Радев гони кота 100 мандата, един милион още избират партия
До изборите на 19 април остава един месец, само че социолозите към този момент начертаха контурите на предстоящите резултати. Всички изследвания дават безапелационна победа на обединението " Прогресивна България " на Румен Радев, подреждайки след нея ГЕРБ, ПП-ДБ, Движение за права и свободи и " Възраждане ". Голямата въпросителна е дали ще има друга групировка, която ще прескочи 4-процентовата преграда. Най-прясното проучване на " Сова Харис " вкара в идващия парламент и Българска социалистическа партия, регистрира и мощния старт на напълно новото Движение " Сияние ". Според данните в това изследване и благодарение на няколко приложения за изкуствен интелект " Марица " направи прогноза по какъв начин ще се разпределят местата в идващото Народно заседание. Коалицията на Радев при резултат 30,9% би получила 92 мандата, следвана от ГЕРБ-СДС (19,5% и 58 мандата), ПП-ДБ (12,2% и 36 мандата), Движение за права и свободи (7,1% и 21 мандата), " Възраждане " (6,7% и 20 мандата) и Българска социалистическа партия (4,4% и 13 места).
Ако в разбора се вкарат и данните от изследванията на организациите „ Тренд “,„ Галъп Интернешънъл “ и „ Алфа Рисърч “, може да се обобщят няколко трендове. На първо място има съществено преразпределение на гласовете, като " Прогресивна България ", на която другите организации отреждат сред 29,8% и 32,7%, притегля симпатизанти основно от Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, МЕЧ и ПП-ДБ. Втора политическа мощ остава ГЕРБ-СДС (19,3%- 20,4%), запазвайки устойчиво електорално ядро, само че без хоризонт за напредък.
„ Продължаваме промяната - Демократична България “ събира сред 10,9% и 15,3%, като се регистрира лек спад. Движение за права и свободи - Ново начало получава сред 7,1% и 12,9% поддръжка измежду решилите да гласоподават. „ Възраждане “ е петата сигурна партия в идващия парламент с рейтинг в рамките на 5,5-7,8 %.
Някои обединения остават доста покрай прага за влизане в Народното събрание и тяхното наличие ще зависи от финалната готовност и изборната интензивност. Подкрепата за Българска социалистическа партия - Обединена левица варира от 2,9% при „ Галъп “ до 4,4% при „ Сова Харис “.
МЕЧ събира сред 3,1 и 3,9 % поддръжка, като се намира на прага на влизане. Други партии като „ ИТН “, „ Величие “ и „ Алианс за права и свободи “ (АПС) все още остават под бариерата съгласно множеството проучвания, като резултатите им варират надлежно сред 1,2 и 2,8 % за групировката на Слави Трифонов, 1,3 и 3,7 % за „ Величие “ и под 2% за партията на Доган.
Очаква се изборна интензивност от към 3,1 милиона души (близо 51-59 % от имащите право на глас), което е по-високо равнище по отношение на последните вотове. Агенция „ Тренд “ планува най-висока интензивност от 59%, което се равнява на към 3 милиона и 100 хиляди гласоподаватели.
„ Сова Харис “ чака към 55% да отидат до урните, което подхожда на близо 3 милиона жители. „ Галъп Интернешънъл “ регистрира към 51% подготвеност да гласоподават. „ Алфа Рисърч “ регистрира, че към края на февруари към 3 милиона души показват твърдо желание да дадат своя избор на 19 април.
Анализаторите показват, че мотивацията за по-високата интензивност се дължи както на поддръжката за съответни партии, по този начин и на упованията за честността на вота. Около един милион души обаче към момента попадат в категорията на колебаещите се, което може в допълнение да повлияе на крайния резултат. Логично е към този момент да се предположат и вероятни обединения в идващото Народно заседание. Съвместно ръководство на „ Прогресивна България “ и ПП-ДБ се преглежда като евентуално най-стабилният вид за образуване на държавно управление, защото двете обединения дружно биха могли да съберат към 128 мандата. Основните спънки пред този съюз са конкуренцията за водачество сред Румен Радев и водачите на ПП-ДБ, както и забележителните разминавания по външнополитически тематики.
" Прогресивна България “ би могла да потърси съюз с Българска социалистическа партия (прогнозирани 13 мандата) и вероятно по-малки обединения или самостоятелни депутати. Този сюжет обаче евентуално ще бъде непълен за постигане на нужното болшинство, в случай че в Народното събрание не влязат и други дребни сътрудници.
При патова обстановка е вероятен кабинет, единен към съответни национални цели. Този вид се прави оценка като минимум евентуален, поради досегашната остра изразителност сред главните политически играчи. Ако не бъде открита устойчива формула за съдействие, съществува действителен риск от нови парламентарни избори още през есента на 2026 г.
Ако в разбора се вкарат и данните от изследванията на организациите „ Тренд “,„ Галъп Интернешънъл “ и „ Алфа Рисърч “, може да се обобщят няколко трендове. На първо място има съществено преразпределение на гласовете, като " Прогресивна България ", на която другите организации отреждат сред 29,8% и 32,7%, притегля симпатизанти основно от Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, МЕЧ и ПП-ДБ. Втора политическа мощ остава ГЕРБ-СДС (19,3%- 20,4%), запазвайки устойчиво електорално ядро, само че без хоризонт за напредък.
„ Продължаваме промяната - Демократична България “ събира сред 10,9% и 15,3%, като се регистрира лек спад. Движение за права и свободи - Ново начало получава сред 7,1% и 12,9% поддръжка измежду решилите да гласоподават. „ Възраждане “ е петата сигурна партия в идващия парламент с рейтинг в рамките на 5,5-7,8 %.
Някои обединения остават доста покрай прага за влизане в Народното събрание и тяхното наличие ще зависи от финалната готовност и изборната интензивност. Подкрепата за Българска социалистическа партия - Обединена левица варира от 2,9% при „ Галъп “ до 4,4% при „ Сова Харис “.
МЕЧ събира сред 3,1 и 3,9 % поддръжка, като се намира на прага на влизане. Други партии като „ ИТН “, „ Величие “ и „ Алианс за права и свободи “ (АПС) все още остават под бариерата съгласно множеството проучвания, като резултатите им варират надлежно сред 1,2 и 2,8 % за групировката на Слави Трифонов, 1,3 и 3,7 % за „ Величие “ и под 2% за партията на Доган.
Очаква се изборна интензивност от към 3,1 милиона души (близо 51-59 % от имащите право на глас), което е по-високо равнище по отношение на последните вотове. Агенция „ Тренд “ планува най-висока интензивност от 59%, което се равнява на към 3 милиона и 100 хиляди гласоподаватели.
„ Сова Харис “ чака към 55% да отидат до урните, което подхожда на близо 3 милиона жители. „ Галъп Интернешънъл “ регистрира към 51% подготвеност да гласоподават. „ Алфа Рисърч “ регистрира, че към края на февруари към 3 милиона души показват твърдо желание да дадат своя избор на 19 април.
Анализаторите показват, че мотивацията за по-високата интензивност се дължи както на поддръжката за съответни партии, по този начин и на упованията за честността на вота. Около един милион души обаче към момента попадат в категорията на колебаещите се, което може в допълнение да повлияе на крайния резултат. Логично е към този момент да се предположат и вероятни обединения в идващото Народно заседание. Съвместно ръководство на „ Прогресивна България “ и ПП-ДБ се преглежда като евентуално най-стабилният вид за образуване на държавно управление, защото двете обединения дружно биха могли да съберат към 128 мандата. Основните спънки пред този съюз са конкуренцията за водачество сред Румен Радев и водачите на ПП-ДБ, както и забележителните разминавания по външнополитически тематики.
" Прогресивна България “ би могла да потърси съюз с Българска социалистическа партия (прогнозирани 13 мандата) и вероятно по-малки обединения или самостоятелни депутати. Този сюжет обаче евентуално ще бъде непълен за постигане на нужното болшинство, в случай че в Народното събрание не влязат и други дребни сътрудници.
При патова обстановка е вероятен кабинет, единен към съответни национални цели. Този вид се прави оценка като минимум евентуален, поради досегашната остра изразителност сред главните политически играчи. Ако не бъде открита устойчива формула за съдействие, съществува действителен риск от нови парламентарни избори още през есента на 2026 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ