До края на 2022 г. се очаква номиналният растеж на

До края на 2022 година се чака номиналният напредък на вноса на артикули да остане по-висок от този на износа, което ще докара до нарастване на комерсиалния недостиг до 4.9% от прогнозния Брутен вътрешен артикул. Високият действителен напредък на вноса ще е в основата на утежняването на комерсиалното салдо, до момента в който изискванията на търговия ще бъдат позитивни.  Това четем в есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите.

Възстановяването на износа на услуги ще продължи и през тази година, като главен позитивен принос ще имат транспортните услуги и пътуванията. Вносът на услуги също ще се усили доста, само че все пак остатъкът по публикацията ще нарасне до 5.9% от Брутният вътрешен продукт.

Дефицитът по настоящата сметка ще доближи 0.7% от прогнозния Брутният вътрешен продукт или с 0.2 процентни пункта повече по отношение на предходната година. Подобряват се упованията за равнището на комерсиалния недостиг по отношение на пролетната прогноза заради покачване на действителния напредък на износа и образуване на позитивни условия на търговия, при предстоящи негативни в пролетната прогноза.

През 2023 година се чака значително закъснение на търговията със артикули, което ще е водено както от по-ниските действителни растежи, по този начин и от спада на цените на някои интернационално търгувани артикули и първични материали. Условията на търговия ще се запазят позитивни, само че към момента мощното вътрешно търсене ще продължи да поддържа действителния напредък на вноса, което ще докара до повишаване на комерсиалния недостиг до 5.6% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.

Растежът на приходите от задгранични туристи ще се резервира релативно висок и ще насърчи нарастването на остатъка при търговията с услуги до 6.1% от Брутният вътрешен продукт. Входящите прехвърляния по линия на Механизма за възобновяване и устойчивост  ще поддържат нарастването на остатъка по второстепенен приход, а общият недостиг на доходните публикации ще се резервира неизменен като отношение по отношение на Брутният вътрешен продукт.

Дефицитът по настоящата сметка ще продължи да нараства до 1.2% от Брутният вътрешен продукт.

Тенденцията е противоположна на предстоящата в пролетната прогноза заради утежняване на упованията за растежа на износа на артикули и, надлежно, на комерсиалния недостиг.

Възстановяването на икономическата интензивност в главните ни търговски сътрудници ще докара до ускоряване на растежа при търговията със артикули през последните две години от прогнозния интервал. Номиналните растежи на износа и вноса ще са съвсем изравнени, което ще задържи комерсиалния недостиг на равнище от 5.8% и 5.7% от Брутният вътрешен продукт, надлежно през 2024 и 2025-а.

Приходите от визити на чужденци ще продължат да нарастват и през 2024 година ще надминат равнищата от предкризисната 2019-а. Излишъкът по публикация услуги ще продължи да се усилва и ще доближи 6.8% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година. 

През 2024 година дефицитът по настоящата сметка ще резервира равнището си в отношение по отношение на Брутният вътрешен продукт, а през идната година леко ще се намали до 1% от Брутният вътрешен продукт.

През прогнозния интервал салдото по финансовата сметка ще бъде над междинното от последните години заради резултата от входящите прехвърляния по Механизма за възобновяване и резистентност.

Балансът на финансовата сметка ще бъде движен от изплащането и рефинансирането на външен държавен дълг и от входящия поток на директните задгранични вложения, който ще се усили от 2.4% от Брутният вътрешен продукт през тази година до 2.6% от Брутният вътрешен продукт през 2025-а.

Общата динамичност на Платежния баланс допуска опазване на устойчива външна позиция и устойчиво равнище на интернационалните запаси.