Референдумът на ”Възраждане”: При какви условия ще бъде прието решението
До 7 юли – с толкоз врме по закон разполага Народното събрание, с цел да се произнесе по настояването на " Възраждане " за провежане на референдум, който да отсрочи влизането на България в еврозоната с 20 години. Въпреки изтичащият период и заявените проевропейски позиции, ръководещото болшинство като че ли няма обща тактика по какъв начин да работи. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са на разнообразни позиции, а обсъжданите разновидности включват комплицирани политически и юридически хватки.
" Съгласно закона за директното присъединяване на жителите в държавната управляващи локалното самоуправление, Народното събрание разполага тримесечен период след внасянето на подписката, в който следва да се произнесе с акт. Този период изтича. Дори да се прескочи този период и да не се съблюдава, това няма да повлияе на референдума. Народно събрание може да си разреши и леко да отсрочи ". Това разяснява в предаването " Кой приказва? " по Дарик радиодоц. Орлин Колев, учител по конституционно право
" Възраждане " внесоха повече от нужните минимални подписи по закон, с цел да открият обвързване за НСда се произнесе. Как обаче е въпрос на вътрешна преценка на Народно събрание. Законът споделя, че Народно събрание в този случай следва наложително да вземе решение за осъществяване на народен референдум. Сега Народно събрание ще вземе това решение, в случай че въпросът, подложен на народен референдум, отговаряна условията на закона ", разяснява още той.
Запитан дали въпросът в референдума на " Възраждане " е конституционно позволен, доцент Колев отговори по този начин: " Ведната си част да, в другата - не напълно. Поставяйки по този метод въпроса за приемане или задържане на българския лев до 2043 година и недопукане на еврото, този въпрос самичък по себе си излиза от компетентността на Народно събрание ".
Освен това, съгласно доцент Колев, по този начин подложен въпросът опонира и на приемането ни в Европейския съюз.
Той уточни още, че взетото решение на референдума касае само и единствено съответния парламент, в чиято легислатура се организира референдумът.
" Ако този парламент допусне референдума, той не може да задължи идващите парламенти.Следващият парламент може да не се съобрази с решението на референдума ", уточни доцент ОрлинКолев.
От позиция на правото, с цел да бъде признато решение на народен референдум, следва да бъдат изпълнени две предпоставки, изясни още той.Първата е обвързана с избиратлната интензивност от предходните парламентарни избори - на референдума следва да вземат участие не по-малко от участвалите на последните парламентарни избори. Втората причина е повече от участвалите в референдума да са дали своят вот с " да " - над 50%.
Ако референдумът не е сполучлив, то тогава референдум по същия въпрос може да се организира най-рано след две години.
" Съгласно закона за директното присъединяване на жителите в държавната управляващи локалното самоуправление, Народното събрание разполага тримесечен период след внасянето на подписката, в който следва да се произнесе с акт. Този период изтича. Дори да се прескочи този период и да не се съблюдава, това няма да повлияе на референдума. Народно събрание може да си разреши и леко да отсрочи ". Това разяснява в предаването " Кой приказва? " по Дарик радиодоц. Орлин Колев, учител по конституционно право
" Възраждане " внесоха повече от нужните минимални подписи по закон, с цел да открият обвързване за НСда се произнесе. Как обаче е въпрос на вътрешна преценка на Народно събрание. Законът споделя, че Народно събрание в този случай следва наложително да вземе решение за осъществяване на народен референдум. Сега Народно събрание ще вземе това решение, в случай че въпросът, подложен на народен референдум, отговаряна условията на закона ", разяснява още той.
Запитан дали въпросът в референдума на " Възраждане " е конституционно позволен, доцент Колев отговори по този начин: " Ведната си част да, в другата - не напълно. Поставяйки по този метод въпроса за приемане или задържане на българския лев до 2043 година и недопукане на еврото, този въпрос самичък по себе си излиза от компетентността на Народно събрание ".
Освен това, съгласно доцент Колев, по този начин подложен въпросът опонира и на приемането ни в Европейския съюз.
Той уточни още, че взетото решение на референдума касае само и единствено съответния парламент, в чиято легислатура се организира референдумът.
" Ако този парламент допусне референдума, той не може да задължи идващите парламенти.Следващият парламент може да не се съобрази с решението на референдума ", уточни доцент ОрлинКолев.
От позиция на правото, с цел да бъде признато решение на народен референдум, следва да бъдат изпълнени две предпоставки, изясни още той.Първата е обвързана с избиратлната интензивност от предходните парламентарни избори - на референдума следва да вземат участие не по-малко от участвалите на последните парламентарни избори. Втората причина е повече от участвалите в референдума да са дали своят вот с " да " - над 50%.
Ако референдумът не е сполучлив, то тогава референдум по същия въпрос може да се организира най-рано след две години.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ