До 2027 г. се надявам да осъществим връзката на магистрала

До 2027 година се надявам да изпълним връзката на автомагистрала „ Струма “ с граничния пункт „ Кулата “. До момента са построени 100 км със средства от Европа като вложенията са над 1 милиард лв., само че следва най-голямото предизвикателство, което е прекосяването през Кресненското дефиле. Това изясни министърът на превоза и известията Георги Гвоздейков по време на тазгодишния Софийския стопански конгрес ІV, който се организира преди дни в столицата. По време на интернационалното събитие бе подчертана още веднъж основната значителност на автомагистралата през Кресненското дефиле. Темата бе една от главните по време на панела „ Transforming the region brick by brick: Large infrastructure projects ", поради значимостта на плана в районен аспект – това е главната пътна връзка на Гърция с континентална Европа. Още по тематиката Екология 22 юни 2022 До момента има направен план, а европейското финансиране, което е утвърдено от дълго време, ще бъде изгубено, в случай че не се оползотвори. В реалност, има нужда от интервенция на равнище Брюксел от самия ръководител на Европейска комисия госпожа Урсула фон дер Лайен, изясни по време на събитието и съобщи и Джордж Кремлис, консултант на гръцкия министър-председател по въпросите на енергетиката, околната среда, климата и кръговата стопанска система. „ Вярвам, че новото българско държавно управление има легитимността и на това най-високо равнище, както с президента, по този начин и с комисар по кохезионната политика Елиза Ферейра, с цел да обезпечат нужната поддръжка за завършването на този значим инфраструктурен план, добави Кремлис, който е и почетен шеф на Европейската комисия. Според специалиста гръцките вложители наблюдават с интерес огромните инфраструктурни планове в България, в това число и завършването на Автомагистрала “Струма “. В рамките на форума той попита още веднъж по кое време България ще завърши прехода от няколко километра на автомагистралата през Кресненското дефиле. Завършването на трасето ще разреши пътят от Солун до София да се редуцира до два часа, безапелационен бе Кремлис. Министърът на превоза Гвоздейков акцентира още, че България разчита доста на Гърция за приемането ни в Шенген. „ Един от значимите районни планове е за построяването на инфраструктурата, която свърза Егейско море с Черно море и Дунав “, уточни още Гвоздейков. „ Ще продължим нашата работа по този план, като задачата ни е да използваме финансиране от механизма за обвързвана Европа ”. Сред целите на страната е и построяването на автомагистралата Велико Търново – Русе, както и строителството на тунела под Шипка. „ Преди седмица отворихме плановете за кандидатстване по процедурата за транспортна съгласуваност, които са на стойност близо 3 милиарда лв., които финансират точно тези огромни инфраструктури планове и в случай че те са подготвени, ние ще ги разгледаме неотложно. Призовавам гръцкия бизнес да продължи да взе участие в търговете, които са с бюджетно финансиране и по този начин да се ускори конкуренцията “, заяви още транспортния министър. Нови благоприятни условия за свързване на Автомагистрала „ Струма “ с автомагистрала „ Тракия “ Заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Ивайло Стайков даде спомагателна информация по няколко основни инфраструктурни планове у нас. Основното значение сега пада върху някогашния кулоар 4 прочут като „ Ориент - Източно Средиземноморие “ както и довършването на сектора от Благоевград до Симитли на Автомагистрала „ Струма “. При положително време и прецизна организация строителните действия в този сектор може да приключат до края на годината, безапелационен бе заместник-министъра.,,Важен е въпроса с Кресненското дефиле и екологичната угриженост и предпочитание да стартираме това което към този момент е контрактувано. Ще вземем под внимание всички заинтригувани страни и гледни точки, като моето персонално предпочитание да стартираме същинско осъществяване. Като не мога да поема ангажимент със периодите, в които това ще се случи. Редно е да изчакаме всички процедури, като това ще ни даде добра опция за същинско осъществяване, а не да търсим аргументи, за какво това да не се случи “, изясни по време на форума заместник-министър Стайков. Другият огромен план също е по оста Север – Юг и става дума за трасето на кулоар 4 Видин-Ботевград. Там сме в развой на осъществяване на 85 км от общо 190 км като през тази година планираме позволение на строителство и за други прави, изясни експертът от Министерство на регионалното развитие. Много значим е тунелът под Петрохан, където може да се осъществя автомобилно и железопътно придвижване. Проектът за автомагистрала “Рила ” също може да се осъществя, като ще стартира строителството на сектора Дупница – Гюешево. Магистрала, която преди години персонално съм защитавал като нужда, тъй като е основна. Тя в действителност и част от свързаността с Автомагистрала „ Струма “ с Автомагистрала „ Тракия “ и даже с опцията за съгласуваност с Автомагистрала „ Хемус “, напомни заместник-министърът. По думите му значим план е пътят Русе – Маказа, като към този момент има няколко стартирани процедури. Този план става изключително забавен през лятото, когато доста туристи пътуват до Гърция точно през Източните Родопи. Не единствено автомагистрали, само че и зарядни станции Страната ни би трябвало да стартира да премисля цялата енергийна и транспортна инфраструктура. Става дума за доста бързи промени съобщи и министърът на околната среда и водите Юлиан Попов. Сега непрекъснато се приказва за изкуствен интелект, а към момента няма създадена законова рамка, макар, че той е реалност от към този момент много време. Същото важи и за зелената сила, сподели още министърът. По думите му, когато строим скъпи пътища, те би трябвало да се оборудвани с инфраструктурата на бъдещето, и тук не става въпрос единствено да станции за зареждане. Големите инфраструктурни планове са от основно значение, само че доста постоянно сме в битките на старите си хрумвания, а технологиите се трансформират и ние би трябвало да се съобразяваме с това, сподели още министърът. На Балканите, след доста години, успяхме да се включим в някои хубави планове. Решихме да отворим клон и в България, сподели Йоанис Киркенезис, вицепрезидент на Hill International. „ Вярваме в бъдещето на взаимосвързани Балкани “, добави Киркенезис. По думите му вложителите търсят райони, които могат да подсигуряват непоклатимост. Балканите се пробват да се трансфорат в подобен район и аз съм уверен, че има опция за това, безапелационен бе експертът. Според него е добър разновидността да има обединен орган с компетенции за осъществяване и поощрение на инфраструктурните планове. По хипотеза новите инфраструктурни планове у нас, каквито са магистралните пътища да вземем за пример, наложително би трябвало да имат и оптично трасе, а сходна съгласуваност ще отвори нови благоприятни условия за цифровата стопанска система у нас. Нови благоприятни условия и за Западните Балкани и Черно море Участниците във форума се сплотиха и върху концепцията, че е нужна още по-голяма инфраструктурна съгласуваност освен сред България, Гърция и Румъния. Става дума за разширение на съдействието и опциите и към Западните Балкани.  Това са планове, които ще повлияят позитивно на качеството на живота ни и ще ни свържат с транс-европейските транспортни, енергийни и телекомуникационни автомагистрали, от които нашият район толкоз се нуждае, изясни още икономистът Кремлис. Сериозно внимание беше обърнато на черноморските пристанища от турска, гръцка, българска и румънска страна, като значими коридори през които да се реализират доставките при предстоящото възобновяване на украинската стопанска система и даже за преноса на зърно. Част от полемиката бе и концепцията за възстановяване на пътните връзки по линията Александруполис – Бургас – Варна – Констанца – Одеса.  Това ще бъде съществено предизвикателство, което би трябвало да се посрещне с укрепване на огромните инфраструктурни планове, включително нови пътища и автомагистрали, както и железопътни трасета. Четвъртият Софийски стопански конгрес се организира и под общ знаменател за бъдещото възобновяване на Украйна. Като поддържаме Украйна, ние поддържаме своята независимост, народна власт и достолепие, сподели Соломон Паси, почетен ръководител на Атлантическия клуб в България и някогашен външен министър на страната. Росен Плевнелиев, президент на България сред 2012 и 2017 година, сподели пред участниците във форума, че още от първото си послание като президент е приемал Европейски Съюз и НАТО не като обект на външната ни политика, а като семейство. Каквото и да вършим, значимо е фамилията да стане по-силно, сподели Плевнелиев. България се развива добре след 2017 година, доближихме се до финансовия съюз на Европейски Съюз, разработихме стратегия за съгласуваност и приобщаване на Западните Балкани, Гърция, Румъния и Турция ни станаха огромни търговски сътрудници, сподели Плевнелиев.