Как Кьонигсберг стана Калининград
До 1946 година градът, ситуиран сред Литва, Полша и Балтийско море, прочут като Калининград в днешно време , се назовава Кьонигсберг .
Кьонигсберг е учреден през 1255 година на мястото на античното старопруско населено място Тувангсте от тевтонски рицари по време на Северните кръстоносни походи и е кръстен в чест на крал Отокар II на Бохемия. Градът е бил столица на Държавата на Тевтонския медал, херцогство Прусия и Източна Прусия.
През годините Кьонигсберг се развива като значим интелектуален и културен център , който е бил дом на известни персони като Симон Дах, Имануел Кант, Кете Колвиц, Давид Хилберт, Агнес Мигел и други.
Кьонигсберг е най-големият източен град в Германия до Втората международна война.
След 1945 година обаче градът се трансформира фрапантно. А повода е - бомбардировките на съдружниците през 1944 година и борбата при Кьонигсберг през 1945 година, когато градът е окупиран от Съветския съюз.
БИТКАТА ЗА КЬОНИГСБЕРГ
Битката за Кьонигсберг е измежду последните интервенции на Източния фронт по време на руското нахлуване във Втората международна война . Обсадата на града стартира в края на януари и приключва при започване на април 1945 година Финалната съветска атака стартира на 6 април и приключва на 9 април с успеха на Съюз на съветските социалистически републики.
Офанзивата в Източна Прусия е планувана от Ставката, с цел да бъдат предотвратени флангови офанзиви по пътя за Берлин. За реализирането на това оказват помощ многочислените руски войски в Източна Прусия. При планирането на офанзивата Йосиф Сталин заповядва на Константин Рокосовски да унищожи силите на Вермахта , обкръжени там.
На 13 януари 1945 година съвсем 1,5 млн. бойци, подпомагани от няколко хиляди танка и самолета, навлизат в Източна Прусия, съставляваща голяма мрежа от укрепления, отбранителни линии и минни полета. Отначало офанзивата се оказва неуспех. Войските на Червената войска напредват единствено 1,5 километра през първия ден, през единствено 3 отбранителни реда. За пет дни руските войски напредват с още 20 километра, само че към момента не могат да пробият немските отбранителни линии .
След превъзмогването на началните компликации руското нахлуване стартира бързо да напредва и на 24 януари доближава до Кьонигсбергския залив на Балтийско море , като съумява да прекъсне връзките на немските сили в Източна Прусия с Германия, което принуждава германците да правят отстъпка своята власт по крайбрежията на морето в ръцете на Съветския съюз.
ПЪРВА ОБСАДА НАД КЬОНИГСБЕРГ
Към края на януари 1945 година войските от 3-ти Беларуски фронт обсаждат Кьонигсберг, като хващат в капан 3-та танкова войска и близо 200 000 цивилни в града. Първата евакуация на цивилни бива осъществена на 29 януари 1945 година Този интервал бива наименуван „ Първата блокада на Кьонигсберг “ .
През март Съветското командване взема решение да реализира нахлуване над града, а не продължение на обсадата .
НАПАДЕНИЕТО НАД КЬОНИГСБЕРГ
Нападението над Кьонигсберг не се е очертавало да бъде елементарно за руските войски поради мощната отбрана в него.
Ден първи: 6 април 1945
След четири дневна артилерийска подготовка нападението стартира на 6 април 1945 година
В южната част на фронта офанзивата стартира на зазоряване със мощен артилерийски обстрел, продължаващ три часа. Съветските дивизии елементарно минават първата защитна линия . До пладне руските войски доближават до втората отбранителна линия, само че срещат по-силна опозиция и биват принудени да употребяват запасите си. Три часа по-късно втората защитна линия е преодоляна на няколко места.
Ден втори: 7 април 1945
През нощта немските сили провеждат няколко контраатаки , употребявайки последните си запаси. Въпреки тежките загуби от двете страни офанзивите биват отблъснати . Още дузина такива офанзиви биват проведени от германците в опит да се доближи самландската група.
По-добрите метеорологични условия дават опция на Червената войска да реализира бомбардировките си по-успешно . Няколкостотин руски бомбардировача, поддържани от самолети на Балтийския флот, бомбардират центъра и предмостията на града.
През деня частите на 11-та гвардейска войска се пробват да доближат река Прегел, отстранявайки цялата опозиция на южния бряг. Напредването ѝ е забавено в централната област на града, където всяка постройка би трябвало да бъде разрушена дружно със бранителите си. Особено жестока битка се разиграва в жп гарата, където всеки вагон се трансформира в огнева точка и руските войски би трябвало да употребяват бронирани машини и огнева поддръжка, с цел да имат опция да напреднат с цената на доста жертви. Чак по здрач регионът е изцяло високомерен.
На север пети форт се оказва огромна спънка. Съветските сапьори обаче съумяват да сложат експлозиви в основите на стените и да влязат в укреплението. Отново се стартира яростен непосредствен пердах, който продължава чак до сутринта, когато се предават и последните бранители .
В края на деня, виждайки, че съпротивата е безсмислена, Ото Лаш, главнокомандващ на отбраната, се свързва с Хитлер . Според Лаш ситуацията в града е безнадеждно и би трябвало да се предадат . Хитлер обаче е несъгласен. Бийте се до последния боец, гласи неговият отговор.
Ден трети: 8 април 1945
През нощта 11-а гвардейска войска минава реката и до изгрев е основано предмостие с отсрещния бряг въпрекия вражеския огън. Продължавайки да настъпват в северна посока се свързват със северните войски, изцяло обграждайки и отрязвайки самландската група от града.
Следобед маршал Александър Василевски още веднъж приканва бранителите да се предадат . Германците отхвърлят и провеждат обезверени пробиви на обкръжението, атакувайки от градския център и самландското предмостие. Единият пробив съумява с няколко километра, само че е спрян от руската войска. Липсата на въздушна защита разрешава на руските щурмови бомбардировачи да убият голям брой немски бойци. По време на обсадата руската авиация се оказва доста ефикасна.
След края на деня се схваща, че всевъзможни опити да се пробие обкръжението на самландската група са безсмислени. Победата е невъзможна за германците заради това, че към 40 000 бранители са обсадени в центъра на града, подложени на непрекъснат артилерийски обстрел.
Ден четвърти: 9 април 1945
През последния ден от борбата обсадените немски бранители биват преодолени и отбраната съвсем се е разпаднала . Осъзнавайки, че съпротивата е безсмислена, Ото Лаш, по свое решение, изпраща няколко боеца да договарят изискванията за предаване . Посланиците минават руските линии и след това биват изпратени в бункера на Лаш. Скоро след среднощ предаването е доказано.
Последици
Повече от 80% от града е погубен, а съвсем всички немски поданици на града - близо 200 хиляди от общо 316 хиляди - са изселени от града.
След войната името на града е заменено от Кьонигсберг на Калининград и той е причислен към РСФСР от Съюз на съветските социалистически републики (днешна Русия). Тази територия през днешния ден е позната като Калининградска област.
На Потсдамската конференция (17 юли - 2 август 1945 г.) е решено северната част на немската провинция Източна Прусия с Кьонигсберг да стане част от Съветския съюз. От общо 370 хиляди жители на Райха в града остават единствено 20 хиляди души, като от 1947 до 1949 година всички германци са прогонени от града, а на тяхно място Съюз на съветските социалистически републики заселва руски жители от вътрешността на страната.
Кьонигсберг е учреден през 1255 година на мястото на античното старопруско населено място Тувангсте от тевтонски рицари по време на Северните кръстоносни походи и е кръстен в чест на крал Отокар II на Бохемия. Градът е бил столица на Държавата на Тевтонския медал, херцогство Прусия и Източна Прусия.
През годините Кьонигсберг се развива като значим интелектуален и културен център , който е бил дом на известни персони като Симон Дах, Имануел Кант, Кете Колвиц, Давид Хилберт, Агнес Мигел и други.
Кьонигсберг е най-големият източен град в Германия до Втората международна война.
След 1945 година обаче градът се трансформира фрапантно. А повода е - бомбардировките на съдружниците през 1944 година и борбата при Кьонигсберг през 1945 година, когато градът е окупиран от Съветския съюз.
БИТКАТА ЗА КЬОНИГСБЕРГ
Битката за Кьонигсберг е измежду последните интервенции на Източния фронт по време на руското нахлуване във Втората международна война . Обсадата на града стартира в края на януари и приключва при започване на април 1945 година Финалната съветска атака стартира на 6 април и приключва на 9 април с успеха на Съюз на съветските социалистически републики.
Офанзивата в Източна Прусия е планувана от Ставката, с цел да бъдат предотвратени флангови офанзиви по пътя за Берлин. За реализирането на това оказват помощ многочислените руски войски в Източна Прусия. При планирането на офанзивата Йосиф Сталин заповядва на Константин Рокосовски да унищожи силите на Вермахта , обкръжени там.
На 13 януари 1945 година съвсем 1,5 млн. бойци, подпомагани от няколко хиляди танка и самолета, навлизат в Източна Прусия, съставляваща голяма мрежа от укрепления, отбранителни линии и минни полета. Отначало офанзивата се оказва неуспех. Войските на Червената войска напредват единствено 1,5 километра през първия ден, през единствено 3 отбранителни реда. За пет дни руските войски напредват с още 20 километра, само че към момента не могат да пробият немските отбранителни линии .
След превъзмогването на началните компликации руското нахлуване стартира бързо да напредва и на 24 януари доближава до Кьонигсбергския залив на Балтийско море , като съумява да прекъсне връзките на немските сили в Източна Прусия с Германия, което принуждава германците да правят отстъпка своята власт по крайбрежията на морето в ръцете на Съветския съюз.
ПЪРВА ОБСАДА НАД КЬОНИГСБЕРГ
Към края на януари 1945 година войските от 3-ти Беларуски фронт обсаждат Кьонигсберг, като хващат в капан 3-та танкова войска и близо 200 000 цивилни в града. Първата евакуация на цивилни бива осъществена на 29 януари 1945 година Този интервал бива наименуван „ Първата блокада на Кьонигсберг “ .
През март Съветското командване взема решение да реализира нахлуване над града, а не продължение на обсадата .
НАПАДЕНИЕТО НАД КЬОНИГСБЕРГ
Нападението над Кьонигсберг не се е очертавало да бъде елементарно за руските войски поради мощната отбрана в него.
Ден първи: 6 април 1945
След четири дневна артилерийска подготовка нападението стартира на 6 април 1945 година
В южната част на фронта офанзивата стартира на зазоряване със мощен артилерийски обстрел, продължаващ три часа. Съветските дивизии елементарно минават първата защитна линия . До пладне руските войски доближават до втората отбранителна линия, само че срещат по-силна опозиция и биват принудени да употребяват запасите си. Три часа по-късно втората защитна линия е преодоляна на няколко места.
Ден втори: 7 април 1945
През нощта немските сили провеждат няколко контраатаки , употребявайки последните си запаси. Въпреки тежките загуби от двете страни офанзивите биват отблъснати . Още дузина такива офанзиви биват проведени от германците в опит да се доближи самландската група.
По-добрите метеорологични условия дават опция на Червената войска да реализира бомбардировките си по-успешно . Няколкостотин руски бомбардировача, поддържани от самолети на Балтийския флот, бомбардират центъра и предмостията на града.
През деня частите на 11-та гвардейска войска се пробват да доближат река Прегел, отстранявайки цялата опозиция на южния бряг. Напредването ѝ е забавено в централната област на града, където всяка постройка би трябвало да бъде разрушена дружно със бранителите си. Особено жестока битка се разиграва в жп гарата, където всеки вагон се трансформира в огнева точка и руските войски би трябвало да употребяват бронирани машини и огнева поддръжка, с цел да имат опция да напреднат с цената на доста жертви. Чак по здрач регионът е изцяло високомерен.
На север пети форт се оказва огромна спънка. Съветските сапьори обаче съумяват да сложат експлозиви в основите на стените и да влязат в укреплението. Отново се стартира яростен непосредствен пердах, който продължава чак до сутринта, когато се предават и последните бранители .
В края на деня, виждайки, че съпротивата е безсмислена, Ото Лаш, главнокомандващ на отбраната, се свързва с Хитлер . Според Лаш ситуацията в града е безнадеждно и би трябвало да се предадат . Хитлер обаче е несъгласен. Бийте се до последния боец, гласи неговият отговор.
Ден трети: 8 април 1945
През нощта 11-а гвардейска войска минава реката и до изгрев е основано предмостие с отсрещния бряг въпрекия вражеския огън. Продължавайки да настъпват в северна посока се свързват със северните войски, изцяло обграждайки и отрязвайки самландската група от града.
Следобед маршал Александър Василевски още веднъж приканва бранителите да се предадат . Германците отхвърлят и провеждат обезверени пробиви на обкръжението, атакувайки от градския център и самландското предмостие. Единият пробив съумява с няколко километра, само че е спрян от руската войска. Липсата на въздушна защита разрешава на руските щурмови бомбардировачи да убият голям брой немски бойци. По време на обсадата руската авиация се оказва доста ефикасна.
След края на деня се схваща, че всевъзможни опити да се пробие обкръжението на самландската група са безсмислени. Победата е невъзможна за германците заради това, че към 40 000 бранители са обсадени в центъра на града, подложени на непрекъснат артилерийски обстрел.
Ден четвърти: 9 април 1945
През последния ден от борбата обсадените немски бранители биват преодолени и отбраната съвсем се е разпаднала . Осъзнавайки, че съпротивата е безсмислена, Ото Лаш, по свое решение, изпраща няколко боеца да договарят изискванията за предаване . Посланиците минават руските линии и след това биват изпратени в бункера на Лаш. Скоро след среднощ предаването е доказано.
Последици
Повече от 80% от града е погубен, а съвсем всички немски поданици на града - близо 200 хиляди от общо 316 хиляди - са изселени от града.
След войната името на града е заменено от Кьонигсберг на Калининград и той е причислен към РСФСР от Съюз на съветските социалистически републики (днешна Русия). Тази територия през днешния ден е позната като Калининградска област.
На Потсдамската конференция (17 юли - 2 август 1945 г.) е решено северната част на немската провинция Източна Прусия с Кьонигсберг да стане част от Съветския съюз. От общо 370 хиляди жители на Райха в града остават единствено 20 хиляди души, като от 1947 до 1949 година всички германци са прогонени от града, а на тяхно място Съюз на съветските социалистически републики заселва руски жители от вътрешността на страната.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ