Ще паднат ли цените на храните след новия закон за надценките
До 14 юли фермери, преработватели и търговци могат да дават оферти по плана за нов закон за веригата на доставки на аграрни артикули и храни. Целта на новата регулация е производителите на сурова продукция да получават съответна цена за труда си и да не продават създаденото от тях под себестойността му.
" Последната сламка, за която можем да се хванем и да спасим българското зеленчукопроизводство и оранжерийно произвеждане " – по този начин вижда проектозакона зеленчукопроизводителят Иван Кабуров пред БНР.
Безправието сега ще докара действителните производители до банкрут, изрази опасения той и дефинира ситуацията на производителите като доста мъчно. Няма да бъде базова тази ставка, а кой каквито разноски е направил, посочи той за калкулирането на себестойността на продукцията от страна на производителите.
Време е секторът да бъде осветен и да се вкарат правила. Освен производителите, да бъдат предпазени и крайните консуматори, които получават продукция на доста повишени цени, разяснява Кабуров.
Земеделецът даде образец с създавано от него зеле – в този момент той го продава за 1 лев на комерсиална верига, а там цената е над 2 лв.. Ако законът влезе в действие, първият търговец ще има право да усили цената с най-много 10%, а крайният търговец – до 20%. Така ще се получи последна цена на рафта от 1.30 до 1.40 лева, няма да бъде 2.10-2.20 лева
" Парите няма да останат в кухи компании или в търговци, които печелят спекулативно. ", счита той.
Закон поставя таван на надценките в магазина
Пресечната точка я дават свободният пазар, свободната конкуренция. Едва ли закон може да постави нов ред в тези връзки. При свободен пазар опитите за регулация изкривяват пазара. Това мнение изрече Ивайло Гълъбов, ръководител на УС на Съюза на птицевъдите в България. По думите му, към този момент три кабинета приготвят регулации от сходен темперамент и земеделският министър продължава тази линия на предшествениците му.
Той е песимист, че този нов закон ще реши проблемите, които са трупани дълго време. Ще се намерят малки врати и законът няма да обслужи нито производителите, нито потребителите, счита Гълъбов.
Според него дисциплинираните и правилните, които работят по разпоредбите, ще извършват закона, а тези, които ги заобикалят, ще продължат да го вършат.
istock
За условието най-малко половината от избрана група продукти да са български Ивайло Гълъбов акцентира, че при млечните артикули да вземем за пример изниква въпросът кои ще се считат за български, сходно е ситуацията и при саламите – дали създаденото с българска суровина или от български производител.
В другите браншове е друго. Проблем има при зеленчукопроизводителите и плодовете, където поради сезонността не може да осигурим целогодишно български домати на конкурентна цена. Трябва да се подсигурява, че продукцията на българските производители няма да остане неизкупена. Фокусът на закона следва да се измести, гласи анализът на Гълъбов.
Търговските вериги разпространяват лични търговски марки, което е в ущърб на по-малките производители, разрастващи лични марки. Това обаче надали може да се артикулира в закон за надценките, сподели още той.
" Последната сламка, за която можем да се хванем и да спасим българското зеленчукопроизводство и оранжерийно произвеждане " – по този начин вижда проектозакона зеленчукопроизводителят Иван Кабуров пред БНР.
Безправието сега ще докара действителните производители до банкрут, изрази опасения той и дефинира ситуацията на производителите като доста мъчно. Няма да бъде базова тази ставка, а кой каквито разноски е направил, посочи той за калкулирането на себестойността на продукцията от страна на производителите.
Време е секторът да бъде осветен и да се вкарат правила. Освен производителите, да бъдат предпазени и крайните консуматори, които получават продукция на доста повишени цени, разяснява Кабуров.
Земеделецът даде образец с създавано от него зеле – в този момент той го продава за 1 лев на комерсиална верига, а там цената е над 2 лв.. Ако законът влезе в действие, първият търговец ще има право да усили цената с най-много 10%, а крайният търговец – до 20%. Така ще се получи последна цена на рафта от 1.30 до 1.40 лева, няма да бъде 2.10-2.20 лева
" Парите няма да останат в кухи компании или в търговци, които печелят спекулативно. ", счита той.
Закон поставя таван на надценките в магазина
Пресечната точка я дават свободният пазар, свободната конкуренция. Едва ли закон може да постави нов ред в тези връзки. При свободен пазар опитите за регулация изкривяват пазара. Това мнение изрече Ивайло Гълъбов, ръководител на УС на Съюза на птицевъдите в България. По думите му, към този момент три кабинета приготвят регулации от сходен темперамент и земеделският министър продължава тази линия на предшествениците му.
Той е песимист, че този нов закон ще реши проблемите, които са трупани дълго време. Ще се намерят малки врати и законът няма да обслужи нито производителите, нито потребителите, счита Гълъбов.
Според него дисциплинираните и правилните, които работят по разпоредбите, ще извършват закона, а тези, които ги заобикалят, ще продължат да го вършат.
istock За условието най-малко половината от избрана група продукти да са български Ивайло Гълъбов акцентира, че при млечните артикули да вземем за пример изниква въпросът кои ще се считат за български, сходно е ситуацията и при саламите – дали създаденото с българска суровина или от български производител.
В другите браншове е друго. Проблем има при зеленчукопроизводителите и плодовете, където поради сезонността не може да осигурим целогодишно български домати на конкурентна цена. Трябва да се подсигурява, че продукцията на българските производители няма да остане неизкупена. Фокусът на закона следва да се измести, гласи анализът на Гълъбов.
Търговските вериги разпространяват лични търговски марки, което е в ущърб на по-малките производители, разрастващи лични марки. Това обаче надали може да се артикулира в закон за надценките, сподели още той.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ