Честта да съумееш да опазиш от чернилка не една - АННА КРЪСТАНОВА
До преди няколко месеца напълно наивно и по детски имах вяра, че всеки човек крие в себе си, въпреки и доста дълбоко, лъч светлина, искрица добрина и мъничко човещина.
Това мое предчувствие ме водеше напред.
Караше ме да потеглям към всеки с чисти намерения и отворени прегръдки.
Обикновено дейностите на даден човек към различен се дефинират от неговото лично светоусещане.
Наивността също идва от там.
Ако ти си живял съгласно построени правила и полезности, в случай че душата и мислите ти са чисти, в случай че постъпките ти са праведни, по какъв начин би очаквал, че въобще има нещо по-различно от това, с което си привикнал?
А то имало.
Има.
И конфликтът с него е гибелен, разочароващ, носещ белезите на безчет огорчения в другояче светлата ми душа.
ЧЕСТ
Пред клеветата гордо да застанеш
с високо вдигната глава.
Честта да съумееш да опазиш
от чернилка не една.
Когато трупват ти виновността,
върху нежните на тип крила
и се опитат да прекършат,
до бяло чиста твоята душа.
Когато вред са хищници злояди
и в плячка се превърнеш ти,
пробвай се да не забравиш,
че те има. Че си ти!
Че тебе те крепи сърцето,
даващо на всеки и навсякъде.
И в сетния си час, което
положително ще бъде на първо време!
Да избереш да бъдеш добър, значи да постъпваш добре, макар следствията.
Иначе си просто лакомец!
Още от Анна Кръстанова можете да намерите на нейната ФБ страница:
Written by Anna //Анна Кръстанова//
