В Ловеч ще бъдат отбелязани 155 години от рождението на лекаря и общественик проф. д-р Параскев Стоянов
В Ловеч ще бъдат маркирани 155 години от рождението на проф. доктор Параскев Стоянов, оповестяват от общинската администрация.
На 30 януари в Младежкия дом ще бъде показана презентация за лекаря, академик, държавник и откривател, чийто живот и дело остават трайно свързани както с развиването на българската медицина, по този начин и с духовната и историческа памет на град Ловеч. За професора ще приказва и Ивелин Иванов, създател на книгата „ Животът и делото на професор Параскев Стоянов “.
Параскев Стоянов е роден на 30 януари 1871 година в град Гюргево, Румъния. Той е наследник на родолюбивия българин Иванчо Стоянов – индивидът, който купува билетите и револверите на Ботевите четници за кораба „ Радецки “. От 1878 до 1889 година учи в букурещкия колеж „ Св. Сава “. През 1890 година специализира медицина в Париж, а в интервала 1891–1894 година следва в Букурещкия медицински факултет, където се оформя ползата му към хирургията. Завършва медицина във Вюрцбург, Германия, през юли 1895 година Владее 11 езика, описа за Българска телеграфна агенция Светлана Петрова, завеждащ отдел " Краезнание " в Регионална библиотека " Проф. Беню Цонев " - Ловеч.
По думите й Параскев Стоянов е първият българин, покорил четирихилядник – връх Гран Комбен в Швейцария. За това свое достижение е поздравен от Алеко Константинов и остава в историята като пионер на българския алпинизъм. През 1929 година издава първото „ Практическо управление по туризъм “.
Професионалният му път стартира в Ловеч. През 1895 година той постъпва като ординатор в Ловешката държавна първостепенна болница. Именно тук основава семейство – дами се за Нина Лейн, а двете му деца, Аркадий (1896) и Лидия (1901), са родени в Ловеч. Още през първото си престояване в града, в интервала 1895–1897 година, доктор Стоянов написа първите си научни изявления и интензивно се включва в публичния живот.
Той членува и работи в съвсем всички сдружения и организации в Ловеч. Като ръководител на Македонското сдружение застава изрично против опитите за посягане над българщината в Македония. Активно взе участие и в читалищната активност – през 1901 година, дружно с Иван Димитров и Иларион Драсов, е определен в комитета по споразумяване на музея към читалището. През 1902 година е определен за ръководител на читалище „ Наука “.
По негова самодейност през 1902 година унгарският етнограф и странник Феликс Каниц, направил първите археологически разкопки на средновековната ловешка цитадела, е провъзгласен за почетен член на читалището, а музеят към него - Ловчански национален музей „ Феликс Каниц “.
Още при първото си идване в Ловеч доктор Параскев Стоянов става основател за основаването на комитет за въздигане монумент на ловчанци – участници в битките за националноосвободителното придвижване. След повторното му назначение за старши доктор през 1900 година, възобновява участието си в комитета и е определен за негов ръководител. От този интервал датира и задълбоченият му интерес към историческото минало на Ловеч.
През 1901 година доктор Стоянов организира анкета и записва спомените на съвременници и сподвижници на Васил Левски, както и на директни участници в националноосвободителното придвижване в града. Това се случва във време, когато доста от дейците на предосвобожденската ера последователно остават в забвение, а дружно с тях изчезват скъпи свидетелства за Възраждането, сподели още Петрова.
Истинската му мощ като откривател и краевед личи в разбора на събраните материали, известни като „ Материали за историята на град Ловеч “. Тези мемоари са скъп израз на културата, народопсихологията и националния темперамент на българина. Значителна част от спомените са свързани с интервала 1867–1877 година – времето на революционната активност на Васил Левски, Тодор Кирков и героите на Априлското въстание.
На основата на тези материали доктор Параскев Стоянов написва книгата „ Градът Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор Кирков “. В предговора си той декларира устрема да очертае „ най-блестящата част “ от историята на града – златната ера на забравения Алтън Ловеч. Изследването наблюдава хронологично основаването на локалния революционен комитет, издигането на Ловеч като център на вътрешната революционна организация, активността и измяната на Левски и освобождението на града от съветските войски.
През 1902 година доктор Параскев Стоянов написва пиеса за Тодор Кирков. Същата година разгласява биографичен етюд за него в илюстрованото списание „ Българка “ и превежда от немски онази част от книгата на Феликс Каниц „ Дунавска България и Балканът “, отнасяща се за Ловеч и Ловчанско. Автор е и на „ Санитарна история на град Ловеч “.
Междувременно професионалният му път продължава отвън града. През 1902 година е назначен за старши доктор в хирургическото поделение на Плевенската болница, а в интервала 1905–1910 година е старши доктор и шеф на Мариинската болница във Варна, която модернизира и преустройва. Там прави първите рентгенови фотоси и основава първия морски санаториум. Въвежда морелечението, слънцелечението и калолечението и слага началото на научното калолечение в България. С негово присъединяване е основан и санаториумът за лекуване на костно-ставна туберкулоза със средства на кралица Елеонора.
По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912–1913) завежда Първа полуподвижна болница при IV армейска дивизия, а през Първата международна война (1915–1918) е шеф на етапна болница при Трета войска. През 1916 година в Текир Гьол, Северна Добруджа, основава първия войнишки морски санаториум.
На 10 април 1918 година е открит Медицинският факултет в София, където проф. доктор Параскев Стоянов е измежду първите двама преподаватели. Назначен е за професор по хирургическа пропедевтика с оперативна медицина. На 19 октомври 1920 година изнася встъпителната си лекция „ Принос към историята на българската хирургия “. През 1922 година издава учебника „ Обща хирургия “. Заедно с проф. доктор Александър Станишев е учредител на Българското хирургическо сдружение и негов ръководител в интервала 1934–1936 година
Проф. доктор Параскев Стоянов умира на 14 ноември 1940 година в София. Негово име носят Медицинският университет – Варна, Многопрофилната болница за интензивно лекуване – Ловеч.
През 2014 година е почетен посмъртно със званието Почетен жител на Ловеч. Паметна плоча на името на проф. доктор Параскев Стоянов (1871 година -1940 г.) бе открита на 29 май 2021 година в Ловеч. Върху плочата са изписани неговите думи: „ …след гибелта ми върху една брошура с туш в сърцето да се напише името „ Ловеч “, тъй като това име е записано в сърцето ми… “, описа Светлана Петрова.
На 30 януари в Младежкия дом ще бъде показана презентация за лекаря, академик, държавник и откривател, чийто живот и дело остават трайно свързани както с развиването на българската медицина, по този начин и с духовната и историческа памет на град Ловеч. За професора ще приказва и Ивелин Иванов, създател на книгата „ Животът и делото на професор Параскев Стоянов “.
Параскев Стоянов е роден на 30 януари 1871 година в град Гюргево, Румъния. Той е наследник на родолюбивия българин Иванчо Стоянов – индивидът, който купува билетите и револверите на Ботевите четници за кораба „ Радецки “. От 1878 до 1889 година учи в букурещкия колеж „ Св. Сава “. През 1890 година специализира медицина в Париж, а в интервала 1891–1894 година следва в Букурещкия медицински факултет, където се оформя ползата му към хирургията. Завършва медицина във Вюрцбург, Германия, през юли 1895 година Владее 11 езика, описа за Българска телеграфна агенция Светлана Петрова, завеждащ отдел " Краезнание " в Регионална библиотека " Проф. Беню Цонев " - Ловеч.
По думите й Параскев Стоянов е първият българин, покорил четирихилядник – връх Гран Комбен в Швейцария. За това свое достижение е поздравен от Алеко Константинов и остава в историята като пионер на българския алпинизъм. През 1929 година издава първото „ Практическо управление по туризъм “.
Професионалният му път стартира в Ловеч. През 1895 година той постъпва като ординатор в Ловешката държавна първостепенна болница. Именно тук основава семейство – дами се за Нина Лейн, а двете му деца, Аркадий (1896) и Лидия (1901), са родени в Ловеч. Още през първото си престояване в града, в интервала 1895–1897 година, доктор Стоянов написа първите си научни изявления и интензивно се включва в публичния живот.
Той членува и работи в съвсем всички сдружения и организации в Ловеч. Като ръководител на Македонското сдружение застава изрично против опитите за посягане над българщината в Македония. Активно взе участие и в читалищната активност – през 1901 година, дружно с Иван Димитров и Иларион Драсов, е определен в комитета по споразумяване на музея към читалището. През 1902 година е определен за ръководител на читалище „ Наука “.
По негова самодейност през 1902 година унгарският етнограф и странник Феликс Каниц, направил първите археологически разкопки на средновековната ловешка цитадела, е провъзгласен за почетен член на читалището, а музеят към него - Ловчански национален музей „ Феликс Каниц “.
Още при първото си идване в Ловеч доктор Параскев Стоянов става основател за основаването на комитет за въздигане монумент на ловчанци – участници в битките за националноосвободителното придвижване. След повторното му назначение за старши доктор през 1900 година, възобновява участието си в комитета и е определен за негов ръководител. От този интервал датира и задълбоченият му интерес към историческото минало на Ловеч.
През 1901 година доктор Стоянов организира анкета и записва спомените на съвременници и сподвижници на Васил Левски, както и на директни участници в националноосвободителното придвижване в града. Това се случва във време, когато доста от дейците на предосвобожденската ера последователно остават в забвение, а дружно с тях изчезват скъпи свидетелства за Възраждането, сподели още Петрова.
Истинската му мощ като откривател и краевед личи в разбора на събраните материали, известни като „ Материали за историята на град Ловеч “. Тези мемоари са скъп израз на културата, народопсихологията и националния темперамент на българина. Значителна част от спомените са свързани с интервала 1867–1877 година – времето на революционната активност на Васил Левски, Тодор Кирков и героите на Априлското въстание.
На основата на тези материали доктор Параскев Стоянов написва книгата „ Градът Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор Кирков “. В предговора си той декларира устрема да очертае „ най-блестящата част “ от историята на града – златната ера на забравения Алтън Ловеч. Изследването наблюдава хронологично основаването на локалния революционен комитет, издигането на Ловеч като център на вътрешната революционна организация, активността и измяната на Левски и освобождението на града от съветските войски.
През 1902 година доктор Параскев Стоянов написва пиеса за Тодор Кирков. Същата година разгласява биографичен етюд за него в илюстрованото списание „ Българка “ и превежда от немски онази част от книгата на Феликс Каниц „ Дунавска България и Балканът “, отнасяща се за Ловеч и Ловчанско. Автор е и на „ Санитарна история на град Ловеч “.
Междувременно професионалният му път продължава отвън града. През 1902 година е назначен за старши доктор в хирургическото поделение на Плевенската болница, а в интервала 1905–1910 година е старши доктор и шеф на Мариинската болница във Варна, която модернизира и преустройва. Там прави първите рентгенови фотоси и основава първия морски санаториум. Въвежда морелечението, слънцелечението и калолечението и слага началото на научното калолечение в България. С негово присъединяване е основан и санаториумът за лекуване на костно-ставна туберкулоза със средства на кралица Елеонора.
По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912–1913) завежда Първа полуподвижна болница при IV армейска дивизия, а през Първата международна война (1915–1918) е шеф на етапна болница при Трета войска. През 1916 година в Текир Гьол, Северна Добруджа, основава първия войнишки морски санаториум.
На 10 април 1918 година е открит Медицинският факултет в София, където проф. доктор Параскев Стоянов е измежду първите двама преподаватели. Назначен е за професор по хирургическа пропедевтика с оперативна медицина. На 19 октомври 1920 година изнася встъпителната си лекция „ Принос към историята на българската хирургия “. През 1922 година издава учебника „ Обща хирургия “. Заедно с проф. доктор Александър Станишев е учредител на Българското хирургическо сдружение и негов ръководител в интервала 1934–1936 година
Проф. доктор Параскев Стоянов умира на 14 ноември 1940 година в София. Негово име носят Медицинският университет – Варна, Многопрофилната болница за интензивно лекуване – Ловеч.
През 2014 година е почетен посмъртно със званието Почетен жител на Ловеч. Паметна плоча на името на проф. доктор Параскев Стоянов (1871 година -1940 г.) бе открита на 29 май 2021 година в Ловеч. Върху плочата са изписани неговите думи: „ …след гибелта ми върху една брошура с туш в сърцето да се напише името „ Ловеч “, тъй като това име е записано в сърцето ми… “, описа Светлана Петрова.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ