ДО БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК ОСТАВАТ 202 ДНИ! ДА ГО ПОСРЕЩНЕМ

ДО БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК ОСТАВАТ 202 ДНИ! ДА Гражданско отделение ПОСРЕЩНЕМ ДОСТОЙНО! Руската империя е " затвор за народите ". Това написа френският публицист и странник маркиз Астолф дьо Кюстин през далечната 1839 година Точната му мисъл е следната: " Cet empire, tout immense qu`il est, n`est qu`une prison dont l`empereur tient la clef ". ( " Колкото и необятна да е тази империя тя не е нищо друго с изключение на затвор, ключът от който се съхранява от императора.. " ).Вчера, 3 март, слушах леви политици да приказват, че Русия ни е освободила. Недоумявах. Нима единствено на нас, българите, пандизът носи независимост? Нима той не е знак на несвободата? Нима болшевиките, другарите на нашите комунисти, не избиха и прогониха от родината им наследниците на " освободителите "? Или не познаваме историята? Забравили ли сме, че българските комунисти десетилетия честваха като формален празник националния празник на страната, която окупира и унищожи отечеството ни - Съветският съюз. Манифестации и събрания проведоха, песнички съчиняваха. Но пристигна през 2000 година денят, когато комунистическата партия у нас бе оповестена със закон за незаконна организация. И през вчерашния ден наследници на тази незаконна организация ни дават ум за 3 март! Абсурд! То е все едно наследниците на талибаните да ни споделят по какъв начин да живеем в Европа и какво да честваме.От дебатите през вчерашния ден българите най-малко научиха, че " пандизът на народите " е решил през 1878 година да се разшири и с българската територия. Но е имало нашенци, които бързо схващат това и вземат ориста на отечеството си в свои ръце. Правят го първо със Съединението, сетне с победната война против съветската марионетка на Балканите - Сърбия, по-късно с разстрелване на предателите, които се пробват да създадат прелом и да детронират българския княз и мой адаш. Правят го с Балканската война и когато през 1918 година принуждаваме Русия да капитулира пред България. И умишлено избираме за ден на съветската капитулация датата 3 март. За да напомним на самозабравилите се руснаци по какъв начин те са се пробвали да ни излъгват с така наречен Санстефански контракт на 3 март 1878 г.Митът за Русия " освободителката " е мъртъв. Нашият народен празник не може да бъде междунационален. Той би трябвало да е единствено наш, български. На този празник ние би трябвало да благодарим единствено на себе си, на своя народ, на нашите национални герои. В българския народен празник няма място за Русия.Моят народен празник е Денят на независимостта. Защото в деня на така наречен избавление, т.е. на 3 март 1878 година, за отечеството ми няма нито независимост, нито самостоятелност, нито суверенитет. Има единствено един прелиминарен контракт сред две империи и копнеж на едната - Руската, да замести като окупатор другата - Османската. Нищо повече няма в така наречен Санстефански контракт.И в този момент внимание! Всяка империя, която е правила зло против България е загивала. Това е огромният урок на историята. Така поредно умират Византийската, Османската и Руската империи, а след тях и злокобната руска империя, т.е. Съветският съюз. Впрочем този съюз бе антибългарска страна, зложелател на нашето царство господарство. За българите това бе страна подтисник и фактът, че към момента монументи на нейната окупаторска войска стоят забити в българската земя не приказва за историческа памет, а за незаконна историческа илюзия. Говори за пречупен по време на руското владичество национален гръбнак. Или за национална дивотия. За историческа неистина. Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики бе най-щастливото събитие за човечеството в края на ХХ век.Отвратително бе това, което следих през вчерашния ден пред паметника на връх Шипка. Отново видях да се развява флагът на днешната съветска терористична страна. И не се откри един публицист, който да каже истината, че империите в никакъв случай не освобождават. Те единствено поробват и по тази причина точно са станали империи. В наши дни, пред очите ни, Русия се пробва да пороби украинския народ, намесва се и в българската политика. Няма по какъв начин една страна да стане империя, в случай че е " освободителка ".Затова и през вчерашния ден припомних, че Трети март се е трансформирал в празник на чуждопоклонници, на фили на непозната страна, на българофоби. Но запитвам: по какъв начин никой през вчерашния ден не си зададе въпроса за какво българите от оная далечна ера, т.е. съвременниците на трагичните събития от 1877-1878 година и последвалвите ги, не са оповестили 3 март за народен празник? А не са го сторили, тъй като персонално са изпитали на гърба си цялото зло на съветската имперска политика. И даже националният ни стихотворец Иван Вазов, който в ода възпява опълченците на Шипка, не загатва в нея за " съветски герои ". А в края на живота си се отвращава от съветските агресори и още веднъж със стихотворение им споделя, че те нямат работа в " полята балкански " и за нас те са " немили, неканени посетители ".Истината е, че народите в голямото си болшинство избират за собствен народен празник Денят на независимостта и дребна част от тях- денят на своята национална гражданска война. Денят на нашата национална гражданска война е 20 април 1876 година Днешната Руска федерация също не избра за собствен народен празник деня, когато се е " освободила " от съвсем 250-годишно монголо-татарско робство в края на ХV век. Тя одобри за народен празник един прекомерно непосредствен до съвременността ни ден – 12 юни 1990 година, когато 82 години след българската самостоятелност, бе призната Декларация за суверенитета на Русия. Но в случай че Русия копира Съединени американски щати, избирайки за собствен народен празник Денят на независимостта (суверенитета), за какво тогава тя и нейните " фили " у нас, упорстват наш български народен празник да бъде " Денят на освобождението ", макар ясните исторически доказателства, че на този ден - 3 март 1878 година не се случва нито избавление, нито самостоятелност, нито суверенитет. И въобще: за какво позволяваме непозната страна да упорства наш народен празник да бъде събитие обвързвано с нейната история, с неин военно-политически триумф? Защо никоя друга страна не прави това?България има своя Ден на независимостта – 22 септември 1908 година. Имаме и своя Ден на Съединението - 6 септември 1885 година Имаме и своето Априлско въстание от 1876 година Един от тези дни би трябвало да бъде наш народен празник. Но преди да създадем правилен избор е редно да се запитаме: за какво сме избрали за наш народен празник подписването на един необвързващ с нищо прелиминарен контракт сред две империи, т.е. избрали сме събитие, което е част от п р о ц е с, а не сме избрали събитие, което започва или увенчава с триумф този развой.Време е и ние, българите, да станем равни с другите европейски нации, за което мечтае още Апостола на свободата Васил Левски. А това значи да имаме същински собствен народен празник, който да бъде вписан в българската Конституция, а не да съществува единствено в Кодекса на труда. Време е за народен празник, който да ни сплотява, а не да ни разделя.Време е за избор. Защото до българския народен празник остават 202 дни. А това е премного време българските политици и основно бъдещите депутати, да свършат най-малко едно народополезно дело. Да утвърдят Денят на Независимостта за народен празник. И да срутят паметниците на окупаторите на Отечеството ни и техните български прислужници от организацията, която е оповестена у нас със закон за незаконна. За да не продължаваме да се излагаме пред другите нации и да си останем българи.