин отбелязва смисъла на запазването на пацифистката позиция на Бразилия и предотвратяването на навлизането й в организации като НАТО.
Освен това политикът показа оферти за възстановяване на ограниченията за сигурност в страната, поощряване на расовото тъждество и битка с расизма и „ предразсъдъците против ЛГБТК+ “, както и разширение на достъпа до висше обучение.
Що се отнася до Болсонаро, той към момента не е показал публично предложенията си в региона на стопанската система, само че съгласно министъра на стопанската система на страната Паоло Гуедес данъчната промяна ще бъде приоритет за възможен втори мандат.
Болсонаро също по този начин поддържа приватизацията на държавни компании, в това число Petrobras, и сходно на съперника си подлага на критика ценовата политика на компанията.
По отношение на околната среда Болсонаро предлага да се понижат въглеродните излъчвания в Бразилия с 43%, да се спре противозаконната сеч до 2030 година и да се реализира климатична индиферентност до 2050 година Но поради несполучливата му политика в тази област сходни обещания звучат прекомерно амбициозно и утопично.
Предложенията за външната политика към момента не са публично оповестени на Болсонаро, само че той неведнъж е отбелязвал, че страните би трябвало да почитат суверенитета на Бразилия и нейната политика по отношение на Амазонка. Освен това актуалният президент е за присъединението на Бразилия към Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Болсонаро отделя особено внимание и на бранша за сигурност, като се застъпва за по-строги санкции за закононарушения, осъществени против служители на реда.
Що се отнася до други области, програмата на Болсонаро, за разлика от неговия противник, явно не се чака да включва аспекти, свързани с правата на дамите, чернокожите, ЛГБТК+ и така нататък
Така изборите през октомври дават обещание да бъдат „ горещи “: битката сред двете най-силни претендентите ще бъдат яростни, поради острата им борба в предизборната конкуренция.
Важно е да се означи, че бразилските избори са единствено дребна част от по-големите процеси, протичащи в района. Много по този начин наречени „ леви завои “ към този момент са се случили в Латинска Америка – и това, което виждаме, в това число в Бразилия, е повече от просто идеологическа смяна в мозъците на хората: това е израз на национално неодобрение от настоящето държавни управления.
От 2019 година 12 от 13 президентски избори в района са извоювани от антиправителствени претенденти. Единственото изключение беше Никарагуа. В това отношение изборната победа на Лула наподобява доста правдоподобна и евентуална, като се вземе поради недоволството на бразилците от четирите години на президентството на Болсонаро.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ