До много хора можеш да си легнеш, до малко искаш

До доста хора можеш да си легнеш,
до малко искаш заран да се будиш...
„ Приятен ден! " - да кажеш, да протегнеш
ръце с обич, с усмивка, без насила,
и през целия ден да очакваш да ги видиш...
С мнозина можеш просто да живееш -
кафе да пиеш, на море да идеш,
да спориш, да приказваш, да старееш,
и по закон: „ И в наслада, и в несгоди "
да бъдеш с някой... Без да го обичаш...
Как малко са тези, дето молиш
да помечтаят с теб, да им се вричаш,
върху снега да пишеш скъпо име,
и с мисълта за него да заспиваш,
и благополучие в душата ти да има...
Малцина хора могат търпеливо
да те схващат с взор и без думи,
без жалост на тях да посветиш години,
с които всяка болежка посред ви
и любовта са единствено за двама...
Делим се елементарно, без да се напрегнем,
тъй като всеки знае без илюзия:
До доста хора можем да си легнем,
до малко желаеме да се събудим...